„Бог си спомни за Ной и за всички живи същества... с него в ковчега.“ Битие 8:1 „Бог си спомни за Авраам и изпрати Лот навън... когато Той съсипа градовете, в които живееше Лот.“ Битие 19:29 „Бог си спомни за Рахил, и Бог я послуша, и отвори утробата ѝ.“ Битие 30:22
Бог помни Своя народ, било то в голям земен мащаб, както с Ной, или в по-местен мащаб, както с Авраам, или в личен мащаб, както с Рахил. Бог ни помни, защото
по милостите на Господа не бяхме довършени, защото Неговите състрадания не се изчерпват (Плачът на Йеремия 3:22).
Той помни, че ние сме само прах и по никакъв начин не можем да се изкупим.
Поради това Той демонстрира Своето спомняне за нас до краен предел на кръста на Христос, Неговия Син. Именно заради кръста Бог сега може да каже:
„греховете и беззаконията им няма вече да помня“ (Евреи 10:17).
Когато се събираме, не трябва ли това да е преди всичко, за да си спомним за Него, както Той поиска?
„Това правете за Мой спомен“ (Лука 22:19).
„Това правете, помнете Ме“ – О, благословен, жив Господи, Какви дълбини на благодат сега можем да проследим в тази най-скъпоценна дума! Сега събрани около Теб, със свободно сърце и съвест, О, Господи, някога мъртъв, наша жива Глава, ние Те помним!
