Свето действие
Ето пет от присъщите, съществени или основни характеристики на Бога, както са записани в Писанията:
„Бог е любов“ (1 Йоан 4:8,16 NKJV). „Бог е светлина“ (1 Йоан 1:5). „Бог е ревнив“ (Наум 1:2). Бог е вечен (Римляни 9:5; Второзаконие 33:27). „Бог е свят“ (Псалм 99:9).
Въпреки това, никъде в Писанията не се казва, че Бог е гняв.
Нека погледнем Псалм 99:9, който казва: „Възвеличете Господа, нашия Бог, и се поклонете на Неговия свят хълм; защото Господ, нашият Бог, е свят.“ Терминът „Господ, нашият Бог“ се отнася до нашия Господ Исус Христос, Който е „Словото“ (Йоан 1:1,14) и „светият Слуга“ (Деяния 4:27). „В Него няма грях“ (1 Йоан 3:5), „Той… не позна грях“ (2 Коринтяни 5:21) и „не извърши грях“ (1 Петър 2:22). Следователно Той, или което и да е лице от триединния Бог (Отец, Син и Свети Дух), бидейки по същество свят, не може да действа по несвят гневен начин. С вас и мен това е възможно, тъй като „човешкият гняв не произвежда Божията правда“ (Яков 1:20), но когато Бог трябва да действа в гняв, това не е греховно; то не може да бъде греховно или погрешно.
Необходимо е да се осъзнае, че има разлика между присъщо качество на характера, като петте изброени по-горе, и специфично, но необходимо действие: като гняв. Бог може да действа само в съответствие със Своя съществен характер. Той не може да направи нищо друго освен точно това. Неговите действия трябва да се извършват в рамките на Неговото присъщо същество.
Божият гняв е бил проявен както в Новия Завет, така и в Стария. Вземете например действието на Господ Исус, когато Той изгони търговците и менячите от храма, както е записано в Йоан 2:13-17: „И наближаваше Пасхата на юдеите, и Исус отиде в Йерусалим. И намери в храма онези, които продаваха волове, овце и гълъби, и менячите, които вършеха работа. Когато направи бич от въжета, Той ги изгони всички от храма, заедно с овцете и воловете, и изсипа парите на менячите и преобърна масите. И каза на онези, които продаваха гълъби: „Махнете тези неща! Не правете дома на Моя Отец дом за търговия!“ Тогава учениците Му си спомниха, че е писано: „Ревността за Твоя дом Ме изяде.“
Някой може да предположи, че това не е било проява на гняв, а просто на праведен гняв. И все пак помислете: Той използва бич, за да изгони онези, които оскверняваха храма! По време на това очистване на дома на Своя Отец, Той демонстрира две от Своите присъщи характеристики: светлина и святост. Светлината изобличава делата на тъмнината (Йоан 3:20-21). Святостта изисква отделяне на това, което е свято, от това, което е профанно, или не е свято. В прочистването на храмовата област от греховната дейност на тези мъже, Господ Исус – Светлината – разкри състоянието на търговците и менячите като крадци (Матей 21:13). Неговата святост изискваше изгонването на това, което беше греховно от Божието обиталище.
Господ действаше в съответствие със Своя характер, показвайки изискването на Писанието: „Гневете се, но не съгрешавайте“ (Ефесяни 4:26). Това може да се види от факта, че единствената вреда, нанесена от Господа, беше на мъжете, които злоупотребяваха с хората и превръщаха този „дом за молитва“ в обикновен пазар. И така, какво направи Той, което показа Неговия гняв без никакъв елемент на грях?
Той изгони мъжете от храма. Докато изобличаваше кражбата им, това без съмнение нарани тяхното достойнство и гордост, и двете от които трябваше да бъдат изобличени, порицани и коригирани.
- Той изгони овцете и воловете. Забележете обаче, че те можеха да бъдат върнати на собствениците си, така че не беше нанесена вреда или причинена лична загуба.
- Той изсипа парите на менячите и преобърна масите им. Отново, фактът, че парите бяха изсипани на земята, щеше да позволи да бъдат събрани по-късно без финансова санкция за собствениците.
- Той принуди продавачите на гълъби да отнесат птиците. Той не преобърна клетките, за да могат птиците да отлетят. Отново, нямаше финансова загуба за търговците.
- В Своя гняв, Господната милост също беше разкрита. Беше отбелязано, че нищо не беше изгубено и не бяха нанесени материални щети. Използвана беше само твърда ръка и строго послание беше предадено на крадливите извършители на срамен търговски обмен в храма. Те се отърваха лесно в сравнение с това, което заслужаваха! В кражбата си те нарушиха осмата заповед: „Не кради“ (Изход 20:15) и подходящото наказание трябваше да бъде смърт, „защото заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23).
Някой все още може да твърди, че този инцидент в храма не е бил достатъчно суров, за да се счита за гняв. И все пак той отразява истинския характер на Бога на по-сериозните дейности, съответстващи на Божия гняв. Всички те се извършват без да се нарушава Неговият присъщ характер!
Независимо дали става дума за дело, извършено от Господ Исус в Неговото въплъщение, когато Той ходеше тук като Човек, или като Господ Бог от Стария Завет, или дори неща, които Той ще направи в бъдеще, Божият гняв е реално нещо! Мнозина в миналото, които отказаха да се подчинят на Неговите праведни наредби, усетиха този гняв. Интересното е, че „Божият гняв“ всъщност се споменава по-често в Новия Завет, отколкото в Стария. Важното е, че всички трябва да признаят, че когато и да действа – дори в гняв – Той го прави в абсолютна праведност и в пълно съответствие със Своята свята природа. Всъщност, Неговият свят характер изисква Той да действа в гняв, когато това е необходимо.
В настоящата епоха, както вярващият, така и необърнатият трябва да бъдат внимателни какво правят и в какво вярват. Писанията записват: „Никой да не ви мами с празни думи, защото поради тези неща Божият гняв идва върху синовете на непокорството“ (Ефесяни 5:6) – много сериозно предупреждение за всички, които не вярват. За щастие, всички истински вярващи, които са били спасени чрез вяра, „очакват Неговия Син от небесата, Когото Той възкреси от мъртвите, дори Исус, Който ни избавя от идващия гняв“ (1 Солунци 1:10).
КРАЙНА БЕЛЕЖКА
- За няколко примера за Божието действие в гняв вижте: Изход 15:7, Изход 32:11-12; Числа 11:33; Второзаконие 29:23; Исус Навин 22:20; 4 Царе 22:17; Ездра 5:12.
