Свободата от страх е Божията воля - „Ще се доверя и няма да се страхувам“ (Исая 12:2). Свободата от страх, по всяко време и при всякакви обстоятелства, е Божията воля за Неговия народ. Доверието и любовта, които Той желае и дава, прогонват страха, който произтича от неверието. Безстрашието, твърдим ние, е прерогатив на Божието дете и доколкото човек е обладан от Христос, той ще бъде освободен от страх. Където е Той, страхът отлита, както тъмнината изчезва пред светлината. „Аз съм, не се страхувайте.“
Неговият възкресен поздрав и дар беше мир; „Мир от Този, Който е, и Който беше, и Който ще дойде.“
Сърцата, които въздигат Всемогъщия, обитават в тайното място на Всевишния и пребъдват под сянката на Всемогъщия, могат добре да възкликнат: „Затова няма да се страхуваме, макар земята да се премести и планините да се пренесат в средата на морето.“ Далеч под неспокойните, надигащи се вълни има мир:
Римският император заплашил Златоуст с изгнание, ако продължи да бъде християнин. Той отговорил: „Не можеш, защото светът е домът на моя Отец; не можеш да ме изгониш.“ „Но ще те убия“, казал императорът. „Не, но не можеш“, казал благородният защитник на вярата, „защото животът ми е скрит с Христос в Бога.“ „Ще ти отнема съкровищата.“ „Не, това не можеш“, бил отговорът, „защото, на първо място, нямам такива, за които да знаеш; моето съкровище е на небето и сърцето ми е там.“ „Но ще те прогоня от хората и няма да ти остане нито един приятел.“ „Не, това не можеш“, казал отново верният свидетел, „защото имам Приятел на небето, от Когото не можеш да ме отделиш.“ „Бойте се от Него, светии, и тогава няма да имате от какво да се страхувате.“
