Бог помни нашето служение
Има два пъти, когато думата „спомен“ се използва в Новия Завет, когато Бог си спомня за някого. Единият е във връзка със спасението, а другият – със служението.
Корнилий търсеше, тоест правеше „по природа нещата, съдържащи се в Закона“ (Римляни 2:14 KJV). Бог си спомни за Корнилий и един ангел му каза: „Твоите молитви и твоите милостини се възнесоха за спомен пред Бога“ (Деяния 10:4). Тогава Бог изпрати Петър да му проповядва евангелието и в резултат на това той беше спасен заедно с целия си дом.
Мария, вече повярвала в Христос, направи „каквото можа“ (Марк 14:8). Нейният скъп парфюм беше излят върху Него в подготовка за Неговото погребение. От всички последователи на Исус, Мария беше единствената, която знаеше за Неговата цел на земята. Нейното служение беше велико в очите на Господа и Той посочи това за спомен за нея: „Истина ви казвам, където и да се проповядва това евангелие по целия свят, това, което тя направи, ще се говори за спомен за нея“ (Марк 14:9).
Бог си спомни и за нас, дори докато бяхме още грешници. Той изпрати Своето спасение и помни всичко, което правим в Негова чест. Нека си спомним за Него за такова велико спасение и да Му служим с цялото си сърце.
Хвалете Господа, Който умря, за да ни спаси, Хвалете Неговото вечно благодатно име; Хвалете Го, че живее, за да ни благославя, Сега и завинаги същият: Благословен Спасителю! Благословен Спасителю! Всички ние бихме провъзгласили Твоята любов.
— Томас Кели
