Знаете ли легендата за ритуала на преминаване на младеж от индианците чероки?
Баща му го завежда в гората, завързва му очите и го оставя сам. От него се изисква да седи на пън цяла нощ и да не сваля превръзката, докато лъчите на утринното слънце не проникнат през нея. Той не може да вика за помощ към никого. След като преживее нощта, той е МЪЖ.
Той не може да разказва на другите момчета за това преживяване, защото всяко момче трябва да достигне мъжество само. Момчето естествено е ужасено. Чува всякакви шумове. Диви зверове сигурно са навсякъде около него. Може би дори някой човек може да му навреди. Вятърът разлюлява тревата и земята, и разтърсва пънчето му, но той седи стоически, никога не сваляйки превръзката. Това би бил единственият начин да стане мъж!
Накрая, след ужасяваща нощ, слънцето се появи и той свали превръзката си.
Тогава той откри, че баща му седи на пънчето до него. Той е бдял цяла нощ, защитавайки сина си от зло.
Ние също никога не сме сами. Дори когато не го знаем, Бог бди над нас, седейки на пънчето до нас.
Когато дойде беда, всичко, което трябва да направим, е да се обърнем към Него.
Моралът на историята:
Само защото не можете да видите Бог, не означава, че Той не е там.
Защото ние ходим с вяра, а не с виждане.
