Духът Божий ни е предоставил много поразителен и поучителен контраст между Йов и Еремия в техните трудни обстоятелства и Господ Исус в Неговите.
„Йов отвори устата си и прокле деня си“ (Йов 3:1). Той въздишаше за покой, но го търсеше сред сенките на смъртта и в мрака на гроба. Мрачен покой! В пророк Еремия виждаме същото (Еремия 20:14–18). И двамата тези възлюбени и почитани Божии светии, когато бяха обзети от външен натиск, за момент загубиха това добре балансирано състояние на душата, което истинската вяра винаги дава.
Сега, благословеният Учител стои пред нас в славен контраст в Матей 11. Тази глава записва редица обстоятелства, които бяха изцяло против Него.
Затворът на Ирод изглежда е разклатил доверието на Йоан Кръстител. Хората от това поколение бяха отхвърлили двойното свидетелство за праведност и благодат, в служението на Йоан и на самия Христос. Хоразин, Витсаида и Капернаум бяха останали непокаяни предвид Неговите „могъщи дела“.
Какво тогава? Дали Учителят е използвал езика на Своите слуги Йов и Еремия? В никакъв случай. Неговата воля беше съвършено слята с тази на Неговия Отец, и затова: „В онова време [когато всичко изглеждаше против Него] Исус отговори и каза: Благодаря Ти, Отче… защото така Ти се видя угодно.“ Тук Исус намери покой. И Той кани „всички, които се трудят и са обременени“, да „намерят покой“. Той не ни посочва гроба като наше място за почивка, но милостиво се навежда и ни кани да споделим Неговото иго с Него – да пием от Неговия „кротък и смирен“ дух – да носим умъртвена воля – да посрещаме най-мрачните изпитания и най-трудните обстоятелства с „благодаря на Бога“ и „така да бъде“. Това е божествен „покой“. Това е покой в живота, а не в смъртта – покой в Христос, а не в гроба.
Намирате ли някога себе си склонни да желаете гроба, като облекчение от натиска? Ако е така, погледнете горните писания. Помислете за тях, молете се над тях и се стремете да намерите своя покой там, където Исус намери Своя, като нямате собствена воля. Често си мислим, че промяната на обстоятелствата би ни направила щастливи. Представяме си, че ако това изпитание бъде премахнато и този недостатък бъде попълнен, всичко ще бъде наред. Нека си спомним, когато сме изкушени да мислим така, че това, което искаме, не е промяна на обстоятелствата, а победа над себе си. Нека добрият Господ винаги ни дава тази победа, и тогава ще се радваме на мир.
