Божието стадо се нуждае от истински пастири
Гръцкият философ Аристотел, пишейки около 350 г. пр.н.е., казва, че има пет основни начина за препитание: земеделие, лов, риболов, кражба и пастирство. За такива хора той пише: „най-мързеливите са пастирите, които водят безделен живот и получават прехраната си без усилие от опитомени животни; техните стада, скитайки от място на място в търсене на паша, са принудени да ги следват, обработвайки един вид жива ферма.“
Аристотел не е единственият, който е презирал пастирите, защото ни е казано, че египетската култура ги е смятала за „мерзост“ по времето на Йосиф, много векове преди Аристотел (Битие 46:34 NKJV).
Бог обаче винаги е обичал пастирите. Авел, вторият син на Адам и Ева, е бил пастир; а апостол Петър, пишейки едни от последните думи на Новия Завет, се обръща към християнските водачи като пастири на Божието стадо (1 Петрово 5:2-4). Работата на пастирството не е просто интересна; тя е съществена.
Христос Пастирът
Както във всичко добро, Господ Исус е нашият велик пример – и Той е Пастир. Той каза за Себе Си: „Аз съм добрият Пастир“ (Йоан 10:11), прекрасен стих, който без съмнение е бил наизустен от деца и възрастни от всяко поколение, откакто е написан. Три пъти в Евангелието на Матей Той е видян като Пастир, и тези препратки дават прекрасно поучение за Неговия характер.
Първият пасаж е Матей 9:36: „И като видя множествата, Той се смили над тях, защото бяха измъчени и разпръснати, като овце, които нямат пастир.“ Това е може би най-важната точка относно пастирите. Това е работа, която започва не с ръцете, а със сърцето. Първо забелязваме, че Господ видя множествата. Въпреки личната Си слава и трансцендентния Си характер, Той не насочи вниманието Си към Себе Си, а към тези около Него. След това откриваме, че Той се смили над тях. Понякога се казва, че Господ „се смили“, сякаш думата описва Неговите действия; но това е погрешно разбиране на глагола. Това е глагол на емоция, а не на действие. Текстът казва, че Той „беше движен от състрадание.“ Състраданието Го изпълваше и мотивираше. Това, което видя, повлия на това как се чувстваше.
Тогава научаваме защо е изпитвал такова състрадание: Той е разбрал, че хората са изморени и разпръснати. Умората е причинена от липса на почивка, а състоянието на разпръснатост е причинено от липса на посока. И двете са грижи за истинския пастир. Особено трогателно е да осъзнаем, че тези множества от хора физически са заемали едно и също пространство, но все пак са били разпръснати. Те не са имали водач, не са имали чувство за цел и са чувствали, че никой не се грижи за душите им. Така, въпреки че са образували голяма група, хората са останали разпръснати в сърцата си. Много е изолиращо да си заобиколен от тълпи и все пак да се чувстваш сам. Но Господ Исус е разбрал тази нужда и е бил изпълнен със състрадание към тях.
След като оценихме тези твърдения за Господ в Матей 9, се обръщаме към Матей 25. Там е казано, че Той един ден ще направи разлика между народите „както пастир разделя овцете от козите“ (ст. 32). Целият пасаж (ст. 31-46) съдържа важно пророческо учение. От тези стихове разбираме, че когато Христос дойде в Своята слава, народите ще бъдат събрани точно преди да бъде установено Неговото хилядолетно царство. В Своя характер като Човешки Син, Господ ще забележи тези, които са се грижили за най-малките от Неговите братя, което означава преследваните евреи, които по това време ще са преминали през „голямата скръб“ (24:21). В Матей 25 тези, които са им показали доброта, са овцете, докато тези, които не са, са козите.
Намираме прекрасно приложение от този стих за нашата тема за пастирството. В онези дни е било обичайно овцете и козите да пасат заедно. Въпреки това, Господ Исус, божественият Пастир, никога не разбира погрешно или не тълкува погрешно кой е в стадото. Той знае кои са овцете и знае кои са козите. Двете създания имат някои повърхностни прилики, но са много различни по темперамент и характер. Можем да бъдем уверени, че Господ никога няма да сгреши в начина, по който се отнася към Своето стадо. Той няма да съди овца, сякаш е коза, и няма да благослови коза, сякаш е овца. Както е казано в Йоан 10, Истинският Пастир „вика Своите овце по име“ (ст. 3). Въпреки че пасажът в Матей 25 не е предимно за пастирската грижа на Господ за вярващите днес, можем да бъдем сигурни, че Той проявява личен интерес към всяка една от Своите овце.
