Благочестиви по-възрастни жени: Предаване на вяра и мъдрост на другите

По-възрастни жени

Благочестиви жени, които предават вярата Познавате ли израза „бабини деветини“? Това е английска поговорка, която се отнася до традиционни твърдения за живота, които не е задължително да имат основание във фактите. Има всякакви такива приказки и истории, като например как да разберете дали една бъдеща майка е бременна с момче или момиче, или как да останете здрави, като ядете определени храни или правите някакъв вид дейност. Понякога тези идеи съдържат традиционна мъдрост, която се оказва вярна – една ябълка на ден наистина може да помогне да държите доктора далеч! – но много пъти такива приказки всъщност са пълната противоположност на доказани факти.

Тъй като тези истории се наричат „бабини деветини“, това показва, че по-възрастните жени са известни с това, че правят интересни, но понякога съмнителни наблюдения за живота. Фразата е добре позната в английския език от векове. Още в началото на 17-ти век тя е била достатъчно позната, че преводачите на Библията на крал Джеймс я използват в 1 Тимотей 4:7, където на Тимотей е казано да отхвърля фалшиви учения, които биха заблудили вярващите. KJV използва фразата „бабини деветини“, за да подчертае, че такива учения трябва да се считат за глупави, подходящи само за клюкарстващи стари жени, които се интересуват повече от разказване на истории, отколкото от истината.

Въпреки че това е било и все още е важно предупреждение, то далеч не е пълната картина, която получаваме от Библията за по-възрастните жени! В Стария Завет виждаме жени като Девора, пророчица и „майка в Израел“, която е била достатъчно духовна, за да съди хората, когато идвали да търсят нейния съвет (Съдии 4:4-5, 5:7 NKJV). Виждаме вярата на Сара, която е прославена в Новия Завет, защото на 90-годишна възраст тя ражда Исаак, като „счете за верен Този, Който беше обещал“ (Евреи 11:11).

В допълнение към такива примери, няколко пасажа от Новия Завет описват прекрасните характеристики на благочестиви по-възрастни жени, които Бог е използвал, за да ръководи и насърчава другите. Тези жени изпълняват уникална и важна роля, не само сред семействата, но и в тялото Христово като цяло.

Първо послание до Тимотей

Първият пасаж, който трябва да разгледаме, се намира в 1 Тимотей 5:3-10. Тези стихове описват по-възрастната вдовица, за която, ако е лишена от всички членове на семейството, трябва да се грижат финансово местните вярващи, с които тя общува. Ето списък на нейните черти:

