Бог е суверен
Въпреки нарастващата вълна от зло, е утешително да осъзнаем, че Бог е суверен. Нищо няма да осуети Неговите планове. Царства се издигат и падат, но Бог продължава и ще изпълни Своята цел според Своя собствен съвет. Той винаги е бил суверен и винаги ще бъде. Ако престанеше да бъде такъв, Той щеше да престане да бъде Бог. Благословено да бъде Неговото име, защото Той е „над всички, вечно благословеният Бог“ (Римляни 9:5 NKJV).
Забележително е да видим Неговите суверенни пътища с хората в Писанието. В Деяния виждаме как Той влиза в „академичния свят“ и взема този велик еврейски учен – Савел от Тарс (Деяния 9). Виждаме как Той влиза в „военния свят“, полагайки ръката Си върху Корнилий, римския стотник (Деяния 10). Намираме Го как влиза в „политическия свят“, вземайки етиопския ковчежник на царицата (Деяния 8).
Но в евангелията намираме Бог да подминава високопоставените и могъщите и да полага ръката Си върху малко момче с хлябове и риби. А в Стария завет виждаме как Той използва военнопленник – малката слугиня в къщата на Нааман (2 Царе 5). Да, Той дори взема блудница, Раав (Исус Навин 6).
Когато човешките агенции се провалят, Бог осуетен ли е? Не! Той влиза в „животинското царство“ и говори чрез магарето на Валаам (Числа 22). Той влиза в „растителното царство“, карайки жезъла на Аарон да напъпи (Числа 17), и в „минералното царство“, превръщайки праха във въшки (Изход 8).
Наистина Божиите пътища са „неизследими“. Павел добре е написал: „Защото кой е познал ума на Господа? Или кой е станал Негов съветник?“ (Римляни 11:33-34). Отговорът е никой, защото Бог е Свой собствен Съветник.
Всичко, което трябва да направим, е да се поклоним на Неговото слово и воля. Това е пътят на истинското благословение. Добре е да се вслушаме в заповедта на Самуил към Саул: „Послушанието е по-добро от жертва, и вслушването – от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:22). Нека Господ ни даде благодат да го правим, докато не чуем Неговия глас и не видим Неговото лице.
