Божията грижа за ВДОВИЦИТЕ
Добре е да си припомним, че първоначалното Божие осигуряване за човечеството – Неговите създания, които Той постави начело на Своето творение на земята – беше те да живеят като мъж и жена със семейство при идеални условия в прекрасна градина. Тази градина имаше в центъра си Дървото на живота, което Новият завет посочва като образ на Христос (вижте Матей 18:20; Откровение 22:1-2,14). Наблизо беше Дървото на познанието на доброто и злото. Бог каза на Адам, че плодът на всяко дърво в градината е достъпен за ядене, освен това последното дърво. Градината беше предназначена за човешко щастие, което идва от правилни отношения с Бога – разпознаване кой е Бог и заемане на нашето място като Негови създания в подчинение на Него.
Нашите първи родители се провалиха в това много рано в живота си, още преди да очакват деца, и като следствие смъртта влезе в света. За да ги предпази от ядене от Дървото на живота и да живеят вечно в греховното си състояние, Бог ги изгони от градината и я пазеше, за да не влязат отново. Животът вече не беше идеален. Духовната смърт – отчуждението от Бога – беше непосредственото следствие. Физическата смърт последва, независимо дали след много години живот, както се вижда при ранните патриарси, изброени в Битие 5, или много по-рано чрез насилствени средства, както беше случаят с Авел, който беше убит от брат си Каин (Битие 4). Въпреки цялото човешко знание и изобретателност, смъртта обикновено е неизбежното следствие – „заплатата на греха“ (Римляни 6:23 NKJV). Преместването на Енох, което означава начина, по който Бог го взе при Себе Си и което е вид грабване на Божиите светии, което ние днес очакваме, е изключение от това нормално събитие (Битие 5:21-24).
Грижата за вдовиците
Библията дава на християните учение за грижата за вдовиците в 1 Тимотей 5:3-16. „Тази, която наистина е вдовица и е оставена сама“ в пълния смисъл на думата, е определена като такава, която „уповава на Бога и постоянства в молби и молитви денем и нощем“ (ст. 5). Бог дава привилегированото място за грижа за нуждите на вдовицата първо на нейните деца и други потомци. Ако такива липсват, местното събрание (църква) е отговорно да извършва това служение. Бог не прави това функция на правителството, въпреки че някои биха могли да твърдят, че това би могло да бъде задача за „Божия служител за твое добро“, както е наречено правителството в Римляни 13:4.
По-младите вдовици са насърчавани да „се омъжват, да раждат деца, да управляват дома, да не дават никаква възможност на противника да говори укорително“ (1 Тимотей 5:14). По принцип събранието не трябва да поема отговорността да поддържа вдовици под шестдесет години. Дори ако тези по-млади вдовици – очевидно без малки деца – не се омъжат повторно, те често все още могат да работят, за да се издържат. От по-възрастните вдовици се очаква да са живели живот на благочестие и загриженост за нуждите на другите. Тези принципи са ни дадени като насоки, а не като непреклонни правила, защото обстоятелствата на всеки индивид трябва да бъдат взети под внимание. Събранието трябва да облекчава тези, които наистина са вдовици, и не трябва да бъде натоварено да поема издръжката на вдовици, които може технически да отговарят на квалификациите, но всъщност не се нуждаят от подкрепа.
Вдовици в Писанието
Докато преминаваме през Писанието, намираме много вдовици, както благочестиви, така и нечестиви. Бог в Своята безкрайна мъдрост и чудна благодат се грижеше за онези, които Му се доверяваха, работейки по различни начини, за да посрещне техните индивидуални нужди.
Наоми, възрастна вдовица, при завръщането си във Витлеем беше подкрепяна първоначално от снаха си Рут, която самата беше млада вдовица. Рут излизаше всеки ден да събира класове, задача, която не беше лесна. Тя работеше усилено, за да осигури себе си и свекърва си, тъй като нямаше правителствена система за помощи или разпределения. Божият принцип е, че „ако някой не [не може] да работи, той няма и да яде“ (2 Солунци 3:10). Докато това е ясно заявено в Новия завет, ние виждаме този принцип приложен и в Стария завет. Бог възнагради любящата усърдие и доверие на Рут в Него, като доведе в живота й прекрасен роднина-изкупител, който с времето стана неин съпруг. Бог даде на тази двойка дете, което също беше утеха за Наоми в старостта й и което в крайна сметка стана прародител на цар Давид и на нашия Господ Исус Христос. Колко чудесно Бог съчета нещата за добро на тези две вдовици, които, както ни казва Писанието, се върнаха във Витлеем-Юда и при Господа Бога на Израел! Орфа, другата снаха на Наоми, се върна при своя народ и своите богове и повече не се чу за нея. Цялата история се намира в книгата Рут.
