Широко разпространен СПЕКТИЦИЗЪМ
Трибуните са препълнени. Ентусиазмът е голям. Мачът е бил оспорвана, упорита битка. Изведнъж домакинският отбор почти отбелязва точка и тълпата полудява от вълнение. Всички са на крака и викат. Но голът е пропуснат и напрежението на момента отминава, докато тълпата се настанява обратно по местата си.
Да се върнем около 2000 години назад. Арената е препълнена с нетърпеливи зрители. Ентусиазмът е голям, когато е обявено главното събитие. Няколко християни, млади и стари, чакат да бъдат принесени в жертва на диви зверове. Защо тази голяма трагедия? Защото християните се смятат за врагове на държавата и трябва да бъдат елиминирани. Чуват се ужасяващи ревове, докато гладните лъвове навлизат в арената. Те за кратко преследват малката група вярващи, преди да скочат в ярост. Докато едностранната битка продължава, сладкият звук на хваление се издига от средата на праха, докато тези пламенни вярващи предават душите си на Този, за Когото доброволно умират.
Звучи ли ви познато? Слава Богу, не! Този вид преследване е почти нечувано днес в по-голямата част от света, въпреки че има много насилие срещу християни в много страни. Въпреки това, някои аспекти на тази сцена паралелират някои от днешните нагласи и начин на живот. Единствената разлика е, че вместо християните да са на арената, атакувани от зверове и наблюдавани от атеисти, по-голямата част от християните сега са на трибуните. Кой тогава е на арената? Това зависи.
Твърде често вниманието ни е насочено към професионални спортисти, актьори, водещи и участници в игри, и много други. Удобно е, че вече дори не е нужно да напускаме уюта на всекидневните си стаи, за да се наслаждаваме на тези забавления – те се излъчват директно в повечето домове. Колко тъжен трябва да е нашият небесен Отец, когато вижда Своите „нови творения“ да прекарват безброй часове в наслада от светските забавления – „от плътта, чрез плътта и за плътта!“
Още по-тъжно е състоянието на Църквата като цяло. Изглежда, че тя се състои предимно от зрители, с малко ядро там долу на „арената“. Толкова много местни църкви имат шепа работници, отговорни за почти цялата работа. Защо е така?
Забележете тези наблюдения за средностатистическия зрител:
Той не печели от упражняването на играта.
- Той не се идентифицира с играчите, затова ги критикува.
- Той губи много време и не постига нищо.
- Случвало ли ви се е да присъствате на дискусия след мач? Обикновено тя включва няколко индивида, които щателно разглеждат и критикуват както играта, така и играчите. Изглежда, че всеки знае повече за играта и как е трябвало да се играе, отколкото самите играчи!
Същите характеристики на зрителя преобладават и в духовната сфера. Онези, които никога не са участвали в каквото и да е служение за нашия Господ, изглеждат незасегнати от нуждите около тях и не са подтикнати да търсят молитвено задоволяване на тези нужди. Може би оставят работата на други, които смятат, че са „много по-добри в това“. Но по този начин те губят много духовен растеж.
Нямайки опит в служението, те не могат да се идентифицират със ситуациите и обстоятелствата, разочарованията и фрустрациите, триумфите и екстазите, през които един християнин може да премине, докато е активно ангажиран в служение. Може би това обяснява защо бързат да критикуват и да предлагат „по-добри“ методи или по-ефективни подходи. Крайният резултат е, че желанията на нашия Господ не се изпълняват.
ЖИВОТ КАТО УЧАСТНИК
Най-висшето занимание за християнина е изложено в 1 Петрово 2. Стих 5 казва: „И вие самите, като живи камъни, се градите в духовен дом, свято свещенство, за да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос.“ Поклонението трябва да се принася от всеки от нас като свят свещеник, когато сме сами, както и с други християни. То се основава просто на нашето разбиране и оценка на достойнството на Бога. Не се задоволявайте да гледате как някой друг се наслаждава на ефектите от истинското поклонение – влезте в него сами! Евреи 13:15 казва: „Нека непрестанно принасяме на Бога жертва на хвала, тоест плода на устните си, които изповядват Неговото име.“
По-нататъшната Божия цел за всеки вярващ е начин на живот, изпълнен с активност заради Христос. Забележете метафорите, използвани във 2 Тимотей 2: „Ти прочее, сине мой, укрепвай в благодатта, която е в Христос Исус... Понасяй страдания като добър войник на Христос Исус... И ако някой се състезава в атлетика, той не се увенчава, освен ако не се състезава според правилата. Трудолюбивият земеделец трябва пръв да вкуси от плодовете“ (ст. 1, 3, 5-6).
Звучи ли това като пасивност? Битката не се печели, състезанията не се печелят и реколтата не се жъне, като се гледа как другите работят. Всички тези дейности изискват дисциплина, усилие и пот! Точно така е и в християнския живот. Нищо не се постига без дисциплина, усилие и духовна пот. Как става това? Нека поговорим малко за добрите дела.
Добрите дела са жизненоважна част от християнския живот: „Защото ние сме Негово творение, създадени в Христос Исус за добри дела, които Бог предварително е приготвил, за да ходим в тях“ (Ефесяни 2:10). Христос умря, за да има „Свой собствен народ, ревностен за добри дела“ (Тит 2:14). Като християни често подценяваме добрите дела, тъй като те не са част от спасението. Но те са много голям резултат от спасението. Добрите дела изискват активна енергия и цел. Те не се постигат, като се наблюдават участващите, нито дори като се критикуват.
ВКЛЮЧЕТЕ СЕ!
Един брат, активен в Господното дело, беше критикуван за начина, по който вършеше работата. Неговият отговор беше: „Предпочитам начина, по който аз го правя, пред начина, по който вие не го правите.“ Съветите идват лесно, но помощта е трудна за намиране. Не търсете грешките на другите; направете свои собствени! Излезте от резервната скамейка и влезте в играта. Излезте от окопа и влезте в битката. Отдалечете се от масата и излезте на нивите, които вече са готови за жътва (Йоан 4:35). РАБОТЕТЕ – заради Господа и за ваша собствена духовна полза.
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- Думата „спектицизъм“, измислена от автора, означава да бъдеш засегнат от манталитет на зрител; да бъдеш неангажиран.
