„Тогава Господ отговори на Йов из бурята.“ Йов 38:1 NIV
Библията ни казва, че Йов е бил праведен, но е претърпял огромни катастрофи. Той е загубил всичките си притежания, семейството си, репутацията си и здравето си. Във всичката тази загуба той не е проклел Бога, нито Го е обвинил в неправомерни действия. Въпреки това, когато приятелите му дошли да обсъдят с него значението на голямата му загуба, той се е борил с трудните въпроси на живота. По същия начин, когато сме добре, е лесно да се носим по течението на живота, но когато Бог позволи дълбоко страдание да ни сполети, тогава се събуждаме за тези въпроси. Чрез историята на Йов Бог иска да ни подготви, така че когато дойдат времената на изпитание, да можем да устоим победоносно.
В книгата си Проблемът на болката, К. С. Луис казва: „Бог ни шепне в нашите удоволствия... но крещи в нашите болки: Това е Неговият мегафон, за да събуди един глух свят.“ Нека се уверим, че слушаме, когато Той говори. Йов задава много трудни въпроси. Може би и вие сте си задавали някои от тях. Ако е така, сте в добра компания. Ако не, трябва! Не можете да си позволите да минете през живота, без да мислите за тях.
Някои въпроси
За живота –
Защо не умрях при раждането си? Защо съм жив, докато други са мъртви (Йов 3:11)? Защо Бог дава живот на човека, когато е толкова горчив (Йов 3:20,23)? Защо животът ми е толкова труден и болезнен (Йов 7:1-6)? Защо Бог ме изпитва толкова много (Йов 7:17-19)?
За греха –
Как грехът ми наранява Бога? Защо Той не ме помилва и не ми прости (Йов 7:20-21)? Как може смъртен да бъде праведен пред Бога (Йов 9:2-3)? Кой може да извади чисто от нечисто (Йов 14:3-4)?
За справедливостта –
Защо нечестивите процъфтяват, увеличават силата си и живеят дълъг живот (Йов 21:7-15)? Защо децата често жънат наказанието, дължимо на родителите им (Йов 21:19-21)? Защо Бог не съди злосторниците и не установява справедливост на земята сега (Йов 24:1,12)?
За Бога –
Къде мога да намеря Бога? Как мога да говоря с Него (Йов 23:3,8-9)? Къде мога да намеря мъдрост и разбиране (Йов 28:12, 20)? Кой може да посредничи между мен и Бога (Йов 9:32-35)?
Някои отговори
В диалога, който съставлява по-голямата част от тази книга, Йов и приятелите му откриват отговори на въпросите на Йов. Те не са пълни; само когато Бог говори, се появяват окончателните отговори, и само в Христос намираме пълното откровение на Божия отговор на „проблема на болката.“ Но те все пак са истински отговори.
Как Бог говори –
Бог наистина ни говори! „Не само веднъж, но два или дори три пъти“ (Йов 33:14-30). Бог може да използва различни средства, за да ни говори. На някои Той говори в сънища и видения; с други Той използва думите на Библията; на други Той говори чрез болка и страдание; Той също е използвал ангели и специални обстоятелства. Докато Той може да използва тези средства, можем да бъдем сигурни в едно средство: „В тези последни дни Той ни говори чрез Своя Син“ (Евреи 1:2).
Краят на нечестивите –
По отношение на съдбата на нечестивите, макар че в момента те очевидно са възвишени и се чувстват сигурни, краят им е унищожение (Йов 24:22-24). Павел потвърждава, че „заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23). Историята на човечеството все още не е завършена. Денят на разплатата тепърва предстои.
Къде да намерим истината –
В крайна сметка истината, мъдростта и разбирането идват от Бога. Затова трябва да Го почитаме и да избягваме злото (Йов 28:23,28). Ако искаме отговори, трябва да погледнем към Него. Соломон казва: „Страхът от Господа е начало на мъдростта, и познанието на Светия е разбиране“ (Притчи 9:10).
