Нашият Отец знае Нашият Отец обича Нашият Отец се грижи
„Моят Отец и вашият Отец.“ —Йоан 20:17 KJV
Едно от най-големите благословения , които имаме като християни, е, че можем да наричаме Бог наш Отец. Въпреки че името „Отец“ е използвано за Бог няколко пъти в Стария Завет, то е било в смисъл на Бог като Създател или Този, на когото се дължи почит или чест (виж Малахия 1:6). Едва когато Синът на Отца (2 Йоан 3) дойде на този свят, името на Бог като Отец беше напълно разкрито. Самият Господ заяви, че „никой не познава Отца, освен Синът, и този, на когото Синът пожелае да Го разкрие“ (Матей 11:27). Само Синът можеше да разкрие Отца. Той не стана ангел, за да Го разкрие на ангели, но стана Човек, за да Го разкрие на хора (Евреи 2:16). За да можем да познаваме Бог като наш Отец, беше необходимо не само Неговото въплъщение, но и Неговата смърт и възкресение, защото нашите грехове стояха на пътя на тази нова връзка. Едва след като Той възкръсна от мъртвите, когато Неговото дело на кръста беше завършено и всички наши грехове бяха премахнати завинаги, Господ Исус можеше да даде това прекрасно послание на Мария Магдалина: „Иди при Моите братя и им кажи: Аз се възкачвам при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог“ (Йоан 20:17). Чрез Своето завършено дело Господ Исус ни е поставил на Своето място пред Своя Бог и Отец. Каква прекрасна привилегия! Надяваме се, че всички наши читатели познават Господ Исус Христос като Спасител и Господ и така могат да се наслаждават на тази връзка, защото Той Сам каза: „Аз съм пътят, истината и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен“ (Йоан 14:6). Само като Го познаваме, можем да наричаме Бог наш Отец.
Нашият Отец ни познава
„Не се ли продават пет врабчета за два аса, и нито едно от тях не е забравено пред Бога? Но дори и космите на главата ви са всички преброени. Затова не се страхувайте: вие сте по-ценни от много врабчета... И вашият Отец знае, че имате нужда от тези неща.“ —Лука 12:6-7,30
Чувствали ли сте се някога забравени? Повече от веднъж съм чакал да видя лекар в кабинета му, когато съм бил забравен, защото рецепционистката не е уведомила лекаря, че съм пристигнал. Хората, дори тези, които са ни близки и ни обичат, могат да забравят за нас или за нашите нужди. Но не е ли прекрасно, че нашият Бог и Отец никога не забравя за нас!
В Лука 12:7 и в Матей 10:30 ни е казано, че Той е преброил всички косми на главата ви. Опитвали ли сте някога да преброите колко косми имате или колко има на главите на тези, които обичате? Нашият Отец дори знае дали днес имате по-малко коса от вчера. Той винаги е в течение на Своето знание за всичко за вас и вашите обстоятелства! Ако Той забелязва с такава подробност косата ви, можем да бъдем сигурни, че няма нищо в живота ви, което да избяга от Неговото внимание или което Той да забрави. Той знае вашите финансови нужди. Той знае вашите здравни нужди. Той знае нуждите във вашия брак и във вашето семейство. Той знае вашите духовни нужди и онези области, където може да се борите. Той знае нуждите, които имате, които дори още не сте осъзнали!
Господ използва две птици, за да опише по-нататък знанието и грижата на нашия Отец за нас. Първата е врабче. В Лука 12 Господ ни казва, че Отец не забравя нито едно врабче, въпреки че те са птици с малка стойност. Подобно в Матей 10:29 Господ Исус каза, че нито едно врабче не пада на земята без знанието на нашия Отец. Той знае обстоятелствата на всяко врабче в света и се грижи за всички тях. Мислите ли, че Той би се грижил по-малко за нас? Писанието ни казва, че ние сме по-ценни за нашия Отец от много врабчета.
