Божията сила носи конфликти и борби. Човек би си помислил, че Павел, по време на великото си мисионерско пътуване до Рим, би бил опазен от Божия суверенитет от силата на бурни бури и от враговете си. Но точно обратното беше вярно. Той претърпя една дълга, трудна борба с евреите, които го преследваха. Той се сблъска с яростни ветрове, отровни змии и всички сили на земята и ада. И накрая, той едва избегна удавяне, като доплува до брега на Малта след корабокрушение, което почти го изпрати във воден гроб. Звучи ли това като Бог с безкрайна сила? Да, точно такъв е Той. И затова Павел ни каза, че след като прие Господ Исус Христос за свой живот в тялото си, веднага възникна сериозен конфликт.
Всъщност конфликтът никога не свърши. Натискът върху Павел беше постоянен, но от конфликта той винаги излизаше победител чрез силата на Исус Христос. Павел описа това с доста ярки думи:
Отвсякъде сме притискани, но не смазани; в недоумение, но не в отчаяние; преследвани, но не изоставени; съборени, но не унищожени. Винаги носим в тялото си смъртта на Исус, за да може и животът на Исус да се яви в нашето тяло (2 Коринтяни 4:8-10).
Каква непрестанна и напрегната борба разказа той! Почти невъзможно е да се изрази на български език въздействието на оригиналния език.
Павел ни дава пет различни образа последователно. В първия, той ни кара да си представим врагове, които напълно го обграждат и притискат, но не го смазват, защото небесната „полиция“ го е защитила и е разчистила път, достатъчно широк, за да избяга. Буквалното значение е: „Ние сме притиснати от всички страни, но не сме победени.“
Вторият образ е на някой, чийто път е напълно блокиран или осуетен от врага. И все пак той е издържал, защото има достатъчно светлина, за да види следващата стъпка. Павел каза: „В недоумение, но не в отчаяние“, или както един буквален превод го изрази: „Без път, но не без „страничен път“ за бягство.“
Третата картина, „Преследвани, но не изоставени“, е на врага, който го преследва горещо, докато божественият Защитник стои наблизо. Той е преследван, но не е оставен сам.
Четвъртата е още по-жива и драматична. Врагът го е настигнал, ударил го е и го е съборил. Но това не е фатален удар – той е в състояние да се изправи отново. Той е бил „съборен, но не унищожен“, или буквално, „съборен, но не победен.“
В петия и последен образ Павел развива мисълта още по-нататък, давайки ни картина, която изглежда е самата смърт: „Винаги носим в тялото си смъртта на Исус.“ И все пак той не умира, защото „животът на Исус“ му идва на помощ и той живее чрез Христовия живот, докато делото на живота му не бъде завършено.
Причината толкова много хора да не изпитват този божествен принцип е, че очакват да го получат всичко без борба. Когато дойде конфликт и битката бушува, те се обезсърчават и се предават. Бог няма нищо, което си струва да се има, което да се придобива лесно, защото няма евтини стоки на небесния пазар. Цената на нашето изкупление беше всичко, което Бог трябваше да даде, и всичко, което си струва да се има, е скъпо. Трудните времена и места са нашите училища на вяра и характер. Ако някога ще се издигнем над чисто човешката сила и ще изпитаме силата на живота на Христос в нашите смъртни тела, това ще стане чрез процеса на конфликт, който много добре може да се нарече „родилни мъки“ на новия живот.
Това е като историята на Моисей, който
видя, че макар храстът да гореше, той не изгаряше (Изход 3:2);
въпреки че демоните на Сатана се опитваха да угасят пламъка в живота на Моисей, като непрекъснато изливаха вода върху плановете му, те не успяха, защото Божиите ангели бяха винаги бдителни, изливайки масло върху пламъка, за да го поддържат да гори ярко. Скъпо Божие дете, може да страдаш, но не можеш да се провалиш, ако само се осмелиш да повярваш, да стоиш твърдо и да откажеш да бъдеш победен.
