Мона Лиза може да не е любимото ви произведение на изкуството, но би било трудно да се намери по-известно или имитирано произведение. Нарисувана около 1504 г. от Леонардо да Винчи, Мона Лиза е имала доста уникално пътешествие. Тя е била открадната от мястото си в Лувъра и скрита в малък апартамент за две години. Пабло Пикасо е бил разпитван за кражбата ѝ. Тя се е появявала в над 2000 различни реклами. Джоконда, както още я наричат, е висяла в спалнята на Наполеон Бонапарт. Тя е пазена в бетонен и брониран стъклен витринен калъф. Мона Лиза има над 500 000 различни пукнатини в защитния си лак. Информационното бюро в Лувъра отговаря на въпроса „Къде е Джоконда?“ много повече от всеки друг. Смята се, че струва над 700 000 000 долара.
Какво бихте могли да направите, за да я направите по-ценна?
Да предположим, че вие или аз докоснем картината съвсем малко. Салвадор Дали, известният художник, създаде версия с някои специални украшения, която не струва почти толкова, колкото оригинала. Да предположим, че просто направим фона малко по-интересен и след това подпишем имената си отдолу. Всичко, което бихме постигнали, е да намалим стойността ѝ. Да предположим, че дамата, която пръсна червена боя по нея през април 1974 г., беше успяла да покрие повече от защитния ѝ калъф, щеше ли да я подобри или да увеличи стойността ѝ?
Още по-важен шедьовър
Има още по-важно произведение, което не може да бъде направено по-ценно от допълнителните щрихи, които вие или аз бихме могли да добавим. Всеки от нас е правил това, което наричаме „малки грешки“ в живота си. Повечето от нас са готови да признаят, че не сме съвършени, че сме „объркали нещата“ или че понякога сме действали по начин, за който сега съжаляваме.
Бог, светият Бог, пред Когото трябва да отговаряме, казва много безкомпромисно:
Всички съгрешиха и не достигат до Божията слава (Римляни 3:23).
Той имаше шедьовър, планиран за нашия живот, който щеше да бъде за Негова слава и наша радост. Ние го обезобразихме с нашата самоволя, похот, гняв, завист и егоизъм. Никакво количество докосвания няма да го направи по-добър.
Но, удивително, Бог ни обича дълбоко въпреки нашия бунт срещу Него и развалянето на Неговите съкровища. За да може Бог да изрази Своята любов по съвършен начин, който да Му даде право да ни приеме в Своето присъствие, Исус Христос дойде да плати най-голямото наказание за греха – смъртта. Той дойде да изличи напълно и изцяло вината на всеки, който би Му се доверил като свой Спасител.
Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:16).
След като завърши Своята работа на кръста, страдайки за греха, който не беше извършил, Исус обяви:
Свърши се (Йоан 19:30).
Божият върховен шедьовър – Неговото справедливо и праведно дело да отнеме греха, така че недостойните да бъдат спасени – беше напълно завършен. Никой никога нямаше да има нужда да дойде и да го подобри.
Опит за подобряване на шедьовъра
За съжаление, има много хора, които смятат, че Божият красив и съвършен план за спасение се нуждае от няколко техни довършителни щрихи, за да бъде завършен. Много религии предлагат на хората дейности като молитви, покаяние, поклонения и благотворителни дела, които уж трябва да направят Бог малко по-благосклонен към благочестивия човек.
Но делото на Исус беше съвършено, пълно и завършено. Повечето от нас биха били ужасени, ако някой грабнеше спрей и започнеше да „подобрява“ усмивката на Мона Лиза. Как бихме могли да си помислим, че можем да подобрим Божията усмивка на любов към нас?
Това наистина е дар „всичко или нищо“. Или приемаме с благодарност Божия дар, или не толкова фино отричаме стойността му, като казваме, че можем да добавим към него, да подобрим стойността му или да платим за него с нашите собствени добри дела.
Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ (Римляни 6:23).
Какво ще направите с този шедьовър?
