„Но онези, които чакат Господа, ще подновят силата си; ще се издигнат с крила като орли! Ще тичат – и няма да се уморят; и ще ходят – и няма да припаднат.“ (Исая 40:31)
„Няма ли да ни съживиш, Господи?“ (Псалм 85:6)
Душа моя! Осъзнаваш ли своето западащо състояние? По-малко ли ходиш с Бога, по-малко ли са небесни твоите привързаности? Имаш ли по-малко съзнателна близост до престола на милостта, намалено общение със своя Спасител? Молитвата по-малко ли е привилегия, отколкото е била? По-слаби, непостоянни и спазматични ли са пулсациите на духовния живот? По-малко ли се наслаждаваш на хляба на живота? Видимите, временните и осезаемите неща изместват ли невидимите и вечни реалности? Потъваш ли в това състояние на сънливо самодоволство, това съответствие на живота ти със света, губейки цялото щастие на истинската религия и рискувайки и застрашавайки по-добрия живот, който предстои? Стани! Призови своя Бог! „Няма ли да ни съживиш, Господи?“
Той можеше да не върне нищо друго освен изсушаващия отказ,
„Колко пъти исках да ви събера – но вие не искахте!“
„Ефрем се е присъединил към идолите си – оставете го!“
Но „в гняв Той помни милостта.“
„Те ще се съживят като житото.“
„Устата на Господа го е изрекла.“
Как и къде може да се намери съживяваща благодат? Той ви дава, в това скъпоценно обещание, ключа. Той е на вашите преклонени колене – чрез завръщане в изоставената и рядко посещавана стая за молитва! „Онези, които чакат Господа!“ „Чакай Господа; бъди бодър, и Той ще укрепи сърцето ти; чакай, казвам, Господа!“