Втората птица, спомената, за да ни илюстрира грижата на нашия Отец за нас, е гарванът (Лука 12:24). Гарванът не сее семена и не жъне, но Бог осигурява нуждите му. Йов 38:41 ни казва, че младите гарвани викат към Бога за храна, а Псалм 147:9 ни казва, че Бог им осигурява. Мислите ли, че ако Бог, като Създател, чува виковете на младите гарвани, знае от какво се нуждаят и им го осигурява, то като наш Отец Той няма да чуе нашите викове като Негови деца? Знаейки нашите нужди дори по-добре от нас, няма ли Той да осигури точно това, от което се нуждаем? Разбира се, нашата вяра може да бъде изпитана понякога, но можем да бъдем сигурни, че нашият Отец чува и знае. Ние сме много по-ценни за нашия Отец от гарваните. Тъй като Той ни спаси от вечна присъда, можем да Му се доверим за ежедневните си нужди. Господ Исус уверява сърцата ни, че „вашият Отец знае, че имате нужда от тези неща“ (Лука 12:30). Можем да се доверим на Неговата грижа и осигуряване. „Този, който не пощади Своя собствен Син, как няма да ни даде свободно с Него всички неща?“ (Римляни 8:32).
Нашият Отец ни обича
„Защото Сам Отец ви обича, защото вие Ме възлюбихте и повярвахте, че Аз излязох от Бога.“ —Йоан 16:27
Сигурен съм, че всеки вярващ, който чете тази статия, познава и обича Йоан 3:16. Този стих ни говори за Божията любов, която беше демонстрирана за целия свят (всички хора в него) чрез даването на Неговия единороден Син, така че всеки, който повярва в Него, да не погине, а да получи вечен живот. Ние вярваме обаче, че Йоан 16:27 отива по-далеч от това, тъй като името Отец предполага връзка. Един мъж може да познава много деца, но той не става баща, докато той и съпругата му не имат свои деца. Тогава той влиза в тази нова връзка с тях като техен баща. По подобен начин името на Бог като Отец предполага връзка. Ето защо името на Отец не може да бъде използвано в Йоан 3:16. Бог няма връзка с всички хора по света, но Той има връзка с тези, които вярват в и обичат Неговия Син.
Отец имаше връзка със Своя единороден Син още преди създаването на света. Господ Исус говори за това в Йоан 17:24: „Ти [Отец]... Ме възлюби преди основаването на света.“ Отец винаги е обичал Сина, и сега, като Отец, Той също обича тези, които обичат Неговия Син, Господ Исус Христос, и вярват, че Той е излязъл от Отца. Преди основаването на света, единородният Син познаваше любовта на Отца. Сега, всички, които вярват, са Божии деца (Йоан 1:12-13) и Божии синове (Галатяни 4:5), така че и ние можем да познаваме любовта на Отца.
Йоан 17:23 е стих, който ни казва нещо удивително: „Ти [Отец]... ги възлюби, както възлюби Мен.“ Ние сме обичани от Отца със същата любов, с която Той обича Господ Исус! Не можем да го разберем, но можем да почиваме и да се радваме на тази прекрасна истина!
Нашият Отец се грижи за нас
„Всичките си грижи възложете на Него, защото Той се грижи за вас.“ —1 Петър 5:7
Имате ли грижи или тежести? Има ли неща, които ви тежат в личния ви живот, в семейството ви, в работата ви или сред местното събрание на християни, с които се срещате? Сигурен съм, че всички понякога имаме тежки сърца. Какво да правим с тези тежести? Апостол Петър ни даде отговора в горния стих. Забележете, че той не ни каза да възложим „част от грижите си“ на нашия Бог и Отец. Той не каза: „Възложете Му само семейните си грижи“, „Възложете Му само паричните си притеснения“ или „Възложете Му само леките си грижи.“ Не, той каза: „възлагайки ВСИЧКИ ваши грижи на Него.“ Разбира се, всичко, което споменахме, е включено и много повече, дори всичко, което ни причинява грижа, било то малка или голяма. Защо? Защото Той, нашият Отец, се грижи за нас.
