Семействата не са случаен природен инцидент. Бог е планирал, целял и осигурил семейния живот. Създателят е поставил човека на земята (Битие 2:15). Той е осигурил жената като допълващ партньор (2:20-23). Той е целял мъж и жена да се съберат в най-интимното от доживотните приятелства (2:24-25). И Той е направил това, за да бъде семейството платформа за общностен живот през цялата човешка история (4:1-2). Сигурен съм, че затова сватбените церемонии по света са толкова важни и често толкова сложни.
Когато Павел пише на младите християни за семейния живот, той ги насочва директно към най-ранните Писания за семейството (Битие 2:24; Ефесяни 5:31). А семейните принципи на Исус (Матей 19:4-6) произлизат от Битие 1:27 и 2:23-24.
Всяко общество може да се отклони от Божия идеал, но Неговото намерение за семеен живот остава същото – и то е ясно от Неговото Слово. Можем да изберем да се върнем към него във всеки един момент. От отделните християни във всяко общество зависи да живеят според Божието Слово. Това означава, че не живеем само според обществените очаквания, културните традиции или натиска на връстниците – особено когато такива неща противоречат на християнското учение. Християнинът избира да следва Христос. Това често означава да бъде различен от заобикалящата култура. Павел ни дава три принципа, които демонстрират нашата вяра в и чрез нашето семейство.
1. ПРИНЦИПЪТ НА КОНТЕКСТА
Учението на Павел в Ефесяни трябва да се прилага както в семейния ни живот, така и в живота ни извън дома. Например: „Бъдете напълно смирени и кротки; бъдете търпеливи, понасяйте се един друг в любов“ (Ефесяни 4:2 NIV); „Бъдете добри и състрадателни един към друг, прощавайте си един на друг, както и Бог в Христос ви прости“ (4:32); „Подчинявайте се един на друг от страхопочитание към Христос“ (5:21). Божията рамка за семейството започва у дома, в контекста на истинска християнска среда. Християнството трябва да се живее в домовете ни всеки час от всеки ден от всяка седмица от всяка година.
2. ПРИНЦИПЪТ НА АНГАЖИМЕНТА
Павел разбираше, че най-важното за един християнин е просто ангажимент да живее християнския живот през цялото време (Ефесяни 5:22-6:4). Забележете, че съпругата трябва да прави това, което прави, „като на Господа“ (Ефесяни 5:22). Нейният модел за следване е подчинението на Църквата на Христос (5:23-24). Съпругът трябва да копира към съпругата си модела, зададен от нашия Господ; Той обичаше и пожертва Себе Си за Своята невяста, Църквата (5:25-29; Откровение 19:7-9). Децата трябва да се подчиняват на родителите си „в Господа“ и да ги „почитат“ като част от своя личен християнски ангажимент (6:1-2). За тях почитането на родителите е почитане на Господа. Родителите трябва да възпитават децата си в Божиите неща (6:4), а личният пример е най-добрият начин да се преподава истината. Исус беше видян като „пълен с благодат и истина“ от Своите последователи (Йоан 1:14). Децата трябва да виждат Неговата „благодат и истина“ в живота на родителите си.
3. ПРИНЦИПЪТ НА ВНИМАНИЕТО
Думата „внимание“ означава „да се вземе предвид, да се уважава, да се размишлява върху“. Забележете също от Ефесяни как Павел пише за „дълбока тайна… Христос и Църквата“ (Ефесяни 5:32). Той използва връзката на Христос с Църквата и Неговата отговорност за нея като примери за идеалния християнски брак: „Христос е глава на Църквата“ (5:23); „Църквата се подчинява на Христос“ (5:24); „Христос обичаше Църквата и даде Себе Си за нея“ (5:25); Христос прави Църквата свята, като правилно прилага Словото (5:26); Христос храни и се грижи за Църквата (5:29).
Тъй като ние сме членове на Христовото тяло (5:30), нашето християнство трябва да се вижда привлекателно в домашния ни живот, както от близките ни членове на семейството, така и от тези, които виждат семейството ни в действие. Това, което наистина сме като християни, се показва от това как се държим у дома. Външни хора може да не ни виждат такива, каквито сме у дома, но Бог вижда. Той наблюдава дали следваме Неговите принципи и Той иска да ни помогне да го правим (6:10).
