„Елате, вижте Човек, Който ми каза всичко, което съм сторила. Дали Той не е Христос?“ Йоан 4:29, НКИ
Вярвам, че това изявление е дошло от сърцето на нов поклонник. Тази жена е била отхвърлена от юдеите, защото е била от „грешната“ раса. Изглежда, че е била отхвърлена и от жените на Самария, тъй като е дошла сама до кладенеца. Това може да се е дължало на факта, че е имала петима съпрузи и сега е живеела с мъж, който не ѝ е бил съпруг.
Въпреки това, Господ е искал да се срещне с нея и е планирал пътуването Си съответно. Тази жена, която е била родена „грешна“ и е живяла „грешно“, е била тази, на която Господ е казал:
„Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото Отец търси такива да Му се покланят“ (Йоан 4:23). Първият път, когато някой от нас наистина се е поклонил на Господа, е бил, когато сме Му се доверили като наш Спасител. „А без вяра не е възможно да угодим на Бога“ (Евреи 11:6).
Според Исус, юдеите не са били истински поклонници. Те са практикували своите ритуали, но са отхвърляли Господа, Който е бил изобразен в техните церемонии. Те не са се покланяли в Дух. Самаряните не са били истински поклонници. Те са се покланяли „на тази планина“, а не в Йерусалим; тяхното поклонение не е било според истината. Те също така са съчетавали елементи на езичество с юдаизъм (4 Царе 17).
Тази жена признала пред Господа, че живее с мъж, който не ѝ е съпруг. Когато отишла да каже на другите, че е намерила Месията, тя им казала, че Той ѝ е разказал всичко, което е сторила. Докато Господ се е отнесъл със състрадание към нейния грях, Той не я е отхвърлил заради него, нито я е отхвърлил заради мястото, където е родена.
Подозирам, че това е бил първият път, когато е била третирана с уважение от мъж. И този мъж е бил юдеин! Тогава тя казала: „Елате, вижте Човек.“ Изглежда, че е разбрала, че мъжът, който я е приел, може да приеме и благослови и нейните приятели. Тя е била доста евангелизаторка. Нейните приятели дошли, чули и повярвали, не заради това, което тя е казала, а заради това, което Исус им е казал. Те казали:
„И вече не вярваме поради твоето говорене, защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Христос, Спасителят на света“ (Йоан 4:42).
Поклонението не е просто време за хваление или церемония, където „преломяваме хляб“. Поклонението включва думите, действията и нагласите на всички, които наистина са се влюбили в Господа. То може да бъде изразено чрез нашата поза. Може да бъде изразено чрез нашите хвалебни песни, церемонии или жертви. Но не може да бъде изразено без вярно послушание (Евреи 11:8). Ако се покланяме на Господа, трябва да знаем какво Му е угодно. Не можем да Му казваме какво Му е угодно; трябва да Му позволим Той да ни каже.
Истинското поклонение на самарянката след срещата с Господа е било очевидно. В резултат на това нейното евангелско проповядване е било ефективно. Тя не е имала нужда да бъде „учена“ да се покланя. Когато е осъзнала, че Господ е Месията, Когото е търсила, и че Той може трайно да задоволи нейната духовна жажда, нейното поклонение е било автоматично. Тя със сигурност не се е срамувала от своя новооткрит Спасител и Приятел, когато е поканила другите да „Елате, вижте Човек!“
Отец все още търси истински поклонници. Той иска нашето поклонение да бъде истинско и от сърце, както е било на тази жена. И Той иска нашите думи да Го описват точно, както са го правили нейните. Той все още търси поклонници.
