Може би не сте виждали рекламите по градските автобуси в Англия, Европа и Северна Америка, които казват „Вероятно няма Бог.“ Това е странно твърдение, което се прокламира толкова широко от атеисти и секуларисти, защото предполага „вероятно“ съмнение, дори в умовете на отявлените невярващи. Формулировката „Вероятно няма Бог“ може да бъде изразена и като „Възможно е да има Бог.“ Това, следователно, е въпросът, на който всеки човек трябва да отговори: „Има ли Бог?“
Ако няма Бог, няма начин да се получи отговор на този въпрос! Нещо, което не съществува, не може да докаже своето несъществуване. Да се опитва да докаже своето несъществуване, може само да докаже, че съществува. Като пример за този принцип, нека измислим дума и да кажем, че няма такова нещо като „смуутъл.“ 1 Как можем да направим такова твърдение? За да можем да кажем, че „смуутъл“ не съществува, трябва да можем да опишем какво би могло да бъде. След това трябва да претърсим света, за да видим дали такова нещо наистина не съществува. Но ако сме описали „смуутъл“ неправилно, щяхме да сме заблудили онези, които се опитваха да проверят какво е това, което не съществува. Затова трябваше да опишем и какво не е, а това би било невъзможно. Дори след изчерпателно проучване, най-доброто, което бихме могли да кажем, е „Вероятно няма такова нещо като смуутъл!“
Но можем ли да докажем, че има Бог? Докато всеки християнин трябва да може да го направи (1 Петър 3:15), е срамно да открием, че мнозина не могат. И така, как можем да им помогнем? Нека разгледаме пет доказателства.
1. НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
За всяка реакция трябва първо да е имало действие. Как са възникнали небесата и земята? Докато атеистичните еволюционисти предполагат, че хаосът бавно се е развил в това, което сега съществува, те нямат обяснение какво е започнало хаотичния космос на първо място. Християнинът има по-добро разбиране за закона на причинността, тъй като Библията ясно заявява: „В началото Бог създаде небесата и земята“ (Битие 1:1). И обръщайки се към дейностите на Създателя от Битие, псалмистът отбелязва: „Небесата възвестяват Божията слава; небесният свод възвестява делото на Неговите ръце“ (Псалм 19:1 NIV). Законът за причината и следствието изисква причина за всичко, което е създадено.
При честен научен преглед на всички малки (безкрайно малки) и големи (неизмерими) неща, единственото осъществимо заключение е, че има Бог Създател. И това знание предизвиква лична отговорност: „Защото от създаването на света невидимите качества на Бога – Неговата вечна сила и божествена природа – са били ясно видими, разбирани от това, което е създадено, така че хората са без извинение“ (Римляни 1:20). Без извинение за какво? За признаване на Бога!
2. ИСТОРИЯ
Когато израилтяните напуснаха Египет, където бяха въведени в много фалшиви богове (Римляни 1:21-28), беше важно да им бъде преподадена истината за единствения истински Бог. Може би затова Бог накара Моисей да започне първото си писание с тази проста истина: „В началото Бог“ (Битие 1:1). Историята на Неговата работа в сътворението и Неговите отношения с техните предци, както е записано в Битие, беше акцентирана от откровението на Самия Него, когато напуснаха Египет. Те се възхищаваха на проявата на Божията сила в язвите в Египет, чудесата при Червено море и Неговата грижа за тях в пустинята.
Те видяха Неговото присъствие в облака и в огнения стълб, който ги водеше (Изход 13:21-22). Всеки израилтянин повярва в истински и жив Бог, след като преживя страхопочитанието от Неговото присъствие на планината Синай (Изход 19:9-19; 20:18-21). Дори днес евреите продължават да претендират за своето специално положение като Негов избран народ (Второзаконие 7:6-8). Както тогава, така и днес те казват: „Ние сме Авраамово семе“ (Йоан 8:33); и те твърдят, както Бог беше обещал, че земята на Израел е тяхно притежание. Тези милиони хора са вярвали повече от 4000 години, че има Бог!
Докато четем историята на всяка култура през вековете, виждаме, че е имало вяра в бог. За съжаление истинският Бог е бил заменен в много цивилизации и култури от това, което е фалшиво; но основната вяра във върховно същество все още е очевидна. Защо? Защото Бог „е поставил и вечността в сърцата на хората; но те не могат да разберат какво е направил Бог от началото до края“ (Еклисиаст 3:11). Това може да е причината онези, които отказват да вярват във „Всемогъщия“ (Изход 6:3), да се стремят да се правят на „богове“. Те се борят упорито срещу теологията, защото не искат да бъдат отговорни пред Него. Не показва ли това, че всъщност има жив Бог?
3. БИБЛЕЙСКО ДОКАЗАТЕЛСТВО
Първите и последните стихове на Библията казват, че има Бог. От първите думи „В началото Бог“ (Битие 1:1) до последния стих „Да, идвам скоро“ (Откровение 22:20), Неговото съществуване от праисторическото минало до вечното бъдеще е очевидно. Като си спомняме, че Библията е сигурно свидетелство (2 Тимотей 3:16), струва си да видим колко често са записани термините „казва Господ“ (879 пъти), „Господ каза“ (220 пъти), „Бог каза“ (46 пъти) и „Бог говори“ (13 пъти), както и много други препратки към действията на личен Бог. Той дори посочи многото имена, с които може да бъде познат. Бог се разкрива на онези, които Го търсят с вяра в Писанията (Евреи 11:6).