Обещаният Изкупител –
В два пророчески пасажа Йов възкликва: „Дори сега, Моят Свидетел е на небето; Моят Застъпник е нависоко. Моят Посредник е Мой приятел... От името на човек Той пледира пред Бога“ (Йов 16:19-21). „Знам, че Моят Изкупител живее... Аз самият ще Го видя“ (Йов 19:25-27). Дори с ограничено знание, Йов се е доверил на този божествен Изкупител, който е ходатайствал пред Всемогъщия Бог от негово име! Колко повече можем да се доверим на нашия Изкупител Исус Христос днес; Той ни се е разкрил в Новия Завет!
Добрата страна на страданието –
Въпреки болката, всъщност е благословение да бъдеш дисциплиниран от Бога. Той наистина ранява, но Той също лекува (Йов 5:17-18). Неговата крайна цел е нашето благополучие. Днес сме насърчени: „Издържайте трудностите като дисциплина; Бог ви третира като синове“ (Евреи 12:5-7).
Бог остава суверен –
Божиите тайни са много по-големи, отколкото нашите умове могат да разберат. Не можем дори да започнем да проумяваме Неговите мисли, планове и цели (Йов 11:7-9). Каква надежда имаме да разберем причините за всичко, което Бог прави или позволява в живота ни? Може ли някой да учи Бога? Разбира се, че не (Йов 21:22). Бог е най-висшият учител, кой може да Го поправи? (Йов 36:22). Когато се опитваме да обвиняваме Бога, в крайна сметка отрязваме самия клон, на който почиваме. Не можем да бъдем по-праведни от Бога (Йов 4:17). Той е най-висшият съдия и апелативен съд (Йов 21:22).
Основни отговори
След като Йов обобщава аргументите си, Бог е този, който дава отговори на въпросите на Йов (Йов 38-41). Това е ключовата част от цялата книга. Божиите отговори идват в две беседи. Полезен начин да разберем тези два отговора е да осъзнаем, че в глави 38-39 Бог говори за това, което е направил; в 40-41 Бог говори за това кой е Той.
Началната точка –
Първо Бог обръща нещата срещу Йов: три пъти Той напомня на Йов, че докато той е искал отговори от Бога, той е този, който е отговорен пред Бога (Йов 38:1-3, Йов 40:1-2, 6-7). Йов е поставил Бога на съд, но Бог не е отговорен пред нас. По-скоро ние сме тези, които трябва да отговаряме пред Него. Някой веднъж каза: „Трябва да приема, че Бог е Бог, а аз не съм.“ В Псалмите четем: „Бъдете спокойни и знайте, че Аз съм Бог“ (Псалм 46:10). Ние също трябва да достигнем тази точка на смирено осъзнаване, преди да можем да започнем да получаваме истински отговори.
Това е Божията вселена –
„Тогава Господ отговори на Йов из бурята“ (Йов 38:1). Той говори на Йов с величие и сила и заявява, че Той е авторът, създателят и поддържащият вселената (Йов 38:4-6) – а Йов е Негово творение. Бог напомня на Йов, че Той е положил нейните „основи“ (управляващите принципи и закони както физически, така и духовни); Той е очертал нейните „измерения“ (трите пространствени измерения и едното времево измерение, в което живеем, и трите измерения на човека: тяло, душа и дух); и Той е положил нейния „крайъгълен камък“ (светлината е крайъгълният камък на физиката на Айнщайн, а Той е духовната „светлина на света“).
Бог заслужава нашето доверие –
Останалата част от глава 38 описва категориите на сътворението, изброени в Битие: водният цикъл с атмосферата, схемата на деня и нощта с редуващи се светлина и тъмнина, подреждането на формата и характеристиките на Земята, небесната механика, която контролира движението на звездите, съзвездията и галактиките. Сякаш Бог пита Йов: „Въпреки че разбираш много малко от това, не се ли съгласяваш, че физическият свят, който създадох, е чудесно и целенасочено съставен? Така че не е ли логично да се довериш, че моралният свят, който съм създал, също е добре подреден и справедлив, дори когато има проблеми, с които се бориш и не разбираш?“ Бог заслужава да Му се доверяваме в онези области от живота, които не разбираме, защото Той се е показал достоен за доверие в онези, които вече виждаме: Неговото искане е само справедливо!
