Павел, пишейки до Тимотей, говори за
„Божия дом, който е църквата на живия Бог, стълб и основа (или база) на истината“ (1 Тимотей 3:15). Отново, в посланието до Ефесяни, четем за
„Божието домакинство“ и за „обиталище на Бога чрез Духа“ (Ефесяни 2:19-22). В първото Писание Павел се надяваше да види Тимотей „скоро“, но ако това не беше възможно, той написа, инструктирайки го как трябва да „се държи… в Божия дом, който е църквата“. Следователно е съвсем очевидно, че Бог е намерил обиталище сред Своя народ на земята. Внимателното разглеждане на този изумителен факт трябва да ни впечатли както с неговата благословеност, така и с неговото предизвикателство. Бог е любов и присъствието на Този, Който по Своята природа е съвършена любов, наистина трябва да бъде най-благословено: но Бог е и свят, и като обитава сред Своя народ, Той не се отказва от нито една черта на Своята святост.
„Святост прилича на Твоя дом, Господи, завинаги“ (Псалм 93:5).
Божието желание и изисквания за обитаване
В цялото Писание виждаме, че Божието желание е било да се наслаждава на обществото на Своя народ, и препратка към някои от главите, в които това желание е изразено, ще покаже колко внимателно Светият Дух е пазил мисълта за Божията святост като обитаваща сред Своите. В Изход 25:8 четем:
„И нека Ми направят светилище, за да обитавам сред тях.“
В стиховете непосредствено преди това имаме колекция от неща, които говорят за свещенически черти. „Масло за светлината, подправки за миропомазване и за сладък тамян. Ониксови камъни и камъни за вграждане в ефода и в нагръдника.“ В Изход 29:44 четем:
„Ще осветя също и Аарон, и синовете му, за да Ми служат в свещеническата служба.“ След това следващият стих добавя:
„И ще обитавам сред израилтяните, и ще им бъда Бог.“ Не би ли това предполагало, че Бог търси такива черти на святост, които да отличават онези, сред които Той желае да обитава? Тогава в 3 Царе 6:13 Той казва:
„И ще обитавам сред израилтяните.“
Предходният стих показва моралното състояние, което Бог търси сред Своя народ: „Ако ходиш в Моите наредби и изпълняваш Моите присъди, и пазиш Моите заповеди, за да ходиш в тях.“ Бог не можеше да обитава сред беззаконен, непокорен народ. В Новия Завет Павел увещава коринтянските вярващи да съдят и да се отделят от всичко, което е несъвместимо с Божията природа, напомняйки им, че те „са храм на живия Бог“, добавяйки благодатното обещание на Самия Бог:
„Ще обитавам в тях и ще ходя в тях; и Аз ще им бъда Бог, и те ще бъдат Мой народ“ (2 Коринтяни 6:14-18). Може би е добре да си спомним (въпреки че това е след като църквата е била взета на небето), че когато Бог обитава с човека във вечното състояние, всичко, което е противно на Божията природа, ще бъде премахнато завинаги (виж Откровение 21:3-5).
Изкупление: Основата за Божието обиталище
Сега възниква важният въпрос: как е възможно такива като нас, съсипани от грехопадението и грешници по природа и по дела, да бъдем част от това общество, сред което Бог сега обитава? Първото споменаване на Божието обиталище се намира в Изход 15. Бог се е явявал на хора в по-ранни времена; Енох и Ной са „ходили с Бога“; Авраам и Исаак са ходили пред Него (Битие 48:15), но не е имало общество от хора, с които Бог да обитава. Простата, но дълбоко благословена истина е, че хората, сред които Бог обитава, са тези, които Той е изкупил за Себе Си. Това е ясно видно в по-късен стих от Изход 15:
„Ти с милостта Си си водил народа, който си изкупил; Ти си ги водил със силата Си до Твоето свято обиталище“ (Изход 15:13).
Те бяха народ, избавен от Бога от египетската власт и робство, стоящи пред Него на основата на пролята кръв; безопасно преведени през Червено море, Божият „собствен народ завинаги“ (1 Летописи 17:22). Ако се обърнем към Ефесяни 2, намираме същата истина, изложена по най-благословения начин. Главата започва с препратка към нас самите в нашето греховно, мъртво състояние; състояние, в което по никакъв начин не можехме да се наслаждаваме на Божието присъствие, нито можехме в това състояние да Му отговаряме. Стих 4 въвежда напълно нова нотка – „Но Бог“. Всичко зависеше от Бога и от това, което Той щеше да направи, за да осигури обиталище за Себе Си. Неговата „богата милост“, Неговата „голяма любов“, „преизобилните богатства на Неговата благодат в Неговата доброта“ – всичко това е действало в този велик въпрос.
