Колко благословено е тогава да знаем, че Богът на нашето спасение, Този, Който е бил напълно изявен в Христос, е
„Богът на всяка утеха.“ Фразата е предшествана от друга –
„Отецът на милостите“; тоест, както го разбираме, милостите или състраданията, които са ни били дадени чрез нашия Господ Исус Христос, всички са изтекли към нас чрез Него от сърцето на Отца. (Сравни Римляни 12:1; 1 Йоан 3:1.) По същия начин Бог е благословеният извор и източник на всяка утеха, която може да бъде получена, и Той е такъв, защото е Богът на възкресението. Сега, когато Той е бил напълно прославен в смъртта на Своя възлюбен Син, Той е освободен в праведност да позволи могъщият поток от Неговите утехи да изтече, без пречка или възпрепятстване от Негова страна, в скърбящите сърца на Неговия народ във всяка част на света.
Единствената бариера за неговия приток, по всяко време на нужда и бедствие, се намира в нашето собствено състояние. Ясен път е бил направен за Него да го дава; но, уви! неговото приемане често е възпрепятствано от нашето неверие и липса на очакване.
Изключителността на Божията утеха
Заедно с това трябва да се помни, че ако Той е
„Богът на всяка утеха“, няма утеха извън Него Самия. Една от тъжните слабости на Неговия народ е, че те толкова често се обръщат към други източници за облекчение и утеха във времена на скръб; и по този начин пропускат благословените уроци, които Той би искал да им преподава чрез техните изпитания под Неговото наказание. Подобно на Израел от древността, вместо веднага, когато са под натиск, да се обърнат към Него, те често прибягват до счупени цистерни, които не могат да задържат вода. Не живеейки сред невидими неща, те искат човешки симпатии и подкрепа и така се опитват да се утешат, само за да осъзнаят, рано или късно, че самото нещо, което най-много са желали и получили за себе си, е било само още едно средство за скръб. Не! Бог е
„Богът на всяка утеха“, и Неговите скърбящи са затворени в Него, защото само Той може да свали вретището им и да ги опаше с радост, и да ги накара да Му пеят хвала и да не мълчат. Заемайки тази позиция на чакане само на Него, те скоро ще научат, че ако плачът трае една нощ, радостта идва сутрин. Нека тези две неща бъдат гравирани в сърцата ни, че Сам Той е източникът на цялата ни утеха, и че няма утеха другаде.
Утешителният характер на Бога
Трябва да се отбележи също, че да утешава е Неговият характер – че, с други думи, Той е утешаващият Бог. Както казва апостолът,
Който ни утешава във всяка наша скръб (2 Коринтяни 1:4)
и отново в глава 7,
Но Бог, Който утешава унижените (2 Коринтяни 7:6)
Така също и в Псалмите, например,
Той изцелява съкрушените по сърце и превързва раните им (Псалм 147:3)
Във всеки от тези пасажи ще се забележи, че глаголът е в сегашно време, че действието е следователно характерно, и че затова не е това, което Бог понякога ще направи, ако Го чакаме, а това, което Той винаги прави, защото е Негов характер и наслада да го прави. Затова никога не трябва да се повдига въпросът: Желае ли Той да утешава? По-скоро трябва да бъде: В състояние ли сме да приемем това благословено служение от Него Самия? Какъв Бог е Този, с Когото имаме работа! Този, Който е излял цялото Си сърце в тъмното царство на смъртта чрез дара на Своя възлюбен Син; Този, Който, бидейки
„богат на милост, поради голямата Си любов, с която ни възлюби… ни съживи заедно с Христос“; и Този, Който, докато преминаваме през свят, където скръбта и страданието са наша участ, ни се представя като утешаващ Бог – Богът, както казва Павел,
„Който ни утешава във всяка наша скръб.“ И не е ли Той същият и сега? Той не е Този, Който не може да бъде докоснат от чувство за нашите немощи, и затова можем смело да пристъпим към престола на благодатта за нужната милост и навременна помощ.
Какво евангелие на утеха е това за уморени, обременени и скърбящи сърца!