Третото споменаване на пастир в Евангелието на Матей е в глава 26, когато Господ каза на учениците Си: „Всички вие ще се препънете заради Мене тази нощ, защото е писано: „Ще поразя Пастира, и овцете от стадото ще се разпръснат“ (ст. 31). Това е препратка към ареста, съда и разпъването на Господ – всичко това щеше да се случи през следващите 24 часа. Щеше да бъде ужасно време за учениците!
Но кой е този, бихме попитали, който ще „поразява Пастира“? Отговорът е даден, когато четем пълния пророчески цитат от Захария 13:7: „‘Събуди се, о, меч, против Моя Пастир, против Човека, Който е Мой Другар,’ казва Господ на силите. ‘Порази Пастира, и овцете ще се разпръснат.’“ Сам Бог е този, който призова меча да порази Пастира! Господ Исус, този съвършен, състрадателен, проницателен Пастир, щеше да бъде поразен в съд.
В тази връзка е трогателно да се разгледат думите на химнописеца Томас Кели (1769–1855):
Ще пеем за Пастира, който умря, Който умря заради стадото; Любовта Му докрай бе изпитана, Но твърдо издържа като скала.
Когато кръв от жертва трябваше да потече, Този Пастир, от състрадание, бе воден Да застане между нас и врага, И доброволно умря вместо нас.
Нашата песен тогава завинаги ще бъде За Пастира, който даде Себе Си така: Няма тема толкова славна като Него, Няма тема толкова трогателна за нас.
Припомняме си отново текста от Йоан 10:11, когато Господ Исус каза: „Аз съм добрият Пастир.“ Към това Той добави: „Добрият Пастир дава живота Си за овцете.“ Той страда за тях! По това време, за кратко, Неговите овце бяха наистина разпръснати от скръб и страх. Но след това, като даде Себе Си като добър Пастир, Той започна да събира тези, които бяха разпръснати. Той винаги е имал това намерение. В Йоан 11:52 ни е казано, че Неговата смърт е била средството, чрез което „Той щеше да събере в едно разпръснатите Божии деца.“
Събиране на разпръснати овце
В този аспект на Своето служение Христос търси заблудени овце и ги кара да се върнат при Него, защото Той е „Пастирът и Надзирателят на нашите души“ (1 Петрово 2:25). Той започна тази работа още от деня на Своето възкресение. Мария Магдалина стоеше сама на Неговия гроб и плачеше, но Пастирът нямаше да я остави в скръбта ѝ. Вместо това, Той я повика по име и сълзите ѝ се превърнаха в радост. Петър беше отрекъл, че дори познава Господ, но Пастирът го потърси за лично време на възстановяване. Двама други ученици напуснаха Йерусалим, изпълнени с тъга, и започнаха да вървят към дома си в Емаус; но Пастирът им се яви и стопли сърцата им, така че те побързаха обратно към Йерусалим, за да разкажат на останалите. И тогава, докато тези разпръснати ученици разговаряха заедно в онази горна стая, Исус им се яви на всички. Пастирът и Надзирателят на душите им беше работил.
Христос все още върши тази работа днес и Той проявява същото божествено състрадание и проницателност. Новозаветното послание, което Го обявява за наш Пастир и Надзирател, е самото писмо, което увещава вярващите сега да действат в същия дух. В 1 Петрово 5 четем: „Старейшините, които са между вас, увещавам... Пасете Божието стадо, което е между вас, като служите като надзиратели, не по принуда, а доброволно, не за нечестна печалба, а с нетърпение“ (ст. 1-2).
