Галатяни
„Но да не дава Бог да се хваля с нещо друго, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез Когото светът е разпънат за мен, и аз за света.“ —Галатяни 6:14 NKJV
Посланието към Галатяните е написано до църквите в област Галатия – име, което вероятно означава „млечен“. Писмото е сериозно порицание срещу злото учение, че делата на закона формират стандарта за живота и поведението на вярващия. Въпреки че са спасени по благодат чрез вяра, вярващите там са добавили закона като принцип за поддържане на своето спасение. Тази смес е отвратителна, или омразна, за Бога, Бога на цялата благодат.
Апостол Павел показа, че благословената личност на Христос, а не законът, е стандартът за живота на вярващия, а Божият Дух е силата за живот с Бога. Кръстът на Христос е представен мощно като прекъсващ всяко очакване за добро идващо от човека под закона. Чрез този кръст вярващият е разпънат за света, откъснат следователно от самото царство, в което законността е управляващият принцип. Той е видян сега свързан с „ново творение“ (ст. 15), ходещ вече не в плът, а в Дух.
Смъртта на Христос е видяна в глава 4 като наше изкупление от робството на закона, за да бъдем въведени в достойнството и свободата на синовство пред Бога. Това е позиция, която никога не би могла да бъде позната в Стария Завет, но е вярна за всички светии в това време на благодат. Както показват стихове 3-7, ние сме Божии синове чрез осиновяване – чрез божествено поставяне в тази позиция.
Колко необходимо е посланието към Галатяните, за да ни предпази от егоизъм, от увереност в плътта и от безбройните злини, които произтичат от законническо отношение.