Бог е изобретателят на живота –
Глава 39 ни показва, че Бог е авторът и дизайнерът на живота във всичките му проявления и свойства. За да докаже това, Бог изброява някои аспекти, които е вградил в живота, с един или два примера за същества за повечето от тях: Той е контролерът както на физическата, така и на духовната смърт, „вратите на смъртта“ (Йов 38:17). Той е и изобретателят на раждането (Йов 39:1-4), процеса на раждане на малките на козите и елените. Той е проектирал свободата в живота (Йов 39:5-8), типизирана от дивото магаре, което е свободно да се движи по желание. Бог също е дал на Своите създания сила (Йов 39:9-12), като тази на вола. Той е изобретил радостта и смеха (Йов 39:13-18), илюстрирани от полета на птиците. Бог е решил да включи смелост и живот (Йов 39:19-25), илюстрирани от бойния кон, който не се страхува от нищо, докато се впуска в битка. Той също е дал предвидливост (Йов 39:26-30), като зрението на ястреба и орела, които могат да виждат неща отдалеч. Всичко това са чудесни аспекти на живота, които приемаме за даденост. Не е ли логично да се доверим на Бога, който е помислил да вплете всичко това в живота?
Бог показва кой е Той –
Един оцелял от Холокоста каза: „Или Бог е мощен, но не е справедлив, или е справедлив, но не е достатъчно мощен; но Той не може да бъде и двете. Как може един справедлив и мощен Бог да позволи такава жестокост?“ В началото на глава 40 Бог по същество казва: „Аз съм и справедлив, и мощен.“ Бог предизвиква Йов да се сравни с Бога в следните аспекти: сила („ръка“) – способността и мощта да се изпълняват целите; глас („гръм“) – способността да се изразява волята и след това да се осъществява; слава („блясък“) – сияние, великолепие, завладяващ ред и симетрия; чест („чест“) – уважението, дължимо на достоен характер, доброта, доблест на делата, превъзходство; и превъзходство („величие“) – царско качество, царственост в маниерите, древен произход и претенция за управление. Истината е, че във всяко от тези качества трябва да признаем, че Той е далеч по-висш от нас! Още веднъж, Той заслужава нашето доверие и лоялност, не само през онези времена, когато изглежда, че Го разбираме, но особено когато нещата станат трудни и парадоксът на Неговата справедливост и сила ни изглеждат противоречиви. Освен това Бог е делегирал на хората управлението на човечеството (Йов 40:11-14). Как се справяме? Наказвали ли сме последователно нечестивите? Или сме объркали обществото и сме извратили справедливостта, и сега се оплакваме, че Бог е несправедлив, защото не поправя нашите грешки? Един ден Бог ще смири гордите и ще смаже нечестивите. Денят на съда ще дойде. В този ден никой няма да може да се оплаче от несправедливо наказание. Но нека не твърдим, че нашата настояща несправедливост е аргумент срещу Бога!
Две велики нагледни урока
Накрая Бог използва два „покажи и разкажи“ нагледни урока, бегемота и левиатана, за да ни разкаже малко за това кой е Той. И двете са мистериозни същества. Библейските учени не са сигурни за кои животни се отнасят, ако изобщо се отнасят за реални същества, които съществуват днес. Но и двете служат като илюстрации за това кой е Бог и как Той взаимодейства със Своето творение.
Божията скрита ръка –
Бегемотът (Йов 40:15-24) е описан като могъщо сухоземно животно, може би хипопотам или слон, или дори динозавър. Каква сила и мощ има той! И все пак животните играят наблизо без страх. Той лежи скрит тук и там и нищо не го тревожи. Този могъщ, но нежен гигант, чието присъствие е камуфлирано, е сянка на самия Бог. Когато опознаваме Бога по-добре, ние сме изумени от Неговата сила и мощ. Той лесно би могъл да ни отнесе със Своята слава, но Той предпочита да ни говори с нежни шепоти. Той иска да бъде наш защитник, наш близък приятел. Ще дойдем ли при Него и ще Му позволим ли да бъде такъв?