„Ние сме Негово творение“ и сме били
„приближени чрез кръвта на Христос. Защото Той е нашият мир.“ Разделителната стена между евреи и езичници е разрушена; ние сме примирени с Бога и ние
„имаме достъп чрез един Дух до Отца.“ Така сме въведени в „Божието домакинство… съградени заедно (евреи и езичници) за обиталище на Бога чрез Духа.“ Какъв триумф е това за Бога – и каква стойност е придадена на делото на Христос!
Отзивчивостта и хвалата на светиите
Винаги е било Божието намерение Неговите светии, в близост до Него, да бъдат отзивчиви към желанията на Неговото благословено сърце. Псалмистът можеше да каже:
„Ти си свят, Ти, Който обитаваш сред хвалите на Израел.“ От Изход 19:6 научаваме, че Бог е желал целият Му народ да бъде за Него
„царство от свещеници и свят народ.“ Едва когато настъпи разпад, беше избрано специално племе за свещенство. Бог не се е отказал от Своите мисли и четем в първото послание на Петър, глава 2, че тези, които „са вкусили, че Господ е благ“, са
„съградени като духовен дом, свято свещенство, за да принасят духовни жертви, угодни на Бога чрез Исус Христос.“ Вече споменахме „Божия дом, който е църквата на живия Бог“, а тези, които Му служат в Неговия дом, са наричани „живи камъни“. Отдавна цар Езекия каза: „Гробът не може да Те хвали, смъртта не може да Те възхвалява; живият, живият, той ще Те хвали.“ Чрез безкрайна милост ние сме причислени към тези, които са „живи за Бога чрез Исус Христос, нашия Господ“ (Римляни 6:11) и така образуваме част от тази жива структура, където живият Бог обитава в хвалите на Своите светии. Тази нотка на хвала продължава, както виждаме от Евреи 2:12:
„сред църквата ще пея Твоята хвала.“ Тя ще продължи, защото в Откровение 5 двадесет и четирите старейшини – „царе и свещеници“ – избухват в нотка на хвала, която намира своя отзвук във „всяко създание.“ Числото двадесет и четири е интересно и може би се свързва в морален смисъл с 1 Летописи 24, където свещеническата служба на „Господния дом“ е видяна да функционира в своите двадесет и четири реда, както под нареждането на Давид.
Църквата: Стълб и основа на истината
И накрая, църквата е наречена в Тимотей „стълб и основа (или база) на истината“. Веднага след това имаме онзи забележителен 16-ти стих, който представя скъпоценните подробности за въплъщението пред нас по толкова чудесен начин. Това със сигурност е великата черта на истината, която е вградена в сърцата на тези, които днес формират част от църквата. Откровението на Бога в Христос, свидетелството, дадено за Него, вярата, която е отговорила на това свидетелство, и знанието за Неговото настоящо място на възвисяване в Божията слава, са кардинални истини, които са неразделна част от
„вярата, която веднъж беше предадена на светиите“ (Юда 3). Църквата не преподава тези истини; никъде в Писанието църквата не е спомената като преподаваща. Тя самата е научена от Светия Дух на Бога и тези велики истини са били пазени с вярност от верни сърца през цялата история на църквата тук. В дни на жестоки гонения и мъченичество, и в така наречените „тъмни векове“, мъже и жени са отказвали да се откажат от вярата си; мнозина са я запечатали с кръвта си. Ние живеем в дни на сравнително спокойствие; свободни от външни гонения, но призивът за вярност към принципите на Божия дом е толкова спешен, колкото винаги.
„Зли хора и измамници ще стават все по-лоши и по-лоши, заблуждавайки и бидейки заблуждавани“ (2 Тимотей 3:13).
От самите редици на изповядващите се са се издигнали мъже
„говорещи извратени неща, за да отвличат ученици след себе си“ (Деяния 20:30). Значително е, че единственото друго място в Новия Завет освен Ефесяни 2, където се използва същата гръцка дума за „обиталище“, е в Откровение 18:2: „Вавилон“, тази велика система на поквара и предизвикателство към Божията слава
„стана обиталище на демони и убежище на всеки нечист дух, и клетка за всяка нечиста и омразна птица.“ Нека ние, подпомогнати от Бога, винаги да разпознаваме святостта на Неговия дом; да имаме участие в хвалата на живия Бог и да се държим твърдо за истината, както е разкрита в силата на Божия Дух.
