Убежище и сила
„Бог е наше убежище и сила, помощ в беди, много лесно откриваема.“ —Псалм 46:1 JND
Пророчески, този прекрасен псалм сочи към времето, когато верният остатък от Израел ще бъде хванат в капан в Йерусалим с армиите на народите, бушуващи около Йерусалим, за да ги унищожат напълно (виж Захария 12:2,12-14). Когато няма изход, верният евреин ще погледне нагоре и ще извика: „Бог е наше убежище и сила.“
Това е нашият урок днес! Обстоятелствата могат да бъдат толкова притискащи, че да не виждаме никаква надежда за помощ от никого. Напротив, често изглежда, че всичко е нарочно създадено, за да ни навреди. И все пак има Един, Който винаги е там. Вярата поглежда нагоре и извиква: „Бог е наше убежище!“ Винаги има път за бягство (1 Коринтяни 10:13), защото нашето убежище е Бог. Неговите пътища с нас не могат да бъдат обяснени, но вярата приема Неговото провидение при всякакви обстоятелства. Той е Бог на любовта и винаги има очите Си върху праведните.
Бог е не само наше убежище; нашият стих ни казва, че Той е и наша сила. Понякога вярващите се отказват поради липса на сила да продължат в своя път на вяра. Търси се облекчение в земни и светски удоволствия. Каква скръб има в света днес, защото няма сила, дори да бъдем верни един на друг. Но за вярващия, същият Бог, Който е наше убежище, е и наша сила. Вярата знае, че Неговите пътища с нас са съвършени; нашият небесен Отец никога не прави грешки. Не трябва ли да положим слабите си ръце в Неговата всемогъща ръка и да кажем с Онзи, Който беше този съвършен Човек тук на земята: „Да, Отче, защото така е било угодно в Твоите очи“ (Матей 11:26). Приемането на Неговата воля в живота ни всеки ден ще доведе до това, че и ние ще кажем: „Бог е моята сила.“
