Намиране на пътя: Познаване на Божията воля
И когато облакът се вдигаше от скинията, тогава след това израилтяните тръгваха; и на мястото, където облакът спираше, там израилтяните разпъваха шатрите си. Числа 9:17 KJV
Един от най-полезните уроци, които можем да научим от израилтяните, докато пътуваха от Египет към Обетованата земя, се отнася до начина, по който бяха водени от Господа. Въпреки че те не знаеха пътя, Бог знаеше – и Той беше с тях. Облакът, който почиваше над скинията, означаваше Неговото присъствие денем и нощем. Отговорността на хората беше просто да погледнат нагоре и да наблюдават този символ на Неговото присъствие. Ако облакът оставаше, лагерът трябваше да остане там, където беше; ако облакът започваше да се движи, беше време да се приготвят и да го последват.
Времевият интервал никога не беше уточнен. Те можеха да останат на едно и също място два дни, месец или година (Числа 9:22). Би било безполезно да се движат преди облакът да се е преместил, защото нямаше да знаят в каква посока да поемат! Обаче, да останат на място, когато облакът се движеше, би било глупаво, защото би означавало, че отказват присъствието на Господа.
Често си въобразяваме, че знаем пътя, но не е така. Подобно на израилтяните, които трябваше да проверяват облака ежедневно, ние трябва да погледнем към Господа за ръководство. Ако не зависим постоянно от Него, може да пропуснем Неговото водителство. Точно както Господ избра пътя, по който трябваше да поемат, ние трябва да Му позволим да избере пътя за нас. Нашата собствена воля трябва да бъде изоставена пред Неговата. За израилтяните, ръководството може би не винаги е било удобно.
Някои места може да са изглеждали приятни, но тогава Господ започваше да ги движи напред. Друг път можеха да станат нетърпеливи, когато облакът оставаше на място, а те искаха да се движат. Най-лошото от всичко, може би, беше когато облакът започваше да се движи през нощта. Кой би искал да започне да се приготвя тогава?
Нашите сърца не са по-различни. Призивите на Господа може не винаги да ни изглеждат удобни. Можем да проявим същото нетърпение или нежелание, както те. Послушанието е ключовият елемент, да се научим да оставаме или да се движим, както Той ни насочва – защото Той винаги знае най-добре.
Животът на вярата никога не е безпроблемен, но помощта никога не е далеч. Той изисква постоянно чакане на Господа за посока. Всички наши човешки планове трябва да бъдат „с Божията воля“. Помнете, израилтяните дори не можеха да планират за утре!
Несигурни ли сме какво да правим? Исус каза: „Аз съм Пътят“ (Йоан 14:6). Ние трябва да вървим с Него – и когато го направим, ще открием, че Той се грижи за всички подробности.
И така беше, когато облакът беше няколко дни над скинията; според заповедта на Господа те оставаха в шатрите си, и според заповедта на Господа те пътуваха. Числа 9:20
