Събрани отделно
В днешното християнство има около 2000 различни религиозни общности, наричащи себе си „християнски“. Вместо да бъдат събрани заедно на основата на единството на Събранието (Църквата), тези християни са събрани отделно; те са разпръснати. Въпреки това, какво казва Писанието? „Стараейки се да пазите единството на Духа чрез връзката на мира“ (Ефесяни 4:3 JND). Спазва ли се божественият принцип, показан тук? „Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20).
В този стих има седем различни точки:
„Където“ идентифицира божествено място;„Двама или трима“ е всичко, което е необходимо за божествено свидетелство;„Са събрани“ показва присъствието на божествена сила;„Заедно“ установява божествено единство;„В Мое име“ свидетелства за божествена власт;„Там съм и Аз“ говори за Неговото божествено присъствие;„Посред тях“ ни казва, че Той е божественият център.
За съжаление, божествените принципи относно християнските събрания днес са отхвърлени от мнозина и заменени със земни принципи. Божественото място е заменено с човешки избор. Божествената власт е заменена с човешки ред. Божественото присъствие е заменено със самоналожени, но не непременно водени от Духа служители. Божественото единство е напълно заменено с образуването на сектантски деноминации.
От самото начало Божият Дух ни е предупреждавал, чрез апостол Павел, за това разпръскване: „Защото аз зная това, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да пощадят стадото. И от самите вас ще се издигнат мъже, които ще говорят извратени неща, за да отвличат ученици след себе си“ (Деяния 20:29-30).
Щом някои в Коринт започнаха да се събират отделно, веднага се чу: „Аз съм Павлов; и аз Аполосов; и аз Кифов; и аз Христов“ (1 Коринтяни 1:12). По същия начин днес много християни твърдят, че водачите по техен избор – с вероизповеданията, възгледите и принципите, установени от тези водачи – са техен водач в поклонението и модел на живот.
И все пак, големият въпрос остава: „Разделен ли е Христос?“ (ст. 13). Как Павел посрещна този дух на сектантство сред вярващите? Той написа: „Моля ви, братя, в името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите едно и също и да няма разделения между вас“ (1 Коринтяни 1:10).
Божествен избор за Израел
Бог винаги е възнамерявал Своя народ да Го следва и да се подчинява на Неговите указания относно събирането и поклонението – а не отделни хора да правят избор за себе си. Когато Аврам беше призован за първи път, Божието слово към него беше: „Излез от страната си, от рода си и от бащиния си дом в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). По същия начин, когато Бог каза на Авраам да Му принесе сина си в жертва, Той каза: „Вземи сега сина си, единствения си син Исаак, когото обичаш, и иди в земята Мория; и там го принеси за всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа“ (22:2).
Щом Бог отдели народ за Себе Си, Той им каза, че иска да живее сред тях и че те трябва да се приближават до Него там, където Той е. Затова Бог каза на Моисей да говори на израилтяните, казвайки: „Нека Ми направят светилище, за да живея сред тях. Според всичко, което ти показвам... така да го направите“ (Изход 25:8-9).
Йерусалим беше мястото, където Господ беше избрал да постави Своето име. Затова Божият храм беше построен в Йерусалим на мястото, където Господ беше водил Авраам да принесе Исаак, същото място, където Той се яви на Давид (2 Летописи 3:1). Животът на Божия народ трябва да бъде доминиран от факта, че Бог живее сред тях. В дните на пленничество, във времена на разруха, мнозинството нямаше копнеж за дадената от Бога земя или за Йерусалим, където беше стоял храмът. И все пак, дори по време на разрухата вярващият остатък се върна в Йерусалим. Те „се събраха като един човек в Йерусалим“ (Ездра 3:1).
Нямаше разлика в мненията относно това какво трябва да се направи. Божието Слово беше изучавано и спазвано (Неемия 8). Бог иска Неговият народ да бъде едно на практика, а името на нашия Бог, в Светия Дух, притежава чудесна обединяваща сила. Много вярващи не виждат това. Безбожният Еровоам го видя много добре. Ето защо той установи поклонение – идолопоклонническо – отделено от „мястото, което Господ, твоят Бог, е избрал да постави името Си там“ (Второзаконие 16:11; прочетете 3 Царе 12:25-33).
Каква разруха съществува днес, тъй като мнозина са тръгнали по пътя на Еровоам, за да установят поклонение, основано на човешки принципи, отделено от божествените принципи на едното Тяло – Събранието.
Новозаветно събрание
Има период от може би 400 години между края на Стария и началото на Новия Завет. През това време не намираме никакви съобщения от Бога в Писанията. След това, след мълчанието „имаше човек, изпратен от Бога, чието име беше Йоан“ (Йоан 1:6). Той дойде да приготви пътя на Господа, Който в бъдеще щеше да изгради събранието на живия Бог. Йоан, в своето свидетелство за Христос, заяви, че „светът беше създаден чрез Него, и светът не Го позна. Той дойде при Своите [юдеите] и Своите не Го приеха. Но на всички [юдеи и езичници], които Го приеха, даде им право да станат Божии чеда, на тези, които вярват в Неговото име“ (ст. 10-12). Това бяха тези, които Бог призова към общението на Своя Син, Исус Христос, нашия Господ.