Божията могъща сила –
Второто създание е левиатанът (Йов 41:1-34), някакъв могъщ морски дракон, който диша огън! По подобен начин Бог, в Своята могъща сила, е неукротим и невъзможен за побеждаване. Никое оръжие, изковано срещу Него, не може да успее. Той оставя безпогрешна следа, която сочи към Неговата сила и мощ. Ако не можем да победим левиатана, как можем да устоим срещу Бога, който го е създал? Можем да решим кое от тези две създания най-добре представя Бога за нас. Ако доброволно дойдем при Него, Той ще бъде като бегемот за нас, но ако разпалим гнева Му, Той ще стане левиатан! Кое ще изберем?
Отговорите на Йов
Първи отговор –
Между двете беседи на Бога, Йов отговаря: „Аз съм недостоен – как мога да Ти отговоря? Слагам ръка на устата си. Говорих веднъж, но нямам отговор – два пъти, но няма да кажа повече“ (Йов 40:3-5). Йов вече е готов да спре да се оплаква и наистина да слуша Бога. Ние също трябва да спрем да казваме на Бога какво трябва да прави и да Го слушаме в средата на нашето объркване и страдание.
Последен отговор –
След като Йов чу Бога и размисли върху последиците от Неговите думи, той отговори за последен път (Йов 42:1-6). Той видя, че Бог е суверен: „Знам, че Ти можеш да направиш всичко; никой Твой план не може да бъде осуетен.“ Той прие своите ограничения: „Говорих за неща, които не разбирах, неща твърде чудесни, за да ги знам.“ Той се надяваше на отговори, но вместо това получи Божието присъствие. И реалността на Божията личност го накара да падне на лицето си в поклонение.
По същия начин, нашата роля в живота не е да задаваме въпроси на Бога, а да Му отговаряме, да Му се покланяме. Трябва да слушаме, да гледаме и да преживяваме живота пълноценно, не с отношението на съдия, а на ученик. Накрая Йов каза: „Затова презирам себе си и се покайвам в прах и пепел.“ Това е единствената ни възможност. Никога не можем да се оправдаем. И така, какъв ще бъде нашият отговор? Ще се покаем ли и ще приемем ли Неговото прощение, благодат и любов? Или ще продължим в арогантност, изисквайки Бог да отговори на нашите въпроси?
Божиите отговори
Беше ли отговорено на Йов? –
Докато преглеждаме списъка с въпроси на Йов и отговорите, които Бог даде, може би ще заключим, че Бог не му е отговорил. Вярно е, че някои от въпросите му не бяха пряко отговорени, но основната му нужда беше удовлетворена. Исус често отговаряше по същия начин на въпросите на хората тук на земята. Понякога изглеждаше, че избягва въпроса. Но аз бих казал, че Той знаеше каква е истинската трудност и отговори на този фундаментален проблем, който стоеше зад повърхностния въпрос. Бог често прави същото и с нас!
Най-великият отговор тепърва предстои –
Йов можеше само пророчески да очаква Онзи, който щеше да бъде негов „Изкупител“, но днес знаем, че най-великият отговор на Бога на проблема с болката е в личността на самия Христос. Бог не просто ни каза как да се справим със страданието и обеща да бъде с нас в него. Той стана човек и пое върху Себе Си най-лошата форма на страдание, която човечеството можеше да измисли. Той преживя болка, отхвърляне, предателство, омраза, мъчения, объркване, мъчителна смърт и Божия гняв до степен, която никой човек никога преди не беше преживявал. Крайният отговор на Бога на болката не беше да я изтрие, а да премахне нейната сила, като я пое върху Себе Си!
Когато следваме Исус, ние също сме поканени да прегърнем страданието. Апостол Павел каза: „Искам да позная Христос и силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки като Него в Неговата смърт“ (Филипяни 3:10). Само в този живот можем да страдаме за Господа. Готови ли сме да споделим страданията на Христос? Готови ли сме да следваме примера на Йов да се борим с Бога в молитва, викайки към Него за отговори? Носим ли Му нашата болка и объркване? Бог е нашият Отец и Той иска да викаме към Него: „Повикай Ме и Аз ще ти отговоря и ще ти кажа велики и неизследвани неща, които не знаеш“ (Еремия 33:3).
