Историята за грехопадението в Битие 3 ни е позната. Човекът е създаден „праведен“ (Екл. 7:29), но се поддава на изкушението на змията. Адам и жена му си ушиха смокинови листа, за да се опитат да се покрият. Въпреки това, веднага щом чуха Божия глас, те се скриха сред дърветата в градината. Те бяха виновни и го знаеха. Колко прекрасно е Божието Слово! От самото начало виждаме какво е вярно за грешниците – дори днес.
Ако спасението трябва да дойде при човечеството, Сам Бог трябва да поеме инициативата; Неговият призив трябва да достигне до сърцето и съвестта на грешника. Чудесна благодат е, че нашият Бог желае да примири падналите грешници със Себе Си!
Адам отговаря: „Уплаших се“ и „Гол съм“. Тук виждаме резултата от неподчинението на Бога, тогава или сега: страх, срам и вина. Само покритие, осигурено от Самия Бог, би ги направило годни за Божието присъствие и би дало покой на съвестта им.
Нима Йехова не знаеше къде са Адам и жена му? Разбира се, че знаеше. Но Той искаше да упражни съвестта и сърцата им относно това, което бяха направили, и защо бяха на разстояние от Него. Колко прекрасно е, че нашият Бог не ги остави на разстояние и не искаше и ние да бъдем на разстояние от Него. За Адам и жена му Йехова осигури покритие: кожите от убито животно. За нас Той е осигурил най-добрата дреха, божествена праведност, която беше спечелена за нас чрез делото на Господ Исус. Той беше „предаден за нашите прегрешения и беше възкресен за нашето оправдание“ (Рим. 4:25). Ние сме били призовани и доведени близо!