Когато Петър изповяда Исус като Христос, Сина на живия Бог, Исус обяви: „На тази Канара [Христос] Аз ще съградя Моята църква“ (Матей 16:18). Христос, Който при Своето възкресение проби портите на Хадес и така беше обявен за Син Божи със сила, изгражда Събранието на живия Бог върху Себе Си като Син на живия Бог. Исус обеща на учениците Си, че ще бъде сред тях, ако се съберат в Негово име. Властта на Събранието се основава на факта, че то е събрано в името на Господ Исус Христос и че Той Самият е сред него (18:18-20).
Да бъдеш събран в името на Исус Христос следователно означава, че всичко се регулира чрез Неговото име; Той е единственият център и Той е Домакинът. Тези, събрани само в Негово име, не трябва да правят нищо друго, освен да питат: „Господи, какво искаш [ние] да направим?“ Този въпрос характеризираше ранните ученици на Христос (Деяния 9:6). Умът и изборът на Господа винаги бяха търсени във всичко. Когато трябваше да се съберат за Пасхата, мястото на Неговото назначение беше единственият им избор.
Когато трябваше да срещнат Христос след Неговото възкресение, „учениците отидоха в Галилея, на планината, където Исус им беше определил. И когато Го видяха, поклониха Му се; но някои се усъмниха“ (Матей 28:16-17). Забележете края: „но някои се усъмниха.“ За редица от Неговия народ днес остават съмнения къде и как трябва да се събираме, за да Му се покланяме.
Мнозина са заменили божествените принципи на Бога за Неговите събрани светии с човешки мнения. Затова деноминациите се увеличават, а служенията хитро се отклоняват от Господа. Хората се разпръскват, разпъвайки шатрите си по планините или в лагерите за съживление по техен избор. Бог каза: „Внимавай да не принасяш всеизгарянията си на всяко място, което видиш“ (Второзаконие 12:13). За Израел, Господ, техният Бог, избра „място“ за тях, където Той накара името Си да живее. Днес имаме Христос като център на събиране. Към Него трябва да бъде събирането на Неговия народ, за да изпълнява всичко, което Той би искал да правят.
Заключение
„Първият завет имаше... наредби за божествена служба и земно светилище. Защото беше направена скиния... но Христос [беше] първосвещеник на бъдещите добри неща, чрез по-голяма и по-съвършена скиния, не направена с ръце“ (Евреи 9:1-2,11). Той, Исус, „за да освети народа със Своята собствена кръв, пострада извън портата“ (Евреи 13:12), което означава извън лагера, или арената, на земното, човешки установено поклонение.
Когато Събранието се роди на Петдесетница, „всички, които вярваха, бяха заедно“ и „те постоянстваха в учението на апостолите и в общението, в разчупването на хляба и в молитвите“ (Деяния 2:44,42). Оттогава настъпи разруха; злото влезе. Хората се отклониха от това, което беше отначало. Съдове за безчестие почти извратиха всичко, за да задоволят своята плътскост, или плътски желания.
Неверни служители, като Именей и Филет, претърпяха корабокрушение във вярата и изоставиха фундаменталната християнска истина (2 Тимотей 2:17-18; 1 Тимотей 1:19). Светият Дух казва: „Нека всеки, който назовава името Христос, да се отклони от беззаконието“ (2 Тимотей 2:19). Ние също сме поканени да „излезем прочее при Него извън стана, носейки Неговия позор“ (Евреи 13:13).
Божият дом на земята във време на разруха се сравнява с голяма къща, в която трябва да се отделим от съдовете за безчестие и „да бъдем съд за почит, осветен, полезен на Господаря, приготвен за всяко добро дело“ (2 Тимотей 2:21 JND). Тогава аз се обединявам с тези, които призовават Господа от чисто сърце, тоест тези, които се събират на основата на едното Събрание, народ „съграден заедно за обиталище на Бога чрез Духа“ (Ефесяни 2:22 KJV). Трябва да преследваме праведност, вяра, любов и мир, принасяйки жертви на хвала на Бога, непрекъснато благодарейки на Неговото име (разгледайте 2 Тимотей 2:22). Наистина, „Отец търси такива да Му се покланят“ (Йоан 4:23).
Скъпи читателю, можем да се върнем към това, което беше „отначало“ (1 Йоан 1:1, 2:24). Можем да бъдем събрани заедно от Светия Дух в името на Господ Исус Христос и по този начин да се наслаждаваме на Неговото чудесно присъствие сред нас, дори ако сме само двама или трима (Матей 18:20). Името на Исус Христос и Неговото присъствие привличат Божия народ.
Господи, „желанието на душата ни е към Твоето име и към спомена за Теб“ (Исая 26:8).
БЕЛЕЖКА
- Както знаем, това, което Бог нареди на Авраам да направи, беше изпитание на вярата му (Евреи 11:17-19). То също така представи картина на предстоящата жертва на Господ Исус на кръста, предвид многото паралели, намерени в Писанието. Бог не позволи Исаак да бъде пожертван от баща си, защото Бог отвращава човешките жертви (Второзаконие 12:31, 18:10).