• Тя се доверява на Бога и се моли често. Едно изкушение за вярващите на средна и по-напреднала възраст е да мислят, че тяхната мъдрост и опит са ги подготвили за всички предизвикателства на живота, докато дават съвети на другите. Тази по-възрастна жена обаче знае, че трябва да зависи от Господа на всяка възраст! Освен това, в по-напреднала възраст физическите дейности естествено намаляват, но е отлична инвестиция на време и енергия да се поддържа активен молитвен списък. Мнозина са свидетелствали за влиянието на молеща се баба или друга благочестива жена, която вярно ги е помнила по време на молитва.
• Тя е била вярна на съпруга си. Текстът казва, че тя е била „жена на един мъж“ (ст. 9). Това не изключва възможността, например, някаква трагедия да е отнела първия ѝ съпруг и тя да се е омъжила повторно. Въпросът е, че тя е проявила брачна вярност. Нито една връзка не е толкова взискателна като брака, но благочестива по-възрастна жена, която е показала както характер, така и отдаденост в брака, трябва да бъде почитана.
• Тя има репутация за добри дела. Не знаем възрастта на Дорка, но тя беше „пълна с добри дела“ (Деяния 9:36) и известна с това, че е правила всякакви дрехи, за да ги раздава. При смъртта ѝ всички си спомняха актовете на доброта, които е правила за другите като за Господа. Винаги имайте предвид, че хората няма да ни помнят по банковите ни сметки!
• Тя беше отдадена майка. Тя не просто имаше деца; тя ги отгледа – има голяма разлика. Терминът предполага подхранване и развитие на нашите малки. С намерение и проницателност тя насърчаваше положителни черти, коригираше негативни навици и обучаваше децата си в благочестие и благоговение.
• Тя е показала гостоприемство. Зает дом все още може да бъде отворен дом, и съпругът и съпругата трябва да бъдат обединени в това (виж 1 Тимотей 3:2). Гостоприемството е повече за гостоприемно отношение, отколкото за разкошно място за забавление. Благочестивата по-възрастна жена знае това; все пак гостоприемството е и очаквана черта на всички християни (помислете за 1 Петрово 4:9), и дано Бог да ни даде да се чувстваме по-свободни да го проявяваме!
• Тя се грижи за малките неща, които освежават другите. Текстът казва: „Тя е измила нозете на светиите“ (1 Тимотей 5:10). Въпреки че това може да има фигуративно значение (както често говорим за измиване на нозете един на друг с Божието Слово), със сигурност има буквален аспект на този акт на замисленост и смирение. Считало се е за обикновена учтивост, но не винаги е било правено (Лука 7:44). Тази по-възрастна жена възприема умората на другите и им носи нещо освежаващо, било то духовно или буквално.
• Тя е състрадателна. По-възрастната жена често е проницателен наблюдател, който забелязва, че другите преминават през дълбоки проблеми. За някои обикновените житейски трудности стават изключително трудни, други се сблъскват с истинско потисничество по личен начин. Тази благочестива по-възрастна жена е състрадателна и може да осигури облекчение. Тя не бяга в другата посока, когато проблемни хора идват при нея!
• Тя е постоянно добра. Тази жена усърдно следва всяко добро дело, което означава, че тя върви по прав път и не се отклонява от правенето на добро. Това е нейният навик и начин на живот. Тя е мотивирана не от желание за признание, а от добротата, която Бог проявява към всички (Лука 6:35).

Послание до Тит

Взети заедно, това са прекрасни качества за по-възрастните сестри! За да допълним тези мисли, друг полезен пасаж се намира в Тит 2:1-8. Като слуга на Господа сред християните на остров Крит, Тит трябваше да направи този въпрос предмет на специфично учение, като наставлява по-възрастните мъже, по-възрастните жени и младите мъже относно начина на живот, който би почел Господа. Забележете обаче, че от Тит не е било искано лично да учи младите жени на тези неща, защото този вид учение трябва да идва от по-възрастните жени.

Редовното преподаване от този вид е значимо. Понякога като вярващи сме доста способни да обсъждаме великите доктрини и истини на християнството, но се чувстваме по-малко комфортно с това, което е наречено „практическо учение“. Някои дори са намекнали, че тези ежедневни приложения са второстепенни по важност спрямо „доктриналното учение“. Писанията не подкрепят това виждане. Това не означава, че доктриналните въпроси са второстепенни спрямо практическите приложения! Вместо това, библейското виждане е, че нито доктриналното, нито практическото е второстепенно; и двете вървят заедно по съществен начин. Тит 2:1 подчертава този факт: „Говори това, което е прилично на здравото учение.“ Ако представяме здраво учение, но не подчертаваме неговите ежедневни последици, тогава нашето учение е в най-добрия случай непълно, а в най-лошия – буквално дефектно.

