Галатяни – Част 6
Докато продължаваме нашата поредица за Посланието към галатяните, нека внимателно разгледаме началото на Галатяни 4. Там четем в стихове 1-7 (KJV):
„Казвам още: наследникът, докато е дете, не се различава от роб, макар и да е господар на всичко; но е под настойници и управители до времето, определено от бащата. Така и ние, когато бяхме деца, бяхме поробени под стихиите на света; но когато дойде пълнотата на времето, Бог изпрати Своя Син, роден от жена, роден под закона, за да изкупи онези, които бяха под закона, за да можем да получим осиновяване за синове. И понеже сте синове, Бог изпрати Духа на Своя Син в сърцата ви, който вика: „Авва, Отче!“ Затова ти не си вече роб, а син; и ако си син, тогава си и наследник на Бога чрез Христос.“
В тези стихове апостолът описва старозаветните вярващи, които са живели под закона, като малки деца. Законът е бил за тях като учител и управител. Малкото дете, макар и да е било наследник или собственик на цялото имущество на баща си, е живяло като слуга. На такъв човек му е било казвано какво да прави, кога и как. Той е бил обучаван за онзи ден, когато бащата е решил, че синът е достатъчно голям и зрял, за да управлява семейния бизнес.
И така, както ни е казано в стих 4: „Когато дойде пълнотата на времето“, което е времето, определено от Бога за зрелостта на Израел, „Бог изпрати Своя Син, роден от жена, роден под закона.“ С каква цел? „За да изкупи онези, които бяха под закона“, тоест евреите, и „за да можем да получим осиновяване за синове“ (ст. 5).
Осиновяването е било времето, определено от бащата, когато той е вземал детето си, вече пораснало, и го е поставял пред слугите, приятелите и сътрудниците си, и го е обявявал за свой син. Тази декларация е означавала, че той вече не е под закона на настойници и управители, а е син, управляващ бизнеса на баща си. Той е трябвало да бъде уважаван, както е бил уважаван бащата, защото е бил наследник на бащата. Това е била практика тогава, и все още е практика на някои места, както ми казват.
„И понеже сте синове, Бог изпрати Духа на Своя Син в сърцата ви, който вика: „Авва, Отче!“ (ст. 6). Моля, обърнете внимание на промяната в този стих от „ние“ на „вие“. Евреите са били в робство на закона, следователно изкуплението от закона се е отнасяло за еврейските вярващи, един от които е бил Павел, писателят. Езическите вярващи никога не са били изкупени от закона, защото никога не са били под закона.
Променено е от „ние“ на „вие“, защото стих 6 се отнася за всички вярващи, защото всички са получили Духа на Сина. Присъствието на Духа на Христос в сърцата ни е доказателство, че сме синове и наследници на Бога чрез Христос. Върнете се за момент към стихове 4-5. В стих 4 имаме вечния Бог, който изпраща Своя вечен Син. Това ни казва, че Господ Исус не е станал Син на Бога, а че от цялата вечност в миналото Той винаги е бил Син на Бога, обитаващ в лоното на Отца, защото Бог трябва да има Син, за да изпрати Своя Син.
Тук също имаме идването на дългоочаквания Обещан от Бога, Семето на жената, което идва да смаже главата на змията, както беше обещано на Адам и Ева и на света (Битие 3:15). Защото Семето на жената е надеждата на света, което е Исус Христос, роден от жена, роден под закона.
Мария е била еврейка, родена под закона, и Христос е дошъл чрез нея, като Самият Той е бил евреин под закона. Само Той е спазвал закона напълно. Дори Моисей не е бил напълно безгрешен, „защото всички съгрешиха и не достигат до Божията слава“ (Римляни 3:23). Исус Христос отиде на Голготския кръст и страда, проля кръв и умря там, за да изкупи евреите от под закона. „Изкупвам“ означава да купя обратно и да прехвърля, и затова дори евреите, на които е даден законът, вече не са под закона на Десетте заповеди. Този, който е дошъл при Христос, сега е под Него, което означава, че слушаме Христос и се подчиняваме на Неговите заповеди. Очите ни не са върху буквата, а върху Христос. Ние не пътуваме до планината Синай (Изход 19), където е даден законът, но от планината Голгота погледът ни е насочен към планината Сион. Гледаме от мястото, където Той даде живота Си за нас, до мястото, където Той ще ни доведе със Себе Си и ще царува.
