Бог е любов
Йоан нарича себе си ученик, „когото Исус обичаше“ (Йоан 13:23, 20:2, 21:7,20 NKJV), и на него е дадена голямата благодат да пише за Божията любов, което той прави с най-красноречиви думи в евангелието и трите послания, които носят неговото име. Въпреки факта, че апостол Йоан не използва името си като автор в четирите книги, доказателствата в тях ясно показват, че той, този, който се облегна на гърдите на Исус, е техният писар, използван от Божия Дух. Славната тема на книгите за Божията любов докосва сърцата ни, знаейки, че Неговата любов е достигнала до нас, за да ни спаси от греховете ни и да ни привлече към Себе Си. Въпреки че много е писано за Божията любов, тази тема не е била и никога няма да бъде изчерпана.
Грехът влезе в света чрез един човек: Адам. Чрез този първороден грях смъртта е преминала към всички хора, защото всички са съгрешили, и затова целият свят е виновен пред Бога. Тъжният ефект от това е оставил човека вечно изгубен под присъдата на смъртта. Това беше безнадеждна ситуация, доколкото ни засягаше, защото не можехме да направим нищо, за да спечелим благоволение или приемане от Бога.
Въпреки това, Бог в суверенна благодат изпрати Своя Единороден Син в света, за да застане в пролома – арбитър между свят Бог и грешен човек. Ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше с Отца и ни се яви – това, което сме видели и чули, ви възвестяваме (1 Йоан 1:2-3). Господ Исус, възлюбеният Син на Бога, е Този, Който е обявен за любящия отговор на Бога на нашата нужда.
Божията любов към човека
„Любовта е от Бога... Бог е любов. В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати Своя Единороден Син в света, за да живеем чрез Него.“ —1 Йоан 4:7-9
Любовта е от Бога; това е самата Му природа. Неговата любов, показана към нас, извира от Него Самия. Той е нейният източник и Той е осигурил Господ Исус като отговор на нашата нужда. В Притчи 8:31 четем, че Той „се радваше на обитаемия Си свят и [Неговото] наслаждение беше със синовете човешки.“
Чудесният план на любовта произхожда от Бога. И все пак, когато дойде моментът и Спасителят се роди, светът спеше и не знаеше за небесния Посетител. Божието време в Неговия план на любов към човечеството не беше забавено от невниманието на света, защото „когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, роден от жена“ (Галатяни 4:4). Той беше „Бог... явен в плът“ (1 Тимотей 3:16). Господ на славата – роден в обор и положен в ясли!
Пастирите по равнините на Юдея бяха първите свидетели на този план на любов. Те бяха будни, пазейки стадата си през нощта, когато ангел Господен дойде да донесе радостна вест за голяма радост, „защото днес ви се роди в града на Давид Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:11). Тези смирени пастири имаха най-чудесно преживяване! Изведнъж от небесно войнство прозвуча отговор, възхваляващ Бога и казващ: „Слава на Бога във висините, и на земята мир, благоволение към човеците!“ (ст.14). Да, „към човеците!“ Ето защо дойде Спасителят – да възвести Божията любов към човечеството. Христос, Синът на Отцовската любов, е Божият отговор на нашата нужда, донесъл живот в този свят, където царуваше смъртта. „Където грехът изобилстваше, благодатта изобилстваше още повече“ (Римляни 5:20).
В 1 Йоан 4:9-10 намираме двойната цел на Бога в изпращането на Неговия Син. Откъсът казва: „Бог изпрати Своя Единороден Син в света, за да живеем чрез Него. В това е любовта, не че ние възлюбихме Бога, но че Той възлюби нас и изпрати Своя Син да бъде умилостивение за нашите грехове.“ Преди всичко, Божията цел беше да предаде живот – божествен живот чрез Своя Син. Второ, Той изпрати Своя Син, за да се справи с въпроса за греха и да го уреди за удовлетворението на свят и праведен Бог. Това означава, че Той е „умилостивението“ за нашите грехове.
Резултатът от Божията любов в нашите сърца
„Възлюбени, ако Бог така ни възлюби, и ние сме длъжни да се обичаме един друг.“ —1 Йоан 4:11
Този стих е призив към нашите сърца. Ако Бог ни обича толкова много, какъв е нашият отговор? Видяхме, че първият отговор дойде от небесно войнство и беше чут от определени пастири, които пазеха стадата си през нощта. Сега отговорът е засвидетелстван на земята от онези, в които тази любов тече свободно един към друг, докато пият от извора на любовта, благословения Божи Син.
Йоан продължи, казвайки: „По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, защото ни е дал от Своя Дух“ (ст.13). Павел добави: „Божията любов е изляна в нашите сърца чрез Светия Дух, Който ни е даден“ (Римляни 5:5).
Чудесната Божия любов тече към нас и оставя траен резултат в нас, защото Бог пребъдва в нас и Неговият Дух ни е даден. Исус вече не ходи тук на тази земя, защото Бог Го е възкресил от мъртвите и Го е приел на небето. И все пак ние, Неговите последователи, сме оставени в този свят като послание, или писмо, на Христос, което да бъде четено от всички хора (2 Коринтяни 3:2-3). Красивите черти на Христос ще бъдат видени от онези в този тъмен свят, когато видят същите тези черти, изживени в живота на вярващите. Любовта, която те наблюдават сред вярващите, не е естествена; тя е божествена.
Божията любов е усъвършенствана в нас
„Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог в него. Любовта е усъвършенствана между нас в това: да имаме дръзновение в съдния ден; защото както е Той, така сме и ние в този свят.“ —1 Йоан 4:16-17
Божият Дух, обитаващ във вярващия, свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца (Римляни 8:16). Малко по-нататък в тази глава на Римляни ни е казано, че нищо не може да „ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (ст.35,38-39). Бог довежда всичко, което прави, до окончателно и съвършено заключение. Неговата любов няма да почива, докато не разсее всеки страх и не отмени всяко обвинение, което врагът би посмял да повдигне срещу вярващия.
Скъпи християни, има ли някакви съмнения или страхове в сърцето ви? Повдига ли съдният ден въпроси в ума ви? Забележете, че стихът, който започва този раздел, гласи „да имаме дръзновение в съдния ден.“ На какво се основава това дръзновение? Отговорът също е даден: „Защото както е Той, така сме и ние в този свят.“ Не както беше Той, когато беше тук на земята като носител на греха, а както е Той сега – Този, Който е седнал и прославен от дясната страна на Бога. Този, Който понесе нашите грехове на кръста, сега е седнал на трона в небето и ни представлява там. Христос в слава отговаря на всяко обвинение, което може да бъде повдигнато срещу вярващ, като показва раните в ръцете Си и в ребрата Си – знаци на Неговата чудна любов към нас.
Нека Неговата любов изпълни сърцата ни и ни накара да се радваме, докато вървим по пътя си към дома, където Неговата съвършена любов ще бъде наша тема за цяла вечност.
