Господ възстановява
Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха гласа си и плакаха, докато не им остана сила да плачат. —1 Царе 30:4 JND
Тук виждаме Давид и неговите силни мъже победени, не само от ужасните обстоятелства, в които сами са се поставили, но и от врага, амаличаните. Каква сцена! Всичко, което са притежавали, е било напълно изчезнало. Силата им е отказала и не са имали смелост да посрещнат бъдещето. Това е драматично преживяване, когато една душа осъзнае, че нищо не е останало освен Бог! Всичко, което са ценили и обичали, е изчезнало; само Бог е останал.
Понякога Бог, в Своята благодат, позволява да се случат неща в живота ни, които не разбираме. Тези неща ни карат да коленичим с молитвата на Давид на устните си: „Изпитай ме, Боже, и познай сърцето ми; изпитай ме и познай мислите ми“ (Псалм 139:23) – дори тревожните и противоречиви мисли.
Душа, отдалечена от Бога, е в отчаяние. Хората на Давид бяха готови да го убият с камъни. Вярата им в Давид беше изчезнала и те го обвиняваха за случилото се. Разочарованията в живота и неосъществените желания често пораждат горчивина в сърцата ни, дори до степен да хвърляме камъни по Господния Помазаник. Какво ужасно нещо е да обвиняваме Господ Исус за нашите проблеми!
Неговото желание е да ни благослови. Давид плачеше с тях, но отиде пред Господа относно ситуацията. Той не само чувстваше загубата, както и неговите хора, но освен това изпитваше и техния гняв. Когато получи последните и окончателни удари, той обърна окото на вярата към Бога и се укрепи в Йехова, своя Бог (стихове 7-8). Това е урок за нас. Нека и ние отидем при Господа. Неговата благодат е безкрайно по-голяма от нашите провали и нашите нужди. Той е Този, който възстановява.