Сега нека разгледаме Галатяни 4:8-14:
„Но тогава, когато не познавахте Бога, служехте на онези, които по природа не са богове. Но сега, след като познахте Бога, или по-скоро сте познати от Бога, как се връщате отново към слабите и бедни стихии, на които отново желаете да бъдете поробени? Вие спазвате дни, и месеци, и времена, и години. Страхувам се за вас, да не би да съм положил напразно труд за вас. Братя, моля ви, бъдете като мен; защото аз съм като вас: вие изобщо не сте ме наранили. Знаете как чрез немощта на плътта аз ви проповядвах благовестието отначало. И моето изкушение [изпитание], което беше в плътта ми, вие не презряхте, нито отхвърлихте; но ме приехте като ангел Божий, дори като Христос Исус.“
Виждаме в този пасаж, че галатяните са били обърнати от идолопоклонство и са служили на онези, които изобщо не са били богове. Апостолът посочи, че желанието им да бъдат под закона по никой начин не се е различавало от това да бъдат под подчинение на идоли, в слепотата и мрака на идолопоклонството. Те не са били свободни; те са били роби на тези идоли. Апостолът се е чудил: „след като познахте Бога, или по-скоро сте познати от Бога, как се връщате отново към слабите и бедни стихии, на които отново желаете да бъдете поробени?“ Човек би си помислил, че след като са били свободни, никога няма да искат отново да бъдат в робство. Въпреки това, те са били твърде готови отново да бъдат в това състояние.
След това апостолът изрази разочарованието си от тях, защото те спазваха дни, месеци, времена и години. Където и да се види спазването на тези неща, това не е християнство. То е или езичество, или юдаизъм, но със сигурност не е истинско християнство. Апостолът каза на светиите в Колос: „Затова никой да не ви съди за ядене или пиене, или относно празник, или новолуние, или съботни дни: които са сянка на бъдещи неща; но тялото е Христово“ (Колосяни 2:16-17). Галатяните бяха виновни за тези неща, които не са от Христос.
Връщайки се към края на нашия настоящ пасаж в Галатяни 4, виждаме, че апостолът им каза: „Страхувам се за вас, да не би да съм положил напразно труд за вас“ (ст. 11). Той каза това, защото те не се държаха като християни. По-нататък, в стих 20, Павел им каза, че е „в съмнение“ за тях. Защо? Защото те напускаха християнската основа и заемаха законна, еврейска позиция. Ако апостол Павел беше тук днес, щеше ли да има по-малко думи за онези, които, макар и да изповядват, че са християни, вървят законно по еврейска земя? Нямаше ли да им каже, че се страхува за тях и че е в съмнение за тях?
Господ Исус е предупредил онези, които казват, че са евреи, но не са. Пазете се тогава, приятели мои, защото християнството не е продължение на юдаизма, нито е смес от юдаизъм и християнство. Вместо това, то е съвсем ново – небесен съд за славата на Христос. Затова нашето поклонение не е по образец на йерусалимския начин на поклонение, а е в Дух и истина (виж Йоан 4:20-24). В Галатяни 4:12-14 апостолът призовава вярващите да бъдат като него, защото Павел е бил като тях, тоест в Христос. Павел не е приемал състоянието им лично или не им го е държал сметка; това не е било лично нараняване за Павел. По-скоро, връщането им към робството на юдаизма е засегнало цялото тяло (Неговата Църква и Невеста) и особено Главата (Господ Исус Христос).
Когато апостолът започна това писмо, той се чудеше, че те толкова скоро се отстраниха не от Павел, а „от Този, Който ви призова в Христовата благодат, към друго благовестие“ (1:6). След това той разказа как при първото си приемане сред тях те не го презряха, нито го отхвърлиха, независимо от телесната му немощ, а го приеха като ангел Божий, дори като Христос Исус. Какво се беше объркало? Те бяха заблудени от лъжеучители. Какво предупреждение е това за нас днес!
Очаквайте Част 7 от тази поредица следващия месец.
