Продължаваме нашето изучаване на Галатяни, като разглеждаме първите 15 стиха от глава 5. Стих 1 (KJV) казва: „Стойте твърдо прочее в свободата, с която Христос ни е освободил, и не се заплитайте отново в робско иго.“ Миналия месец ни беше напомнено, че не сме деца на робинята, а на свободната (Галатяни 4:31); така че сега не се отказвайте от свободата си. Стойте твърдо в нея. Не се увличайте от легалистичния вятър на доктрината, или от който и да е друг, който води хората в робство. Законът беше иго на робство, както и лоялността към идолите. Павел каза на вярващите да не се заплитат отново в робско иго, а да стоят твърдо в свободата, с която „Христос ни е освободил.“
Стихове 2-6 казват: „Ето, аз, Павел, ви казвам, че ако се обрязвате, Христос няма да ви ползва нищо. Защото отново свидетелствам на всеки човек, който се обрязва, че той е длъжник да изпълни целия закон. Христос е станал безполезен за вас, които от вас се оправдавате чрез закона; вие сте отпаднали от благодатта. Защото ние чрез Духа очакваме надеждата за праведност чрез вяра. Защото в Исус Христос нито обрязването има някаква стойност, нито необрязването; но вярата, която действа чрез любов.“
Едно от първите неща, които човек, стремящ се да спазва закона, ще направи, е да се обреже, дори ако не е евреин по природа. Човекът, който приема обрязване, не по здравословни или хигиенни причини, а заради еврейския религиозен ред, е отхвърлил Христос; Христос няма да му ползва нищо. Той се е поставил под правно задължение като длъжник да изпълни целия закон, защото носи в тялото си белега на роб на закона. Христос е станал безполезен за него, защото вместо да се подчини и да приеме праведността на Христос чрез вяра, той се е отвърнал от Христос и Неговото дело. Вместо това, този човек е тръгнал да търси да постигне праведност чрез собствените си дела. За такъв човек Христос е умрял напразно.
Не само това, но този човек е отпаднал от благодатта: „който от вас се оправдава чрез закона; вие сте отпаднали от благодатта.“ Да отпаднеш от благодатта означава да изоставиш високите и възвишени принципи, които Бог ни е дал, по които трябва да живеем, да Му служим и да Му се покланяме, и да слезеш до ниското ниво на закона.
Благодатта е далеч по-висша във всяко отношение и смисъл, като ни държи на по-висок стандарт от закона, но също така осигурява силата да живеем според този стандарт. Например, законът казва: „Не прелюбодействай“, но Господ каза, че ако погледнеш „жена с похот“, в сърцето си вече си извършил прелюбодеяние (Матей 5:27-28). Законът казва: „Око за око, и зъб за зъб“, но Господ каза: „Не се противете на злото; но който те удари по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:38-39). „И ако някой те съди по закон и ти вземе ризата, дай му и наметалото си. И който те принуди да вървиш една миля, върви с него две. Дай на този, който те моли, и от този, който иска да вземе назаем от теб, не се отвръщай“ (Матей 5:40-42). Това, приятели мои, е езикът и духът на благодатта. Няма значение за Бога дали сте обрязани или необрязани (Галатяни 5:5-6). Бог гледа на сърцето и Той иска да види вяра, която действа чрез любов.
Нека преминем към стихове 7-12: „Добре тичахте; кой ви попречи да не се покорявате на истината? Това убеждение не идва от Този, Който ви призовава. Малко квас заквасва цялото тесто. Аз имам увереност във вас чрез Господа, че няма да мислите по друг начин; но този, който ви смущава, ще понесе своя съд, който и да е той. И аз, братя, ако все още проповядвам обрязване, защо все още страдам от гонения? Тогава препънката на кръста е престанала. Бих искал тези, които ви смущават, да бъдат отсечени.“ Колко хубаво е да видиш атлет, който е стартирал добре и е поддържал инерцията право до финалната линия, тичайки според всички правила. Много християни са започнали добре с Христос, но докато продължават, те отпадат или извършват нарушение и биват дисквалифицирани от наградата.
Ние сме призовани да „отхвърлим всяка тежест и греха, който така лесно ни оплита, и да тичаме с търпение състезанието, което е пред нас, гледайки към Исус, Началника и Завършителя на нашата вяра; Който заради радостта, която беше пред Него, издържа кръста, презирайки срама, и седна отдясно на Божия престол“ (Евреи 12:1-2). За да тичаме успешно, трябва да:
- Отхвърлим всяка тежест,
- Отхвърлим греха,
- Тичаме с търпение, и
- Държим очите си върху Исус (наградата).
Ако постъпим по друг начин, ще си навлечем неприятности.
Това антихристиянско убеждение, което галатяните следваха, не беше от Този, Който ги беше призовал. Очевидно беше дело на Сатана да отклони учениците от истинската Божия благодат към легалистична система, която би довела светиите в робство на спазването на закона. Сега им беше напомнено, че „малко квас заквасва цялото тесто“ (Галатяни 5:9). Квасът в Писанието винаги е картина на злото. Господ Исус говореше за кваса на:
- Фарисеите – религиозни лицемерия (Марк 8:15; Матей 23).
- Ирод – политическа нечестивост (Марк 8:15; Матей 22:16-22).
- Злоба и нечестие – морално зло (1 Коринтяни 5:8).
- Садукеите – доктринално зло (Матей 16:6, Матей 22:23; Деяния 23:8), както беше в Галатия.
Присъствието на кваса вече беше осквернило групата и ако беше оставено, щеше да се разпространи във всички събрания; цялата Църква скоро щеше да стане квас. За да го спрат, светиите там трябваше да осъдят злото, което се преподаваше сред тях, да го осъдят и да го изоставят, като се отделят от учителите и привържениците на злата доктрина. Това беше толкова сериозен въпрос, че апостолът дори желаеше тези лъжеучители да бъдат отсечени. Той им каза: „Този, който ви смущава, ще понесе своя съд, който и да е той.“ Бог ще съди всеки лъжеучител.
Тези лъжеучители казваха, че Павел е променил възгледите си и сега е съгласен с тях. В отговор апостолът посочи в стих 11 само един очевиден факт: „Ако все още проповядвам обрязване, защо все още страдам от гонения?“ Евреите все още преследваха Павел; ако той сега проповядваше закона, те щяха да спрат преследването си срещу него. Въпреки това, проповядването на кръста от Павел продължаваше; така че Павел все още беше преследван, препънката на кръста не беше престанала и няма истина в слуха, че той проповядваше закона.
Божиите думи в Галатяни 5:13-15 са: „Защото, братя, вие сте призовани към свобода; само не използвайте свободата за повод на плътта, но чрез любов си служете един на друг. Защото целият закон се изпълнява в една дума, именно в тази: да обичаш ближния си като себе си. Но ако се хапете и изяждате един друг, внимавайте да не бъдете унищожени един от друг.“ Нека никога не забравяме, че да си под благодат е свобода, докато да си под закон е робство. Свободата, която благодатта предлага, не е лиценз за грях. По-скоро, това е свобода да обичаш и да служиш на Господа и един на друг. Дано правим това!
Търсете част 9 от тази поредица следващия месец.
