Занимавахме се със сферата, където е позната ограничаващата любов на Христос, и искам да продължа това, като използвам този Псалм като описание на това как тази любов ни е достигнала и до какво ни е довела. Пропуснах началните стихове, където е очертан греховният характер на човека; уверен съм, че всички в тази компания са били събудени за този факт и са приели Господ Исус Христос като Спасител. Тук са описани движения, започващи с Йехова в небесата и достигащи до грешните синове на човеците в този свят, с цел да ги направят праведни. Разделът, който прочетох, започва с милост и завършва с хора, някога грешни, но сега обявени за праведни в божествената оценка.
Твоята милост, Господи, е в небесата (Псалм 36:5а)
„Твоята милост, Господи, е в небесата.“ Тази дума „милост“ е същата дума, която е преведена два пъти в този Псалм като „любяща доброта“. Изглежда е съставна дума, която може да се преведе като милост; любов; доброта или, както тук, любяща доброта. Тази милост беше към нас в небесата. Тя е плод на Божията любов и това имаше своето начало в небесата.
Веднага си спомняме за великата глава, където толкова ясно е изложена греховната нужда на човечеството, Ефесяни 2. В тази глава Божията милост, произтичаща от Неговата велика любов, показва отношението на Бога към нас като грешници и като плод на голямото благословение, в което ни е въвел суверенната милост. Той един ден ще покаже Своята доброта към нас в Христос Исус.
Твоята вярност достига до облаците (Псалм 36:5б)
Тази милост започна в небето и беше към нас, но как щеше да ни достигне? Това ни води до второто твърдение: „Твоята вярност достига до облаците.“
Едно време си мислех, че това достигане е нагоре, но сега виждам, че е надолу. Думата „достигане“ е в курсив, но очевидно се има предвид движение надолу. Тя предполага движението надолу на нашия Господ Исус Христос, за да ни донесе тази милост и да демонстрира Божията вярност. Обещанията за благословение за човечеството отдавна са били дадени чрез пророците и може да е изглеждало, че с течение на времето Бог е забравил Своите обещания.
Трябва само да се обърнем към първата глава на Новия Завет, за да видим как Бог ги е изпълнил:
„Книгата на родословието на Исус Христос, син на Давид, син на Авраам“ (Матей 1:1).
След това по-надолу в същата глава
„Ето, девица ще зачене“ (Матей 1:23).
Тук, в първата глава на Новия Завет, виждаме изпълнени Божиите обещания. Исус Христос беше семето на жената, семето на Авраам и семето на Давид. Раждането на Исус Христос беше изпълнението на всички три. Така виждаме, че Матей, глава 1, е изключително свидетелство за Божията вярност. Достигането до облаците би включвало движението надолу на нашия Господ Исус, за да ни достигне с милост.
Твоята праведност е като великите планини (Псалм 36:6а)
„Твоята праведност е като великите планини.“ В полето четем „Божиите планини (ЕЛ)“, титла, която означава „Всемогъщият Бог“; думата „велик“ не се отнася за планините, а за Бога. Това твърдение очевидно достига до земята и включва Божия Син, движещ се през този свят с морално извисяване, както е предложено от планините.
Пет пъти в Евангелието от Матей четем за Господа, който е на планина. Не ни ли уверява това, че като се движи тук в човешката си природа, Неговият път през този свят е бил път на морално извисяване? Тази праведност, както се вижда в Него, докато е бил тук, е била проявена във всяка стъпка от Неговия път.
Твоите съдби са голяма бездна (Псалм 36:6б)
Но ако Божията праведност трябваше да ни достигне с благословение, беше необходима още една стъпка, и тази стъпка е в следващото твърдение.
„Твоите съдби са голяма бездна.“ Направена е препратка към книгата Йов, и аз също обръщам внимание на една интересна особеност, намерена в тази книга. Елиу говори за това, че Бог показва на човека какво е праведно – това излезе наяве по пътя на нашия Господ – но той добавя: „Той ще въздаде на човека Неговата праведност“, и това можеше да стане само в резултат на делото на кръста (Йов 33:23-26).
