Нашето тяло, проказата и Господ Исус
Ние сме с право загрижени за нашите духове и души, но е важно да осъзнаем, че и нашите физически тела имат стойност. Вярно е, че нашите тела, тези на вярващите, ще бъдат променени (1 Коринтяни 15:35-49), но нашите сегашни тела са това, което Господ е направил за нас сега. Да, Той ги е направил! Давид каза за Господа: „Ти си създал вътрешностите ми; Ти си ме покрил в утробата на майка ми. Ще Те хваля, защото съм страшно и чудно направен; чудни са Твоите дела, и това душата ми знае много добре“ (Псалм 139:13-14 NKJV).
Бог е създал тялото на всеки човек, формирайки ги индивидуално според Своята воля. Давид продължи: „Моят състав не беше скрит от Теб, когато бях направен тайно и изкусно изработен в най-ниските части на земята. Очите Ти видяха моята субстанция, още неформирана. И в Твоята книга всички бяха написани, дните, определени за мен, когато още нямаше нито един от тях. Колко скъпоценни са и Твоите мисли за мен, о, Боже! Колко голяма е сумата им!“ (Псалм 139:15-17).
„Господ Бог създаде човека от пръстта на земята и вдъхна в ноздрите му диханието на живот; и човекът стана жива душа“ (Битие 2:7). За никое животно или растение не се говори по същия начин. Бог е проявил специален интерес дори към физическото създаване на хората.
В следващата глава виждаме първия грях на човека. Бог не изчака да го съди, и чрез съда виждаме болка и трудности да навлизат в преживяванията на човечеството (Битие 3:16-19). Божиите присъди, записани в Писанието, не са просто отмъщение от Негова страна, въпреки че този аспект е включен (Второзаконие 32:41; Римляни 12:19). Като са в Писанието, те са за наше поучение, „за да имаме надежда“ (Римляни 15:4)
Научаваме много, например, чрез наставленията и историите, свързани с болестта проказа в Библията. Да я получиш беше ужасяващо! Въпреки това, Бог можеше да излекува дори тази най-катастрофална болест и да облекчи нейните последици. Докато живеем и дишаме в този свят, изцелителните милости на Господа за нашия грях – въпреки че Той може да не ни излекува физически тук – са готови и чакат; всичко, което трябва да направим, е да се възползваме от тях. Както един от нашите писатели ни напомня от време на време, има надежда в Исус Христос!
