„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Йоан 3:16 NKJV
Уил Кембъл
Уил Кембъл, активист за граждански права през 60-те години, сега проповедник и автор, веднъж беше помолен да дефинира християнското послание с десет думи или по-малко. Той беше притиснат от репортер и първият отговор, който му дойде наум, беше: „Всички сме незаконни, но Бог ни обича въпреки това.“ Когато му беше предложен шанс да преформулира отговора си, той остана на първоначалния си отговор.
Колкото и негативно да звучи, мисля, че това е толкова подходящо описание. И това е послание, което трябва да бъде отнесено до всички хора. То е такова, което, правилно разбрано, носи най-голямо чувство на надежда на всички хора.
Ние, християните, трябва да осъзнаем статуса си в очите на Бога. Ние сме нищо, но въпреки това сме всичко. Не заслужаваме никаква благосклонност от Бога, но Бог е избрал да даде Себе Си изцяло и напълно за нас – и не само за нас, но за всички хора.
Ако действаме под тази предпоставка, хората ще бъдат привлечени да повярват. Нашето послание трябва да бъде: „Знаете ли, аз също не заслужавах спасение. Аз не съм по-различен от вас, но Той ме прие като Свое дете въпреки това. Знам, че Той иска същото и за вас.“
Всеки или всичко, което предполага, че християните са направили нещо, за да заслужат Божията любов, е пълно неразбиране на Писанието. Ефесяни 2:8-9 ни казва ясно, че не е нашето заслужване, а по-скоро Божието даване: „По благодат сте спасени чрез вяра, и то не от вас; това е дар от Бога, не от дела, за да не се хвали никой.“ Божието даване не е ограничено, въпреки че някои християнски групи са хвърлили димни завеси, учейки, че първо трябва да има промени в начина на живот, преди някой да заслужи Божията любов.
Това е лъжа! Никой от нас никога няма да може да направи достатъчно, за да заслужи спасение, и за щастие това не е проблемът. Признаването на нашата нужда от Бога, желанието Му в живота ни и викането за Неговата милост е същността на въпроса.
Всички ние някога бяхме „незаконни“ деца (Евреи 12:8), но всички сме били поканени в най-любящото семейство – семейството на любящ Бог. „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син... за да изкупи онези, които бяха под закона, за да получим осиновяване като синове“ (Галатяни 4:4-5).
Осиновяване по дефиниция означава „доброволно приемане на нечие дете като свое“. Точно това е направил Бог за нас. И тъй като Той ни нарича Свои, „Бог изпрати Духа на Своя Син в сърцата ни“ (Галатяни 4:6).
Чрез това разбиране можем да Го наричаме „Авва“ или „Татко“ (Галатяни 4:6), разбирайки, че Той е вечно любящ Баща. Той е Бащата, Който никога няма да ни остави, Бащата, Който винаги ни обича, Бащата, Който се грижи достатъчно за нас, за да ни дисциплинира, Бащата, Който винаги прощава, Бащата, Който никога няма да се отвърне от нас.
Ако не познавате Бога като ваш любящ Баща в небето и ако не познавате Неговия Син Исус като ваш Спасител, моля, свържете се с нас или посетете нашата страница за спасение. Ще ви изпратим литература, която да ви помогне да израствате в любяща връзка с Бога.
