„Защото някога бяхте тъмнина, но сега сте светлина в Господа: ходете като деца на светлината.“ –Ефесяни 5:8 KJV
Апостол Павел е написал тези думи на християните в Ефес, но аз ги приемам лично за себе си. Като млад мъж участвах в различни форми на неморалност и бях обзет от пиянство и живот в кръчми. Както Джон Нютън пише в известния си химн „Удивителна благодат“, аз бях нещастник. Ефесяни 4:18-19 описва такива като Джон Нютън и мен: „Помрачени в разума си, отчуждени от Божия живот поради невежеството, което е в тях, поради слепотата на сърцето им: които, изгубили всякакво чувство, са се отдали на разврат [разпуснатост, NKJV], да вършат всякаква нечистота с алчност.“ Развратът е грях. Въпреки че бях част от голяма християнска деноминация, приемайки Свето Причастие, живеех в пълна тъмнина. Това беше моят живот, но Христос го промени. Той ме доведе до покаяние – променен ум.
Нашият стих в Ефесяни 5 просто казва: „Но сега сте светлина в Господа.“ Преди почти 63 години аз пуснах Исус Христос в живота си. „Сега“ се стремя да ходя като дете на светлината, което може да стане само с ръководството на Божието Слово и Светия Дух. Моето разбиране преди беше помрачено, сърцето ми беше сляпо, но сега очите на разбирането ми са просветени (1:18). Много скоро след като повярвах в Господ Исус Христос, аз се отделих от живота си в тъмнина, вместо това се присъединих към истински християни в изучаване на Библията, събирания и проповядване.
Бог иска да „знаем“.
Хората от света твърдят, че са просветени, знаейки всякакви неща. Това не е нищо ново, защото човек на име Валаам каза, че собствените му очи са „отворени“ (Числа 24:3,15), но като четем за живота му, бързо виждаме, че той е бил сляп за Бога. Трябва да внимаваме какво знаем. Като вярващи Той желае да „знаем каква е надеждата на Неговото призвание и ... богатството на славата на Неговото наследство в светиите“ (Ефесяни 1:18). Да, ние сме Неговото наследство!
Божията „сила е към нас“ (ст. 19). Това е силата, която Бог прояви „в Христос, когато Го възкреси от мъртвите и Го постави от дясната Си страна в небесните места, далеч над всяко ...“ (ст. 20-21). Отец желае Неговият Син да има възвишеното, превъзходно място във всичко – дори в нашите мисли (Колосяни 1:18, 3:1-2; Филипяни 4:8).
Ефесяни 1 продължава да казва, че Христос е „далеч над всяко началство, и власт, и сила, и господство, и всяко име, което се назовава, не само в този свят, но и в бъдещия“ (ст. 21). Светът ни казва, че името на Исус Христос е обидно. Това е мнението на тези, които са слепи! Истинският християнин знае стойността на Неговото име.
Бог е „поставил всичко под нозете Му“
(ст. 22). Това са същите нозе, които са ходили по праха в Израел, нозете, които са носили сандалите, които Йоан Кръстител каза, че не е „достоен да развърже“ (Йоан 1:27). Тези същите нозе, заедно с ръцете Му, са били „прободени“ (Псалм 22:16); „Той беше наранен за нашите престъпления [грях]“ (Исая 53:5). Този Човек, Бог е дал „да бъде глава над всичко за църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, Който изпълва всичко във всичко“ (Ефесяни 1:22-23). Ние сме Неговата пълнота; ние сме толкова важни за Него! Имайки просветени очите на нашето разбиране, мислим ли, живеем ли и действаме ли според Неговия суверенитет? Той изпълва всичко във всичко. Това показва, че Той е най-важната личност във вселената – и ние сме видени в Него, „като деца на светлината.“
Това е истинската история на всеки човек, който е приел Божието предложение за безплатно спасение. А вие? Кой живот живеете?
Заплатата на греха е смърт; но Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ (Римляни 6:23).
Ако не сте го направили, ще приемете ли Неговия дар сега? Променете начина си на мислене, изповядайте Му, че сте грешник, повярвайте в Него и Го приветствайте във всяка част от живота си! Можем да ви кажем повече.
