Божиите срещи: Господните празници и тяхното значение

Божиите срещи

Когато Бог определя срещи, Той ги спазва. Думата „празници“ в Левит 23 буквално означава „срещи“. Седемте срещи на Господа с Неговия земен народ не са произволни, защото всички те имат огромно духовно значение – предавайки прекрасно послание и уверение дори на нас в наши дни. Те са част от това сигурно пророческо слово, споменато във 2 Петрово 1:19. Преди да се задълбочим в самите празници, нека разгледаме три от основните теми, които не бива да пропускаме в Левит 23.

Една седмица, един месец, една година

Преди Господ да очертае годишните празници, Той повтори спазването на седмичния съботен ден. Съботата по никакъв начин не трябваше да бъде заменяна с друг празник или да се счита за обикновена. Когато определен празник се падаше на седмия ден от седмицата, тогава тази събота ставаше изключително специален ден, както в Йоан 19:31, където е наречен „голям ден“ („мега-ден“ на гръцки). Седмичната събота показва Божието желание да спазваме седмична среща с Господ Исус Христос, а не просто да Го почитаме на специални празници.

Годишните празници започваха през първия месец на годината – месец Авив. Името Авив означава „в клас“. Опитваше ли се Бог да им внуши, че началото на тяхната година съответства на появяващите се ечемични класове? Можем да предположим, че целият еврейски календар зависеше от тази подготовка за приноса на първите плодове, картина на Христос, Който е първите плодове от всички, които ще възкръснат от мъртвите. Той е онова зърно, което падна в земята и умря, но сега е донесло много плод, бидейки първородният от мъртвите (Йоан 12:24). Като вярващи, цялата ни вяра зависи от Неговото възкресение: „И ако Христос не е възкръснал, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си“ (1 Коринтяни 15:17 KJV).

През цялата година, що се отнася до жътвата, евреите бяха предупредени: „Когато жънеш нивата си, да не довършваш докрай ъглите на нивата си, нито да събираш падналото от жътвата си; да ги оставиш за сиромаха и за чужденеца: Аз съм Господ, вашият Бог“ (Левит 23:22). Този малък стих стои между четвъртия и петия празник, сякаш е изместен от някой друг пасаж, който се занимава с бедните или с онези, които често се считат за „нежелани“. Но смисълът е, че няма нежелани, въз основа на земното богатство, в Божиите очи. Обръщаме ли голямо внимание на всеки детайл от благочестието, но отричаме ли силата му да ни принуди да правим добро за онези, които са по-малко щастливи от нас? Дори великият апостол Павел каза: „Само да помним бедните; което и аз усърдно се стараех да правя“ (Галатяни 2:10). „Чиста и непорочна религия пред Бога и Отца е това: да посещаваш сираци и вдовици в тяхната скръб и да пазиш себе си неосквернен от света“ (Яков 1:27). За съжаление, Господните празници станаха празници на евреите поради нечиста религия – форма, а не същност. Нека не бъде така с нас!

Спазените срещи

Празниците, които вече са се изпълнили в Господ Исус Христос, са: Пасха, Безквасни хлябове, Първи плодове и Петдесетница. Празниците, които все още предстои да се изпълнят в Христос, са: Тръби, Ден на умилостивението и Шатри. Нека сега разгледаме тези срещи, които вече са спазени от Бога в Христос.

Пасха.

Пасхата трябваше да се спазва на 14-ия ден от месец Авив. Тъй като това беше толкова значим празник, защо не се провеждаше на първия ден от месеца? Преди Бог да действа, Той дава възможност на човека да покаже дали ще Му се подчини. Ако фараонът беше послушал Бога, когато Моисей за пръв път дойде при него, нито една от десетте язви нямаше да се случи. Но поради твърдостта на фараоновото сърце, животоподдържащият ечемик беше унищожен от градушка в Египет. Ако Адам и Ева бяха послушали първата Божия заповед, нито една от скърбите на живота и смъртта нямаше да бъде нанесена на Творението. Можем да си помислим също, че ако бяхме послушали Бога по-рано, колко много скръб и съжаление можехме да избегнем!

Всеки е непослушал Бога. Но Той в Своята благодат осигури пасхалното агне: „Защото и Христос, нашата Пасха, беше пожертван за нас“ (1 Коринтяни 5:7). Без тази заместническа смърт щяхме да бъдем подложени на Божия гняв като онези в Египет, които не приложиха кръвта на агнето според указанията. Тази пролята кръв трябваше да бъде поставена на горния праг и на стълбовете на вратата. Така и Христос беше разпънат за целия свят да види, но докато не приемете, че Той беше разпънат за вас, Той няма да ви „отмине“ или да ви предпази от съд. Вместо това ще срещнете Христос като съдия на Големия бял престол (Откровение 20:11-15).

Празник на безквасните хлябове.

Празникът на безквасните хлябове започваше ден след Пасхата и продължаваше седем дни. През това време евреите не трябваше да ядат мая в ежедневния си хляб, нито да имат такава в домовете си. В Писанието квасът символизира злото, а премахването на кваса говори за пречистване. „Затова беше необходимо образите на небесните неща да се очистват с [кръвта на бикове и кози]; но самите небесни неща – с по-добри жертви от тези“ (Евреи 9:23). Така Празникът на безквасните хлябове говори за това пречистване дори на небесата. Можем да преживеем това пречистване и в собствения си живот. Павел ни призовава да спазваме духа на този „празник, не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие; но с безквасния хляб на искреност и истина“ (1 Коринтяни 5:8). Докато позволяваме на Божия Дух да работи в нас, да ни дава нови желания и начин на живот, ние ще изпълняваме Неговите увещания да бъдем като Него: „Бъдете прочее съвършени [зрели], както е съвършен и вашият небесен Отец“ (Матей 5:48); „Бъдете прочее милостиви, както и вашият Отец е милостив“ (Лука 6:36); и „Бъдете свети, защото Аз съм свят“ (1 Петрово 1:16).

