Присъда или прошка?
Често ми се иска да имам способността да предавам Божията присъда. Може би и вие: знаете, на този, който ви пресича пътя в трафика или който ви пречи с количката си на касата в магазина. Но това са маловажни неща. Ами големите неща? Повечето от нас нямат милост към педофилите. Мислим си: „Спестете време на правосъдната система и просто ги изведете отзад и...“ „Отмъщението е Мое“, казва Господ (Римляни 12:19; Второзаконие 32:35). „Просто бих искал да Му помогна“, казвате вие. Да, признавам, присъдата би се почувствала добре!
Прошката, от друга страна, е много по-трудна. Трудно е да простиш, особено когато си бил наранен. Трудно е и да поискаш прошка. Ставаме толкова безчувствени към това, което правим, че дори не осъзнаваме, че се нуждаем от прошка. Наскоро ми се случи нещо лошо (което предпочитам да не споменавам), което ми напомни за собствената ми греховна природа. Добрата новина, която открих, е, че Бог наистина предпочита да дава благодат, а не присъда.
Всички сме запознати с Йоан 3:16, което казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, а да има вечен живот.“ Но следващият стих, 3:17, помага да се обясни защо Той ни даде благодат:
Бог не изпрати Своя Син в света, за да осъди света, а за да спаси света чрез Него (Йоан 3:17 NIV).
Павел също написа това: „Докато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Ето това е благодат!
Ние наистина заслужаваме присъда, но получаваме благодат. Някои от нас са забравили това. Бог знаеше, че ще има моменти, когато ние, християните, ще Му се провалим и ще имаме грях в живота си. Когато осъзнаем това, трябва да си спомним какво Бог накара апостол Йоан да напише:
Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда (1 Йоан 1:9).
За да се насладим на всички ползи от Божията благодат, трябва да бъдем послушни. Според Ефесяни 2:10 целта на Неговата благодат в нас е да произвежда добри дела. Ние сме Божия творба, но не сме способни да прославяме Бога в нашите дела, когато има неизповядан грях в живота ни.
Някои от нас водят двоен живот. Изглеждаме добре отвън, но греховната природа работи отвътре, особено когато си мислим, че никой не ни гледа. Може да успеем да заблудим всеки, с когото влезем в контакт, включително себе си, но Бог знае. И въпреки че заслужаваме присъда, Бог иска да ни благослови със Своята благодат.
На децата казвам това: Може да си мислите, че заблуждавате родителите си, но те знаят повече, отколкото вие знаете, и вие просто им разбивате сърцата. Но Бог знае и иска да ви даде Своята благодат на прошка. Той чака да осъзнаете колко много се нуждаете от нея и колко много Той ви обича. Време е да се върнете към правилни отношения с Него и да възстановите отношенията си с родителите си.
На родителите и на моите братя и сестри в Христос казвам това: Не знам какви тежести носите или дали основната причина за тези тежести е грехът, но сега е времето да направите това, което писателят на Евреи ни призовава да направим:
Нека тогава да пристъпим с увереност към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат, която да ни помогне в нашето време на нужда (Евреи 4:16).
И Петър написа това за истинската Божия благодат: „Стойте твърдо в нея“ (1 Петър 5:12).
Когато ставате всяка сутрин и си лягате вечер, мислете не само за всички неща, които Бог е направил за вас чрез Своята благодат, но и за това, което трябва да направите, за да поддържате правилни отношения с Него. Днес е денят и сега е времето да уредите това. Истинската изповед е изцеление за душата. Не пропускайте този момент.