Така че четем за „голяма бездна“, мястото, където Христос отиде с цел да доведе хората до праведност пред Бога. Резултатът от това смирение е осигурил опазване за човека и звяра. От Римляни, глава 8, знаем, че както човекът, така и цялото стенещо творение все още ще участват в това възстановяване в бъдещия свят. Такива са били движенията на Христос в Неговата любов.
Движението нагоре
Ако такива са били движенията надолу, то с нас ще има движение нагоре, като благословен отговор на всичко това. Вече сме отвъд Божия съд, тъй като сме повярвали в евангелието; освен това сме обявени за праведни чрез Христовия кръст; скоро ще срещнем Господа на облака и ще влезем в небето с Него, за да бъдем завинаги с Господа. Така ще бъдем на мястото, където милостта е имала своето начало, и ще бъдем там завинаги.
Колко превъзходна е Твоята любяща доброта (Псалм 36:7)
„Колко превъзходна е Твоята любяща доброта, Боже! Затова човешките синове се доверяват под сянката на Твоите крила“ (ст. 7). Първият ефект в нас, когато започнахме да ценим тази любяща доброта, беше, че се доверихме на Бога. Под сянката на Неговите крила означава, че сме вечно в безопасност. Апостолът добре пише:
„Божията благост те води към покаяние“ (Римляни 2:4).
В резултат на нашето доверие в Бога ние сме спасени и въведени в кръга на изобилното удовлетворение, както четем:
„Те ще бъдат изобилно наситени с тлъстината на Твоя дом.“ В детайлите на приношенията научаваме, че тлъстината винаги е била за Бога; тя е била Неговата част от това, което говори за Христос.
Така сме доведени да се наслаждаваме на удоволствието на Отца в Неговия възлюбен Син; със сигурност областта на удовлетвореното желание. Този, който е „Божият хляб“, е и „хлябът на живота“; Той е храна за Бога и храна за Неговия народ. След това четем
„Ти ще ги напоиш от реката на Твоите наслади.“ Хлябът поддържа, а водата насища, и ние имаме както изобилна подкрепа, така и изобилно удовлетворение в Божия дом. Това става достъпно за нас в нашите събирания, защото домът носи колективен характер. Някой каза на един брат: „Събрания, събрания. Защо ще си помислиш, че ще умрем без тях.“ „Да“, каза братът, „вярвам, че бих.“ В общението един с друг ние се наслаждаваме на тези благословения в пълнота. С Теб е изворът на живота (Псалм 36:9)
„С Теб е изворът на живота“ (ст. 9). Изворът на живота е с Бога, но Той не го е задържал, той тече към всички нас. Това е живот в силата на Светия Дух, „жива вода“, както я нарече нашият Господ. Изворът е с Бога, и Духът изпълва душите ни с Божията любов, и „в Твоята светлина ще видим светлина“. Йоан ни казва в своето послание, че ние сме в светлината и ходим там. Както животът, така и светлината са достъпни за нас в силата на Божия Дух, и към това е добавена „любяща доброта“ (ст. 10).
Кой освен Сина би могъл да направи живота, светлината и любовта достъпни за нас? Този, който слезе от небето, за да изпълни волята на Този, който Го изпрати. Това включва събирането на всички онези, които Отец Му е дал, и ние сме в тази компания днес. Можем ли да се съмняваме, че Синът се е движил надолу, за да осигури тази компания и да произведе от тях поклонение на Своя Отец? Докато това е довело до такова прекрасно благословение за нас, резултатът е, че сърцата ни са водени в хвала и поклонение на Отца, Източника на всичко.
Давид в Псалма моли любящата доброта и праведността да продължат към праведните по сърце, и можем да бъдем сигурни, че тези неща ще продължат, докато има такива в този свят, които ги ценят и желаят. Чрез любовта и милостта на нашия Бог ние сме били привлечени в този прекрасен кръг.
Нека го ценим напълно, като ядем от тази богата храна и пием от тази жива вода. Поддържани и удовлетворени, тогава ще се издигнем в морално превъзходство над примамките и изкушенията на този свят, и сърцата ни ще откликнат с хвала и поклонение на нашия Бог.