Първи плодове и Петдесетница.

Празникът на първите плодове винаги се спазваше на първия ден от седмицата (Левит 23:11), нашата неделя, която представлява ново начало. Не им беше позволено да ядат от жътвата на ечемика, докато не се извърши приносът на първите плодове (Левит 23:14). Христос изпълни Празника на първите плодове, като възкръсна от мъртвите на първия ден от седмицата. Защото Той възкръсна, вярващите ще бъдат участници в Неговото възкресение (1 Коринтяни 15).

Дотогава ни беше осигурен следващият празник, Петдесетница. Петдесет дни се брояха от деня на приноса на първите плодове, така че Петдесетница се падаше на първия ден от седмицата – отново ново начало. Нов завет (договор) беше потвърден на този ден в Деяния 2, когато Църквата беше създадена с даването на Светия Дух, тъй като Христос изпълни обещанието Си да изпрати друг Утешител (Йоан 14:15-17,26, Йоан 15:26, Йоан 16:7-15). Не сме оставени сами! Забележете как Лука уточнява: „И когато настъпи денят на Петдесетница, те бяха напълно събрани“, срещата беше спазена. И както на този празник те трябваше да размахват два хляба, направени с квас (Левит 23:17), така и църквата е съставена от изкупени грешници, както евреи, така и езичници. „По Своя воля Той ни роди чрез словото на истината, за да бъдем един вид първи плодове от Неговите създания“ (Яков 1:18).

Срещите, които все още предстои да бъдат спазени

Когато Бог спази останалите три празника, народът на Израел ще бъде доведен до мястото на благословение и служение, което Бог е предвидил за тях, когато е дал Своето безусловно обещание на Авраам в Битие 12:2-3. Поради непокорството си те загубиха това място за известно време, като сега са център на раздори. В бъдеще те ще бъдат в центъра на световното възхищение. Но първо народът трябва да бъде събран обратно в земята, както е означено от Празника на тръбите.

Празник на тръбите.

През седмия месец се надуваше тръба, за да се събере народът пред Бога. След векове на разпръскване, народът на Израел се възроди след опита на Адолф Хитлер да унищожи евреите по време на Втората световна война, което кулминира във връщането на силно преследваните евреи в земята, обещана на Авраам, Исаак и Яков. Но водачите на нацията ясно заявиха, че са там като етнически народ, а не като религиозен народ. Нацията се събираше като сухи кости без живот в тях (Езекиил 37:8).

Днес общото световно население на евреите е около 13,8 милиона.1 По време на Пасха през 2013 г. населението на евреите в Израел надхвърли символичната граница от 6 милиона, надминавайки 5,5 милиона, които живеят в Съединените щати. Бог е в процес на изпълнение на тръбния зов, въпреки че това ще бъде направено по-пълно в бъдещ ден. Този празник на тръбите винаги беше на първия ден от месеца: това ще бъде ново начало за този народ, след като е бил оставен настрана толкова дълго време.

Денят на умилостивението.

Десет дни след Празника на тръбите дойде Денят на умилостивението, когато Божият народ трябваше да измъчва душите си в изключително национално смирение. Срещата ще бъде спазена, когато те видят Този, Когото прободоха, и осъзнаят, че Той, Месията, умря, за да изкупи всичките им грехове. „И ще излея върху Давидовия дом и върху жителите на Йерусалим дух на благодат и на моления; и те ще погледнат към Мене, Когото прободоха, и ще плачат за Него, както се плаче за единствения син, и ще скърбят за Него, както се скърби за първородния. В онзи ден ще има голям плач в Йерусалим“ (Захария 12:10-11). За да може Бог да ги присади отново в маслиновото дърво като свидетелство за Него (Римляни 11:23), те първо трябва да повярват, че Исус от Назарет, Когото разпънаха, е всъщност техният Месия. Какъв ден на умилостивение ще бъде това, когато Го видят, плачат и се покаят за такова деяние!

Резултатите от това въвеждат последния празник, който представлява Божия народ, живеещ с Него по онзи поклоннически начин, който трябва да характеризира всички Негови истински деца – да бъдат в света, но не от него.

Празник на шатрите.

Пет дни след Деня на умилостивението започна Празникът на шатрите. Всички хора трябваше да строят колиби или шатри от клони на дървета и да лагеруват в тях седем дни, за да отбележат спасението си от Египет, което толкова ясно говори за света. Този народ, след толкова дълго време, най-накрая ще бъде в толкова близка връзка с Бога, че няма да иска, както често правеха техните предци, да се върне в Египет. Това ще бъде време на благословение, каквото Израел или светът никога не са виждали. В бъдещи дни Празникът на шатрите ще бъде единственият празник, който всяка нация ще спазва година след година: „И ще стане, че всеки, който остане от всички народи, които дойдоха против Йерусалим, ще се изкачва от година на година да се покланя на Царя, Господа на Силите, и да пази празника на шатрите“ (Захария 14:16). Това ще бъде открито признание, че Бог е спасил този малък народ и те са Негови, и че Той ще приеме всеки, който е готов да дойде при Него с вяра.

Заключение

Бог е спазил и ще спази всичките Си срещи. А вие – спазвате ли вашите срещи с Него? Доверявате ли се на Господ Исус Христос като ваш Господ и Спасител?

БЕЛЕЖКА

1. Израел измества САЩ като най-голям център на еврейско население в света, надминавайки символичната цифра от 6 милиона.“ П. Гош, International Business Times, 28 март 2013 г.