Характеристиките, които сме видели в работата на Господ Исус, трябва да присъстват и във всеки, който върши тази пастирска работа. Първо, от съществено значение е да бъдеш мотивиран със състрадание към Божието стадо, изморено и разпръснато. Необходимо е да се разпознават техните нужди и да се разбира кои са те. Освен това, тази задача трябва да се разглежда като жертвена работа. Господ Исус е единственият Пастир, който ще бъде поразен от меча на Йехова; но както Неговата работа изискваше жертва в името на овцете, така и работата на пастирите сред Божието стадо ще изисква чувство на жертвена, самоотвержена преданост.
Пастирска грижа днес
В Новия Завет ролята на пастир се превежда и с думата „пастор“. Днес тази дума често се използва за обозначаване на водач в местна църковна общност. В много случаи такъв човек се счита за основен – или може би дори единствен – водач, учител, помощник и наставник за християните в тази общност. Библейският модел обаче показва, че ролята на пастор не е просто категория на служение или местна отговорност, а всъщност духовен дар, даден на цялата Божия Църква (Ефесяни 4:11-12). Тези, които са надарени като пастори, са специално обучени да хранят, да се грижат и да бдят над Божиите овце, където и да се намират.
Вярно е, че тази работа може да се извършва публично за много слушатели едновременно. Пастирската грижа винаги се дава чрез прилагане на Божието Слово към сърцата на вярващите, и това може да бъде колективна дейност. Пастирската работа често е свързана в Писанието с ролята на старейшините – зрели, признати водачи сред Божия народ, които са способни да дават библейско учение (Деяния 20:17,28; 1 Тимотей 3:2).
Много често обаче пастирската работа ще се извършва тихо, зад кулисите, с отделни хора, вместо с големи групи. Когато Господ се яви на Мария при гроба, имаше ли някой друг там? Когато Господ възстанови Петър, чу ли някой друг какво беше казано? Когато Той вървеше към Емаус с двама скърбящи ученици, слушаше ли някой друг, докато Той им отваряше Писанията? „Не“ е отговорът във всички случаи. По същия начин, пастирската работа най-често е лична и частна.
Освен това, вече видяхме, че тази грижа е особено необходима за християни, които са изморени и наранени. Всеки в такова състояние ще се нуждае от много подкрепа и напътствие, така че очаквайте пастирската работа да бъде много взискателна! Освен това, изморените овце често не могат да изразят думи на насърчение към този, който върши пастирска работа. Затова пасторите – както всички служители на Господ – не трябва да очакват да намерят сила или идентичност в своето служение, а в Христос, техния велик Пример.
Както бе споменато по-горе, пастирският дар е предназначен да екипира тялото на Христос, което означава цялата Църква. Нашите духовни дарове се носят с нас, където и да отидем. Ролите на старейшините и надзирателите са локализирани отговорности, както разбираме от препратките към старейшините на църквата в Ефес или надзирателите във Филипи (Деяния 20:17; Филипяни 1:1). За разлика от това, християните, надарени като пастори, ще бъдат пастори не само у дома, но и сред изморени, разпръснати християни навсякъде.
Имаме нужда от пастири!
В обобщение, виждаме, че Божиите пастири са надарени с дарба и призвание. Те упражняват своя дар в широка сфера. Те трябва да са готови да служат зад кулисите с малко внимание и трябва да са силни в собствената си вяра, тъй като често ще трябва да подкрепят изморени, обременени вярващи.
Без съмнение, човек, който служи като единствен пастор на местна общност, може да е надарен за такава работа, въпреки че наличието на един назначен водач не изглежда да е библейският модел. От друга страна, в събрания и общности, които се стремят да зависят от работата на Светия Дух чрез множество дарове и водачи, понякога се казва: „О, ние нямаме пастор.“ Това вероятно е предназначено да означава: „Нямаме един човек, който да ръководи цялото събрание във всяка дейност.“ Бог да ни помогне, ако нямаме пастори! Както видяхме, това наистина е съществена работа.
Пастирската грижа винаги е била Божият начин сред Неговия народ. Авел, Рахил, Моисей, Давид, Петър и много други могат да бъдат назовани като библейски пастири, да не говорим за съвършената работа на самия Господ. Нека Христос благослови Своя народ днес с благочестиви пастири, които се стремят да съберат разпръснати, изморени вярващи, помагайки им да се върнат при Пастира и Надзирателя на душите си.
