Истинско покаяние
Покаяние за вярващия
Показва ли някое от тези твърдения истинско покаяние? Не мисля така. И двете са подтикнати от вина или срам, а не от искрено чувство на угризение за факта, че Отец е бил огорчен. Обикновено хората, които предлагат такива извинения, нямат намерение да се променят. Те просто искат Бог „да ги остави на мира.“
Истинското покаяние включва изповед и признание, че грехът е бил против Бога. То не е просто „Господи, съжалявам за грешката си“, а „Господи, съгреших против Теб.“ Изповедта признава вината. Покаянието признава обидения, както Давид след като извърши прелюбодеяние с Витсавее и след това уби нейния съпруг. Той призна, че грехът му е бил преди всичко против Господа (Псалм 51:4). Други хора също могат да бъдат наранени. Въпреки това, когато сравняваме греха си с любовта, която Отец изрази чрез кръста, виждаме, че там грехът е най-тъмен.
Покаянието включва и поемане на пълна отговорност за нашия грях. Давид не обвини Витсавее и не си направи никакви извинения. Той каза: „Защото аз зная престъпленията си, и грехът ми е винаги пред мене“ (Псалм 51:3 NASB). Всеки път, когато се хванем да обвиняваме някой друг за греха си, нашето покаяние е непълно. Трябва да поемем пълна отговорност за нашето прегрешение, независимо какво се е случило или кой е бил замесен. Независимо от изкушението, в крайна сметка ние сме тези, които избират да съгрешат.
Също така, покаянието не е пълно без честност. Вярвам, че Бог очаква от нас да бъдем честни относно нашите слабости, провали и разочарования. Честността насърчава общението. Докато сме открити и честни с Господа, Той може да продължи да работи с нас, дори след като сме съгрешили.
Изпадаме в беда, когато започнем да прикриваме нещата: „Сега, Господи, знам, че направих грешка. Но в крайна сметка, всеки прави грешки. Никой не е съвършен.“ Отговарянето по този начин избягва истинския проблем и следователно е нечестно. Докато подхождаме към Бога по този начин, Той не може да направи много с нас.
Покаяние за невярващия
Покаянието означава промяна на ума. Невярващият трябва да промени мнението си за това, което вярва относно Исус, и да премине от неверие към вяра, че Христос е платил наказанието за греха му. Неспасен човек трябва да признае, че не може да спаси себе си. Той трябва да се довери на Исус вместо на собствената си доброта за вечен живот и да промени мнението си за Бога и Неговото плащане за греха.
Важно е да се разбере, че покаянието за невярващия не се отнася до това той да почисти собствения си живот. Ако можеше да спечели прошка на греховете и дом в небето, като промени живота си чрез собствени усилия, нямаше да има нужда от кръста.
Истинската вяра и покаяние са тясно преплетени; едното води до другото. Исус използва термините заедно, когато каза: „Божието царство наближи; покайте се и вярвайте в благовестието“ ... „че Христос ще пострада и ще възкръсне от мъртвите на третия ден, и покаяние за прошка на греховете ще бъде проповядвано [за да се повярва] в Неговото име“ (Марк 1:15; Лука 24:46-47).
След като грешникът приеме Исус, той продължава да се покайва, докато расте във християнската вяра и характер. Това покаяние е промяна на ума, която води до промяна в поведението.
Покайте се бързо!
Какво се случва, когато забавяме покаянието си? Библията учи, че Бог дисциплинира тези, които са непокорни. Когато продължаваме в греха си без намерение да спрем, няма да избегнем дисциплиниращата ръка на Отца. Въпреки това, ако вие и аз се справяме с греха си искрено, открито и незабавно, Бог може да намали строгостта на нашата дисциплина. Мъдро е да се покаем бързо.
— Тимъти П. Хадли
