„Минете през стана и заповядайте на народа, като кажете: „Пригответе си провизии, защото след три дни ще преминете този Йордан, за да влезете и да притежавате земята, която Господ, вашият Бог, ви дава да притежавате.“ — Исус Навин 1:11 NKJV
Библейските книги от Изход до Исус Навин разказват историята за това как Бог изведе народа на Израел от робството на Египет и им даде благословенията на прекрасната земя, която Той беше обещал на техните предци. Това, което те преживяха, е подобно на начина, по който Господ работи с хората днес. Преди израилтяните да могат да започнат пътуването си към Обетованата земя, те трябваше да бъдат спасени от присъдата, която Бог щеше да донесе върху Египет. Ние също трябва да бъдем спасени от присъдата, която идва върху този свят поради греха, преди да можем да споделим благословенията, които Бог е приготвил за Своя народ.
Излизане от плен
Изход 12 ни показва как израилтяните бяха спасени от идващата присъда. Те трябваше да се скрият от ангела-унищожител зад кръвта на Пасхалното агне.
Вземете от кръвта и я сложете на стълбовете на вратите и на горния праг на къщите... Сега кръвта ще бъде знак за вас по къщите, където сте. И когато видя кръвта, ще ви отмина; и язвата няма да бъде върху вас, за да ви унищожи, когато поразя египетската земя (Изход 12:13).
Първо Петрово 1:18-19 ни казва, че това символизира изкуплението на християнина чрез кръвта на Христос.
Вие не бяхте изкупени с тленни неща, като сребро или злато, от вашето безцелно поведение, получено по традиция от бащите ви, но със скъпоценната кръв на Христос, като на агне без недостатък и без петно (1 Петрово 1:18-19).
Изход 14:13-31 разказва как Бог избави израилтяните от робството на фараона, когато преминаха Червено море. Той задържа водите, за да може Неговият народ да премине по суха земя, но армията на фараона беше унищожена, когато водите се върнаха върху тях. Това ни напомня, че Бог
ни е избавил от властта на тъмнината и ни е пренесъл в царството на Сина на Своята любов, в Когото имаме изкупление чрез Неговата кръв, прошка на греховете (Колосяни 1:13-14).
Вече не сме поробени на Сатана, когато станем християни.
Цялото пътуване през пустинята от Египет до Обетованата земя лесно можеше да бъде извършено за по-малко от година, но хората нямаха вяра в Господ. Въпреки че Той осигуряваше всичките им нужди, те постоянно се съпротивляваха на Неговите планове за тях. Понякога дори бяха изкушени да се върнат в Египет. Когато най-накрая стигнаха почти през пустинята, те се страхуваха да влязат в Обетованата земя заради гигантите там. Бог им каза, че ще трябва да се скитат в пустинята четиридесет години (Числа 14:26-35). Той нямаше да ги въведе в благословенията на Обетованата земя, докато старите им мъже не умряха.
Израилтяните бяха най-големите си врагове в пустинята. Техният собствен грях, упоритост и липса на вяра ги задържаха от земята на благословението, която Бог беше приготвил за тях. И същото важи за Божия народ днес. Нашата слаба вяра и греховна природа ни пречат да следваме Господ и да се възползваме от благословенията, които Той е приготвил за нас. В Римляни 7:18 апостол Павел каза:
Зная, че в мене (тоест в плътта ми) не живее нищо добро; защото да желая е налице у мене, но как да извърша доброто, не намирам (Римляни 7:18).
Но в Галатяни 5:24-25 Павел каза това:
Тези, които са Христови, са разпънали плътта със страстите и желанията си. Ако живеем в Духа, нека и ходим в Духа (Галатяни 5:24-25).
Цялото пустинно пътуване на израилтяните е аналогично на нашето учене да се считаме мъртви за греха чрез разпятието на Христос и живи за Бога в новата природа, която Той ни дава чрез Своето възкресение.
Влизане в Обетованата земя
Първите тринадесет глави на Исус Навин разказват как израилтяните най-накрая завладяха Обетованата земя. Бог им я даде поради греховността на хората, които живееха там, аморейците (Битие 15:16), но те трябваше да им я отнемат със сила. Техният враг в пустинята беше предимно тяхната собствена греховна природа, но техните врагове при завладяването на Обетованата земя бяха жителите на земята.
Благословенията на Израел бяха материални – добра земя, добро здраве, изобилни реколти и добитък. Благословенията на християните са по-духовни – победа над греха, мир по време на несгоди и способност да обичаме враговете си. Бог е благословил християните
с всяко духовно благословение в небесните места в Христос (Ефесяни 1:3).
Той ни е дал
изключително велики и скъпоценни обещания, за да станете чрез тях участници в божествената природа, като сте избягали от покварата, която е в света чрез похотта (2 Петрово 1:4).
Но нещата от света се борят за нашето внимание и ни пречат да направим Божиите благословения свои.