В 1 Царе 25 четем за Авигея, която беше красива, мъдра и благочестива. В дните на брака си с нечестивия Навал тя се опита да защити съпруга си от гнева на Давид и по този начин даде на Давид духовен съвет. След като Навал беше поразен от Господа и умря, Давид взе Авигея за своя съпруга – заслужена награда за тази смирена млада вдовица.
Бог ни казва, че Той се грижи за сираците, както и за нуждите на вдовиците. Той ежедневно осигуряваше нуждите на езическата вдовица в Сарепта, която Той използваше, за да осигури нуждите на Своя пророк Илия. Той използва Илия, за да й върне сина й, след като момчето беше умряло, и така я доведе до признаване на Него като истински Бог (3 Царе 17).
Една вдовица на един от синовете на пророците намери семейството си в печална ситуация, както четем във 4 Царе 4:1-7. „Идва заемодавецът да вземе двамата ми сина за свои роби“, извика тя на Елисей. Господ нямаше да позволи това да се случи, ако тя с вяра следваше указанията на Неговия пророк Елисей. Бог осигури чудесно за това семейство, осигурявайки по такъв начин, че както вдовицата, така и синовете й успяха да видят добрата ръка на Господа и да оценят Неговото осигуряване за техните материални нужди.
В 4 Царе 8:1-6 Бог подреди нещата перфектно в случая с шунамката, която по-рано беше послушала Неговото слово (4:8-37). В този момент тя се опитваше да си върне имота, след като беше отсъствала седем години. Там четем: „Царят назначи един служител за нея, като каза: „Върни й всичко, което беше нейно, и всички приходи от нивата от деня, когато напусна земята, досега“ (ст. 6). Бог обича да възнаграждава вярата и Той със сигурност няма да остане длъжник на никого – или на вдовица!
Исус в Своето състрадание не само каза на вдовицата от Наин, вървяща в погребалното шествие на единствения си син, да не плаче, но й даде радостта да й бъде върнат синът жив в Лука 7. По-късно в същата книга (21:1-4; Марк 12:41-44) Го намираме да седи срещу храмовата съкровищница и да забелязва какво се случва там. Богати хора хвърляха злато и сребро от излишъка си. Исус похвали една бедна вдовица пред Своите ученици, като им каза, че тя е дала повече от всички богати, защото е дала всичко, което е имала за живеене. Със сигурност Господ и Спасител ще осигури нуждите на тази вдовица.
Мария, майката на Исус, стоеше с други жени до кръста, заедно с Неговия ученик Йоан, който предната вечер беше облегнал глава на гърдите Му на вечеря. Полубратята на Исус не вярваха в Него (Йоан 7:5). Дълбоко трогателно е да видим как, сред огромното Си страдание, Той нежно повери грижата за майка Си на този ученик и как този ученик след това я отведе в собствения си дом и се грижеше за нея (Йоан 19:25-27). Последният ни поглед към тази почитана жена е в Деяния 1:14, където тя и братята на Исус, които очевидно са се спасили след Неговото възкресение, са намерени в усърдна, обединена молитва заедно с Неговите ученици.
Загриженост за вдовиците
Ранната Църква беше загрижена за своите вдовици. Самите апостоли отначало „служеха на трапези“, грижейки се за техните нужди, но скоро делегираха тази служба на седем мъже, избрани от събранието за тази цел (Деяния 6:1-7).
Много вдовици в Йопия скърбяха след смъртта на Дорка, известна още като Тавита. Тя им беше правила дрехи, което беше прекрасна служба. Бог използва Петър, за да я възкреси от мъртвите, със сигурност за голяма радост на вдовиците (9:36-41).
Заключителни мисли
В цялото Писание виждаме значението на вдовиците за нашия състрадателен Бог. Той се грижи и осигурява за тях чрез техните роднини и вярващи – част от това по-голямо семейство, Божието семейство – които споделят Неговите мисли за тях. Той иска вдовиците, както всички нас, да Му се доверяват. Господ разбира техните чувства. Той обича да ги благославя и се стреми да ги използва за благословение на другите.
Помнете, опустошението, което е съществена черта на вдовицата, е само от земна страна. Може да се добави с пълна истина, че нейното лишено състояние е самото средство, в действията на Бога на всяка утеха, за нейното най-избрано благословение.
По същия начин, когато Църквата осъзнае своето вдовство, доколкото се отнася до земята, бидейки без нито един видим ресурс, тя навлиза най-пълно в насладата от безграничните привързаности на своя Господ. Цялата й зависимост от Него съзнателно се засилва и от това произлизат нейните молби и молитви денем и нощем (1 Тимотей 5:5). —Едуард Денет, адаптирано.