Видяхме, че нашият Отец знае нашите нужди. Ако Той не пропуска падането на врабче на земята, със сигурност Той вижда тази належаща трудност в живота ви в настоящия момент. Видяхме, че нашият Отец ни обича. Той даде Своя Син за нас, за да можем да влезем във връзка с Него като Негови деца. Той ни обича като Свои деца много повече, отколкото който и да е земен баща някога е обичал собствените си деца. Той ни познава, обича ни и се грижи за нас.
Интересно е, че гръцката дума за „възлагане“ буквално означава „да хвърлиш“. Не се дръжте за тази грижа, тежест или тревога – тя е твърде голяма за вас. Хвърлете я в Неговите ръце и Му позволете да я носи вместо вас. Той е достатъчно силен, за да носи вашите проблеми и вас също!
Божият мир
„Не се безпокойте [или тревожете] за нищо; но във всичко чрез молитва и молба с благодарност нека вашите прошения да станат известни на Бога. И Божият мир, който превъзхожда всяко разбиране, ще пази вашите сърца и умове чрез Христос Исус.“ —Филипяни 4:6-7
Тези стихове ни напомнят, че можем да донесем нашите малки притеснения, нашите големи проблеми, нашите болести, нашите семейства, нашите парични притеснения – „всичко“ на Бога в молитва. Тогава, докато чакаме Неговия сигурен отговор според нашата истинска нужда, както Той я знае (Филипяни 4:19), имаме увереността, че Неговият мир ще пази или охранява (гръцката дума е военна, като „гарнизон“) нашите сърца. Не е нужно да се тревожим.
Спомнете си, че Господ Исус в Гетсиманската градина донесе всичко, свързано с делото, което щеше да извърши на кръста, на Своя Отец в молитва. Тържествено е да се мисли, че само предвкусването на Кръста донесе такава агония на нашия благословен Господ (Лука 22:44). Забележете тогава, че когато Господ Исус стана от молитва, Той беше характеризиран от съвършен мир. Неговата грижа беше за Неговите ученици. Дори когато беше несправедливо обвинен, Господ Исус в точния момент погледна Петър, за да започне делото на възстановяване в душата му (Лука 22:61). Никой от нас никога няма да се сблъска с това, с което се сблъска нашият Господ в този тържествен час, но същият мир, който Той имаше, може да бъде наш. Той е казал: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам: не както светът дава, давам Аз на вас. Нека сърцето ви да не се смущава, нито да се страхува“ (Йоан 14:27).
Когато повярвахме в Господ Исус и в Неговото завършено дело на кръста, ние получихме мир с Бога. Докато донасяме всичко на нашия Отец в молитва, можем да се наслаждаваме на това, че сърцата ни са пазени от Божия мир, дори ако обстоятелствата ни не са се променили. След това, по-късно във Филипяни 4, Павел говори за Бога на мира (ст. 9). Ние живеем в свят на смут, където всичко се променя толкова бързо. Въпреки това, нищо не разклаща Божия престол. Можем да се наслаждаваме на общение с Бога на мира, почивайки с Него сред този неспокоен свят, знаейки, че Той е с нас.
Нека се насърчим
Нашият Отец знае, ако едно малко врабче падне на земята – колко повече Неговото око е върху нас. Отец ни обича, както обича Господ Исус. Можем да донесем всичките си притеснения, тревоги и грижи на нашия Отец и да ги хвърлим в Неговите ръце, за да ги носи вместо нас. Докато донасяме всичко на Него в молитва, можем да се наслаждаваме на Неговия мир, който пази нашите сърца и умове в този изморителен свят. Можем да знаем, че Той, Богът на мира, е с нас в нашите обстоятелства, докато чакаме да срещнем Господ във въздуха (1 Солунци 4:16-17). Тогава Той ще ни доведе в дома на Отца, където ще познаваме любовта и грижата на нашия Отец през вечните векове (Йоан 14:2-3; Ефесяни 2:7)!
