Божият неописуем дар
„Неговият неизказан дар“ (2 Коринтяни 9:15 KJV) е преведен и като „Неговият неописуем дар“ (NKJV). Тази дума, описваща дара, не се среща никъде другаде в Новия Завет. Идеята е, че никакви думи не могат правилно да изразят величието на този дар, даден на човека; той не може да бъде обяснен. Той е по-висок, отколкото умът може да си представи и отколкото езикът може да изрази.
Нека разгледаме три основни начина, по които този дар е най-великият от всички дарове и е неописуем.
1. Спасителят е дар за човечеството
Писанието еднообразно Го представя по този начин. За да видите това, разгледайте:
- Йоан 3:16 – „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот.“
- Галатяни 1:4 – „... Който даде Себе Си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия зъл век, според волята на нашия Бог и Отец.“
- Галатяни 2:20 – „Аз съм разпнат с Христос; вече не аз живея, а Христос живее в мен; и животът, който сега живея в плът, живея чрез вяра в Божия Син, Който ме възлюби и даде Себе Си за мен.“
- Ефесяни 1:22 – „И Той постави всичко под нозете Му и Го даде да бъде глава над всичко за църквата.“
- 1 Тимотей 2:6 – „... Който даде Себе Си откуп за всички, за да бъде засвидетелствано в определеното време.“
- Тит 2:14 – „... Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконно дело и да очисти за Себе Си Свой собствен народ, ревностен за добри дела.“
Човекът нямаше претенции към Бога и не можеше да Го принуди да осигури план за спасение. Цялото уреждане – изборът на Спасителя, изпращането Му в света и всички ползи, произтичащи от Неговата работа – е незаслужен дар за човека.
2. Дарът е неизказано велик
Никакъв език или думи не могат да изразят стойността на този дар – никое сърце не може напълно да го осъзнае. Това е поради величието и славата на Него, неизразимата любов, която Той прояви, неизказаните страдания, които Той понесе, и неизказано големите ползи, произтичащи от Неговата работа. Никакъв език не може да отдаде справедливост на тази работа в нито едно от тези отношения. Няма нито едно сърце на този свят, което да може напълно да осъзнае задължението, което лежи върху човека поради тази работа.
3. Причина за благодарност
За това трябва да се отдаде благодарност на Бога. Ние Му дължим най-високите си хвали, защото Неговият дар беше просто желание на Бога да направи нещо добро за нас. Нямахме претенции; не можехме да Го принудим да ни даде Спасител. Дарът можеше да бъде отказан и Неговият престол щеше да бъде безупречен. Ние не заслужавахме нищо друго освен съд. Колко голяма благодарност трябва да Му отдадем, като се има предвид какво Той отстрани от нас и ползите, които сме получили от Него! Кой може да изрази това количество благодарност? Целият ни мир и надежда; цялото ни утешение и радост в този живот; цялата ни перспектива за прошка и спасение; всички предложения за вечна слава се проследяват до Него.
Човекът няма перспектива да бъде щастлив, когато умре, освен чрез „неизказания дар“ от Бога. Когато той мисли ...
- За греховете си, които сега могат да бъдат свободно простени;
- За развълнувана и смутена съвест, която сега може да бъде в мир;
- За душата си, която сега може да бъде неизказано и вечно щастлива;
- За ада, от който е избавен; и
- За небето и вечните слави, на които скоро ще се наслади чрез дара на Спасител ...
сърцето му трябва да прелива от благодарност и „Благодарение на Бога за Неговия неизказан дар“ трябва да бъде постоянно на устните му. В сравнение с това, всяка друга милост изглежда малка.
Правилният отговор от нашите сърца като вярващи трябва да ни накара да съзерцаваме техния Източник. Нека ние, както Павел, проследим всичко до неизказания дар от Бога!
