Божествен план
„Всичко бе създадено“ от Сина (Колосяни 1:16 NIV). Това включва интелигентни създания като ангели и хора, които, в определени граници, са свободни да правят каквото изберат. Някои ангели са съгрешили (2 Петър 2:4) и всички хора „са съгрешили“ (Римляни 3:23). Бог знаеше всичко, което щеше да се случи от самото начало, но Той имаше план да се справи с това.
Божият план
В Божия план Неговият възлюбен Син щеше да „стане плът“ (Йоан 1:14) и да „участва в човечеството, така че чрез Своята смърт“ (Евреи 2:14) Той да може да „унищожи делата на дявола“ (1 Йоан 3:8). Чрез Неговата смърт вярващите щяха да „избягат от капана на дявола, който ги беше пленил да вършат неговата воля“ (2 Тимотей 2:26).
Първо виждаме този капан да действа с Ева и Адам!
Избавлението от това робство, според Божия план, щеше да стане възможно за хората, когато бъдат изкупени от Сина. Синът, нашият Господ Исус Христос, щеше да пролее Своята „скъпоценна кръв... [като] Агнец без недостатък или порок“ (1 Петър 1:19-20). Също така, „от основаването на света“ щеше да има „книгата на живота на закланото Агне“ (Откровение 13:8 JND). В нея щяха да бъдат записани имената на онези от всяко време, които повярваха на Бога и имаха вечен живот. За съжаление, щяха да има и отхвърлящи Божия път на спасение. Техните имена нямаше да бъдат намерени „записани в книгата на живота“ и те щяха да бъдат „хвърлени в огненото езеро“ (Откровение 20:15 NIV) за вечността – вероятно „вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели“ (Матей 25:41).
Вярващите през настоящата епоха трябва да бъдат специални
Вярващите от деня на Петдесетница (Деяния 2:1-41) сега са станали част от „тялото Христово“ (1 Коринтяни 12:12,27), Църквата. Божият Син дойде като Христос, за да образува Църквата (Матей 16:16-18) и Той „възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си като славна църква, без петно или бръчка или нещо подобно, но свята и непорочна“ (Ефесяни 5:25-27).
Тя е наречена „невестата“, „жената на Агнето“ (Откровение 21:9) и ще се омъжи за Него, когато „дойде сватбата на Агнето“ (Откровение 19:7). На тази сватба като гости ще присъстват светиите от други епохи, включително Йоан Кръстител, който се нарече „приятел, който придружава младоженеца“ (Йоан 3:29).
Заключение
Блаженството, което ние, Църквата, ще изпитаме с нашия Господ в небето, е отвъд словесното описание. Затова Светият Дух прибягва до метафорите на невестата, съпругата и брака, за да предаде нещо от това, какво ще бъде това блаженство. Ние сега сме, така да се каже, годеница, която е дълбоко влюбена, която обожава своя годеник и очаква сватбения си ден. Очакваме с нетърпение този ден, когато Той ще изпълни обещанието Си – „Да, идвам скоро“ – и ние, бъдещата невеста, сега казваме: „Ела, ела, Господи Исусе“ (Откровение 22:17,20).
С милост и със съд Той изтъка моята мрежа от време, И винаги росата на скръбта бе озарена от Неговата любов. Ще благословя ръката, която водеше, ще благословя сърцето, което планираше, Когато съм на трон, където обитава славата в земята на Емануил.
О, аз съм на моя Възлюбен, и моят Възлюбен е мой; Той въвежда един беден, порочен грешник в Своя „дом на вино“. Аз стоя на Неговите заслуги; не знам по-сигурна опора, Дори там, където обитава славата в земята на Емануил.
Невестата не гледа дрехата си, а лицето на своя скъп младоженец; Няма да гледам славата, а моя Цар на благодатта; Не короната, която Той дава, а Неговата прободена ръка: Агнето е цялата слава на земята на Емануил. — г-жа Ан Рос Къзин (1824-1906)