Темите за по-възрастните жени, изброени за Тит, прекрасно разширяват това, което вече разгледахме. Те включват:

• Тя трябва да бъде благоговейна в поведението си. Нейните действия са подходящи за свят човек. Тя трябва да се откроява, защото е известна с християнската разлика, която трябва да отличава всички вярващи.
• Тя избягва злонамерените клюки. Тя не е „клеветница“. Шокиращо е да осъзнаем, че това е същата дума, която обикновено се използва за дявола! Дяволът е обвинител – това означава думата – и благочестивите жени ще откажат да участват в неговата работа. Струва си да се отбележи, че тази черта е проблем и за по-младите жени (1 Тимотей 5:13).
• Тя не е пияница. Никой мъж, който има проблеми с алкохола, не трябва да бъде признаван за християнски водач, и благочестива по-възрастна сестра се придържа към същия принцип. Понякога си мислим, че алкохолът и пиянството са изкушения само за млади хора, но греховете на плътта са предизвикателство за всяка възраст. Трябва да бъдем бдителни, за да помагаме на тези, които се борят в тази област.
• Тя е способна да учи на добро. Чудесно е, когато по-възрастните вярващи показват праведно поведение на по-младите; но е още по-добре, когато по-възрастните могат всъщност да обяснят как да се развие този характер. За по-възрастните жени, преподаването на тези добри неща конкретно включва наставляване на младите жени относно богоугоден начин на живот. То изисква активно, целенасочено, словесно обучение. Това предполага, че тези по-възрастни жени вече са научили същите уроци чрез опит. Затова можем да добавим следните качества към нашия списък:
• Тя обича съпруга си и децата си. Тъй като тези черти бяха споменати и в 1 Тимотей 5, ние осъзнаваме, че предаността към семейството е ключов аспект на благочестието за християнските съпруги и майки.
• Тя е добре балансирана в мислите и поведението си. Този термин би си струвал по-дълбоко разглеждане сам по себе си! Той носи идеята за добре регулиран, самоконтролиран и дискретен човек. По-възрастна жена трябва да учи млада жена как да мисли и действа по начини, които са постоянно благочестиви.
• Тя е целомъдрена. Морално чистият начин на живот се откроява; но не е трудно за нескромни, флиртуващи или нечестиви думи и действия да опетнят чистотата на всеки вярващ. Благочестива по-възрастна жена ще се обърне конкретно към това в разговорите си с по-младите сестри.
• Тя е внимателна към домакинството си. Тази дума се използва само тук в целия Нов Завет. В класическия гръцки език тя е била използвана за описание на пазителка на къщата – не „домакиня“ в смисъл на прислужница, а бдителен човек, който полага усилия да осигури необходимото за семейството. Притчи 31:27 прекрасно доразвива тази точка, описвайки жена, която „наблюдава пътищата на дома си и не яде хляба на безделието.“
• Тя е добра. Господ Исус каза, че само Бог е добър (виж Марк 10:18); но като вярващи и ние можем да бъдем добри! Варнава беше наречен „добър човек“ (Деяния 11:24), и тези по-възрастни сестри също знаят какво означава да си добър. Техните действия са отлични, почтени, полезни и добросърдечни.
• Тя практикува покорно отношение. Някои английски преводи използват фразата „покорни на собствените си съпрузи“ тук (Тит 2:5), но идеята за покорство вероятно е по-точна. Бракът е връзка на главенство, която е различна от връзка господар-слуга. На съпрузите никъде не е наредено да изискват послушание от съпругите си! Все пак е интересно да се осъзнае, че Сара, благочестивата съпруга на Авраам, е описана като избрала да се покорява на съпруга си (1 Петрово 3:6). В сърцето си тя го е смятала за свой „господар“ (помислете за Битие 18:12). Благочестива жена със сигурност не се срамува да изразява мислите си, но в брачната връзка тя почита съпруга си и му позволява да функционира на мястото на отговорност, което Бог му е определил.

Тези черти са приятни, но това не е пълната мярка за тяхната важност. Те са значими, защото всъщност пречат на невярващите да отправят обвинения срещу Библията (Тит 2:5). Когато християните живеят вярата си по начини, които са в съответствие с библейските принципи, това показва, че на Библията може да се вярва. Благодарим на Бога за жените на вярата, които във всяко поколение са служили като стълбове в християнските събрания, показвайки резултатите от благочестив живот.