След това има красота в реда и съгласуваността на 66-те книги на Светата Библия, които показват, че тя е откровението на Живия Бог. Тя твърди, че е „Божието Слово“ (Евреи 4:12), че е написана от святи Божии мъже, които са говорили, както са били движени от Светия Дух (2 Петър 1:21), и никога няма да отмине (Матей 24:35). Нито една друга книга не смее да направи такова твърдение! Най-атакуваната книга в историята е издържала на набезите на атеистите, които са се опитвали да я унищожат през вековете.
4. ПРОМЕНЕНИ ЖИВОТИ
Божието Слово променя своите читатели (Псалм 19:7-11) и им показва пътя към вечния живот (Йоан 5:39). Нито една друга книга не е имала толкова голямо влияние. Моисей пророкува, че Господ Исус ще говори Божиите думи (записани в Евангелията) и че тези изказвания ще изискват отговор (Второзаконие 18:18-19). Библията доказва, че има личен Бог, който ни говори. Как отговаряме?
Докато е невъзможно да се види пълнотата на Божията слава (1 Тимотей 6:16), Библията ни разказва за онези, които са видели Бога и са чули Неговия глас. Някои от тях са: Адам (Битие 3:8-9), Ной (Битие 6:13), Авраам (Битие 18:1), Исаак (Битие 26:2), Яков (Битие 32:30) и Моисей (Изход 33:11). И истината за Божието съществуване промени много други, като Рут (Рут 1:16), царицата на Сава (1 Царе 10:1-9), Нааман (2 Царе 5:17) и жителите на Ниневия (Йона 3:5).
В Новия Завет Бог беше разкрит в лицето на Своя Син, Господ Исус Христос. Мнозина не Го разпознаха, но имаше и такива, които го направиха (Йоан 1:1-14), като Йоан Кръстител (Йоан 1:32-34), учениците (1 Йоан 1:1-3), Стефан (Деяния 7:55-56) и Савел (Деяния 22:6-7). Във всеки случай, онези, които познаха единствения истински Бог, бяха променени за вечността. От алчния бирник Закхей (Лука 19:2-10) до съмняващия се ученик Тома (Йоан 20:28), и от земните братя на Господ Исус (Йоан 7:5) до Савел гонителя (Деяния 9:4), животите бяха променени. И това продължава във всяка страна по света днес.
Няма никакъв начин онези, които се отвърнаха от греховния си начин на живот, да са го направили по собствена воля, а само със силата на новия си живот в Христос (1 Коринтяни 6:9-11). Колко хора през последните 2000 години са дали живота си за Този, в Когото са вярвали? През 20-ти век са били мъченически убити повече души за Господ Исус Христос, отколкото през всички векове преди това, взети заедно.3 По много специален начин тези милиони променени животи доказват съществуването на жив и личен Бог.
5. СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ХРИСТОС
Че Исус Христос е бил реална историческа личност, не може да се оспорва. Дори календарът разделя историята на пр.н.е. и сл.н.е., отнасяйки се до времето преди или след Христос. Но е много важно да се осъзнае, че Той е направил изключително сериозно твърдение за Себе Си – че Той е Бог (Лука 22:70; Йоан 8:58). Такова твърдение може да бъде само едно от три неща: нелепото изявление на луд човек, откровена лъжа или неоспорима истина. Еврейският народ разбра това твърдение и Го отхвърли (Йоан 5:18; 10:30-33). Но имаше много други по време на Неговия живот и след Неговото възкресение и възнесение, които повярваха на Неговото твърдение. Някои от тях, споменати в Библията, бяха: учениците (Матей 14:33; 16:15-17), римският стотник на кръста (Матей 27:54), човекът, обладан от демони (Лука 8:28) и съмняващият се Тома (Йоан 20:28). Някои вярваха, че Той е наистина Бог, защото бяха свидетели на неща, които само Бог можеше да направи. Други, като Тома, Неговите собствени братя, Павел и много други, вярваха, че Той е Бог, защото Той беше първият, който възкръсна от мъртвите, за да не умре никога повече (Колосяни 1:18).
Възкресението е неопровержимото доказателство, че Исус Христос е бил и е наистина Бог. Докато това чудо е било широко атакувано още от самото начало (Матей 28:11-15), обективният преглед на фактите е накарал много скептици да приемат Възкресението като исторически факт и доказателство, че Исус е наистина Бог.
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Помислете отново за автобусните реклами, които погрешно предполагат, че „Вероятно няма Бог.“ Ако познавате хора, които мислят по този начин, надяваме се, че тази статия ще ви помогне да промените мнението им. Има много повече доказателства, които доказват, че Бог съществува, отколкото че не съществува. И след като приемат, че Бог съществува, те са на път към спасителната вяра (Римляни 10:8-10). Защо? Защото Библията казва: „Чрез вяра разбираме, че вселената е създадена по Божия заповед... И без вяра е невъзможно да угодим на Бога, защото всеки, който идва при Него, трябва да вярва, че Той съществува и че възнаграждава онези, които усърдно Го търсят“ (Евреи 11:3,6).
КРАЙНИ БЕЛЕЖКИ
- „Смуутъл“ е измислена дума, създадена за тази статия.
- Вижте моята статия „Какво казва Библията за себе си?“ (G&T, май ’10).
- Тази информация е достъпна от „Гласът на мъчениците“ на www.persecution.com.
- Вижте „Случаят с Христос“ и „Случаят с Великден“ на Лий Стробел и „Доказателства за християнството“ на Джош Макдауъл.
