През това време на годината, когато наближаваме Коледа, често чуваме и виждаме изрази за „мир“. Обикновено, когато видим тази дума, вероятно си мислим за отсъствието на конфликт. Речниковите дефиниции включват „спокойствие“, „свобода от тревожни или потискащи мисли или емоции“, „хармония“ и „взаимно съгласие“ ( Мериам Уебстър ).
Може да се чудим: „Къде в този свят може да се намери такъв мир?“ Светът, в който живеем, изобилства от конфликти, от разногласия между отделни хора до войни между нации. Дори когато няма никой друг наоколо, има битки, които се водят в нашите сърца и умове. Може да изглежда, че няма нито едно място, където да намерим истински мир.
Вярващият също, в практически смисъл, може да се бори с това. Да, ние имаме „мир с Бога“ (Римляни 5:1 NKJV), като приемаме Неговото предложение за спасение чрез Неговия Син, и „Божия мир“ (Филипяни 4:7; Колосяни 3:15) чрез Светия Дух, обитаващ в нас. Въпреки това, ние все още сме въвлечени в конфликти в този свят.
Не се отчайвайте; има място, където може да се намери мир. Хю Стоуел (1799-1865) посочи мястото, когато написа: „От всеки бурен вятър, който духа, от всяка надигаща се вълна от скръб, има спокойствие, сладко убежище; то се намира пред престола на милостта.“
Казват ми, че гръцкият термин, хиластерион, за „престол на милостта“ (Евреи 9:5) означава „това, което прави умилостивение“. Следователно думата говори за Господ Исус Христос, защото четем:
Христос Исус, Когото Бог постави за умилостивение чрез Неговата кръв, чрез вяра, за да покаже Своята праведност, защото в Своето търпение Бог беше преминал над греховете, които бяха извършени преди това (Римляни 3:24-25).
В това е любовта, не че ние възлюбихме Бога, но че Той възлюби нас и изпрати Своя Син да бъде умилостивение за нашите грехове (1 Йоан 4:10).
Мястото, където невярващият и вярващият да отидат, за да намерят мир, е Престолът на милостта – самият Христос. Словото проповядва „мир чрез Исус Христос“ (Деяния 10:36). Той е „Князът на мира“ (Исая 9:6) и Създателят на мира (Колосяни 1:20). Нека влезем в Неговото присъствие с „молитва и молба, с благодарност“ (Филипяни 4:6).