Преди израилтяните да започнат да завладяват Обетованата земя, те първо трябваше да преминат река Йордан, докато тя беше в пълноводие. Веднага щом свещениците влязоха във водата с ковчега на Господ, Бог спря водния поток, за да може народът да премине по суха земя. Забележително е, че както пътуването през пустинята, така и завладяването на Обетованата земя започнаха с преминаване на потенциално смъртоносни води по суха земя, чрез вяра. Това ни напомня какво представлява кръщението. Влизането във водите на кръщението ни свързва със смъртта на Христос. Ние считаме старите си природи за разпънати с Него. Излизането от тези води ни свързва с възкресението на Христос. Сега считаме себе си за възкресени с Него в новост на живот, готови да започнем да се наслаждаваме на благословенията, които Бог е приготвил за нас.
Исус Навин, водачът на Израел, изпрати шпиони през река Йордан, за да определят как да завладеят Йерихон, второто голямо препятствие пред завладяването на Обетованата земя. Блудница на име Раав скри шпионите и поради вярата си й беше обещано, че животът на цялото й семейство ще бъде спасен, когато израилтяните завладеят земята. Тук виждаме, че Бог е милостив дори към най-големите грешници, ако и когато те се покаят и се хвърлят на Него за милост.
Когато израилтяните се приближиха до Йерихон, те срещнаха човек с изваден меч. Исус Навин го попита дали е за Израел или за техните врагове. Той отговори, че е дошъл като капитан на армиите на Израел. Шпионите вече не бяха необходими, защото самият Господ щеше да ги ръководи. Той инструктира израилтяните да маршируват около Йерихон с ковчега на Господ всеки ден в продължение на седем дни. На седмия ден те трябваше да маршируват около него седем пъти. Тогава, когато извикаха, стените на Йерихон щяха да паднат, за да могат да превземат града. Това може да е изглеждало като много безполезна суетня за много от израилтяните, но те се подчиниха на Господ и завладяха града по-лесно, отколкото биха могли да го направят по свой собствен начин. Духовните победи се печелят чрез послушание на Божието Слово.
Господ беше заповядал всичко в Йерихон да бъде унищожено, освен металните съдове и златото и среброто, които трябваше да бъдат посветени на Господ (Исус Навин 6:17-19). Но човек на име Ахан запази за себе си хубав комплект дрехи и златен клин. Когато израилтяните бяха победени в битка срещу малкия град Гай, Господ каза на Исус Навин, че това е заради греха сред тях. След като грехът на Ахан беше разкрит и той и семейството му бяха екзекутирани, Израел нямаше проблем да победи Гай. Грехът осуетява търсенето на Божиите благословения.
Когато Исус Навин сломи гръбнака на организираната съпротива срещу завладяването на Обетованата земя (Исус Навин 10-11), той раздели земята на различните племена на Израел. От всяко племе зависеше да изгони останалите врагове от своите територии, за да може всеки човек да завладее своята част от благословенията на земята. Исус спечели победата за нас на кръста, но от нас зависи да се възползваме от многото благословения, които Той спечели за нас чрез послушание на Божието Слово. Когато се родихме отново чрез вяра в Христос, ние получихме нова природа, която не греши. Но ако не изберем да живеем в новата си природа, ще бъдем уязвими към греховността на старата си природа и ще пропуснем много благословения.
Борба в Обетованата земя
Съдии 1 описва някои от племенните и индивидуални борби на израилтяните за завладяване на Обетованата земя. Имаше някои светли петна тук и там, но израилтяните не бяха много верни в унищожаването на жителите на земята и завладяването й за себе си – както Бог им беше наредил да направят. Християните не са се справили по-добре. До степента, в която се поддаваме на
греха, който толкова лесно ни оплита (Евреи 12:1),
ние пропускаме благословенията, които трябва да бъдат наши в Христос. Например, не можем да очакваме да можем да обичаме враговете си, ако отказваме да им простим, както Божието Слово ни инструктира да правим (Лука 6:27).
Съдии 2 започва с тези думи:
Тогава Ангелът на Господ дойде от Гилгал в Бохим и каза: „Аз ви изведох от Египет и ви доведох в земята, за която се заклех на бащите ви“; и казах: „Никога няма да наруша завета Си с вас. И вие няма да сключвате завет с жителите на тази земя; ще съборите техните олтари.“ Но вие не послушахте гласа Ми. Защо направихте това? Затова и Аз казах: „Няма да ги изгоня пред вас; но те ще бъдат тръни в страната ви, и техните богове ще бъдат примка за вас.“ Така беше, когато Ангелът на Господ изрече тези думи на всички израилтяни, че народът издигна гласовете си и плака (Съдии 2:1-4).
Народът на Израел трябваше да се бори с жителите на Обетованата земя през целия Стар Завет. Урокът за нас е ясен. Когато отказваме да живеем в послушание на Божието Слово, ние пропускаме голяма част от благословенията, които Той е приготвил за нас. Нека бъдем верни в подчиняването на всички наши мисли и нагласи на ума на Христос.
