Разказва се за един астроном, че бил толкова поразен от необятността на творението, че чувствал, че Бог не може да прояви никакъв интерес към него, макар и да се чувствал като мъничък атом. Докато телескопът му разкривал пред изумените му очи светове след светове, много по-големи от нашето слънце в много случаи, той бил потресен и започнал да губи вярата си.
След известно време астрономът погледнал през микроскоп. Когато видял мъничко същество, невидимо за невъоръжено око, което се забавлявало в една-единствена капка вода в радостта от живота, вярата му започнала да се възражда отново; той си помислил, че ако Бог може да се грижи за такова мъничко същество, Той може да се грижи и за него.
Ах! Ако само беше чел Библията си внимателно, можеше да бъде спасен от срива на вярата си, а възраждането на вярата му щеше да бъде на по-сигурни основи, отколкото наблюдението на многобройните красоти, които микроскопът разкрива.
Обхватът на Божията грижа
Вероятно има много изпитани Божии светии, които под натиска на обстоятелствата започват да се съмняват дали Бог се грижи за тях. Славата на Бога е, че Той е достатъчен както за най-малкото, така и за най-голямото.
По правило великите мъже се занимават с велики неща и оставят малките неща на грижата на малките мъже. Има мъже, които могат да се занимават само с малки неща и не са способни да се занимават с велики неща. Колко благословено е да се обърнем към нашия Бог и да знаем, че докато Той поддържа могъщата вселена, чиято огромна степен човек знае малко, Той забелязва падащата сълза на Своя светец.
Псалмистът можеше да каже:
Ти броиш скитанията ми; сложи сълзите ми в бутилката Си; не са ли те в книгата Ти? (Псалм 56:8)
Библейски доказателства за Божествена загриженост
Когато Господ даде Своето поръчение на учениците Си и им показа, че ще дойде ден, когато техните гонители ще се опитат да ги убият, и ще успеят, както всички знаем твърде добре, Той им каза:
"Не се ли продават две врабчета за пет асария, и нито едно от тях не е забравено пред Бога?"Врабчето е толкова безполезно, че ако клиент купи за две асария, ще му бъде дадена допълнителна птица! Тогава на учениците беше напомнено, че те са по-ценни от много врабчета и че дори космите на главата им са преброени. Колко чудесно е, че Бог може да се грижи за такива подробности, но това е славата на Бога, че е така!
Отново четем:
Погледнете небесните птици: защото те не сеят, нито жънат, нито събират в хамбари; и все пак вашият небесен Отец ги храни. Не сте ли вие много по-добри от тях? (Матей 6:26)
Отново ни е казано да
погледнете полските лилии, как растат; те не се трудят, нито предат: и все пак ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не беше облечен като една от тях. Затова, ако Бог така облича полската трева, която днес е, а утре се хвърля в пещта, няма ли много повече да облече вас, о, маловерни? (Матей 6:28-30)
Колко окуражаващо е да се размишлява върху тези пасажи от Писанието. Колко утешава сърцето и окуражава Божия светец да се довери на Неговата грижа, която обхваща поддържането на вселената и нуждите на безполезното врабче или полската трева, която днес е, а утре се хвърля в пещта. Колко повече ще се грижи Той за Своя изкупен с кръв народ. Интересно е да се отбележи, че когато Бог записва първоначалното сътворение, Той го прави в един стих от десет думи (Битие 1:1). Когато описва произхода на звездите, които осеят необятното пространство в милиони, Той го прави с пет думи:
Той направи и звездите (Битие 1:16)
И тогава намираме не по-малко от тринадесет глави, посветени на историята на един човек – Авраам, освен изобилни препратки към него в не по-малко от десет книги на Новия завет, особено Римляни, Галатяни, Евреи и Яков.
Уникалното място на човека в Божия план
И все пак в очите на астронома тази земя е само прашинка във вселената, а Авраам – мъничък атом в тази прашинка. Как би могъл великият Бог на небето да забележи такава пълна незначителност? И все пак четем:
Бог на славата се яви на нашия баща Авраам (Деяния 7:2)
Той беше само беден идолопоклонник в Ур Халдейски, но когато позна Бога като Бог на славата, всичко за него се промени. Той стои като пример за всички нас. Той е източникът на обещанието за вяра. Не е нужно да навлизаме в подробностите от живота на Авраам. Достатъчно е да се позовем на него за нашата цел.
Моралните неща са по-велики от материалните. Човекът все пак е по-велик от цялата материална вселена. Неодушевеното творение не може да общува с Бога. Човекът може. В това се състои неговото величие, дадено от Бога, и неговата отговорност. То поставя в перспектива ужасната разруха на грехопадението. Безкрайно тъжно е да се виждат невъзродени хора, живеещи като зверовете под тях, в това, че нямат чувство за Божиите изисквания, дори често са яростно против Бога, от Когото произлиза всичко, което притежават като живот – здраве, храна, подслон. Мъдростта в най-скромния светец – дадена от Бога – е повече от тиара от блестящи диаманти на главата на горда императрица.Следващият красноречив пасаж в книгата на Йов доказва това: (прочетете Йов 28:12-19)
Не научаваме ли тук урок?
Бог не обяснява астрономия, или химия, или хиляда и едно неща от голям интерес, но Той ни разказва надълго и нашироко за Своите отношения с един човек – Йов – в книгата, която носи неговото име, състояща се от четиридесет и две глави; Той ни дава да знаем за наша полза упражненията на Своите светии в техните бедствия и неволи, както се вижда в сто и петдесетте Псалма, които съставляват специална част от Писанието.
Върховната демонстрация на любов
Преди всичко, не разполагаме ли с удивителния факт, че
„могъщият Бог, вечният Отец“ (Исая 9:6) трябва да се сниши до човешкото състояние, за да благослови човека и да го доведе до върховете на благословението, което ще сияе през вечните векове, когато огромната вселена, която виждаме, ще е изпълнила целта си и ще е изгоряла?
Така завършваме нашето размишление с великолепния стих:
Този, Който не пощади Своя собствен Син, но Го предаде за всички нас, как няма да ни даде с Него и всичко останало даром? (Римляни 8:32)
Неговата любов е изразена също толкова, когато ни дава скърби, колкото и когато ни дава радост, когато ни дава облаци, колкото и когато ни дава слънце. Така отговаряме на въпроса от нашето заглавие: „Грижи ли се Бог за мен?“ с категорично, обожаващо, покланящо се ДА!"
