„Аз създавам светлината — и творя тъмнината; Аз правя мир — и творя зло! Аз, Господ, правя всичко това!“ (Исая 45:7)
Колко тъжен би бил този свят — ако беше управляван от Съдбата! Ако неговите смесени светлини и сенки, неговите радости и скърби — бяха резултат от капризен инцидент — или сляпа и своенравна случайност! Колко благословено е да мислим, че всяко отделно събитие, което ме сполита — е „Божия мисъл“ — изпълнение на Неговата собствена неизменна цел!
Материалният свят ли е? Той е Този, Който „създава светлината — и твори тъмнината“ — Който определя слънцето и луната за техните сезони — Който дава на морето неговия указ — Който наблюдава врабчето при падането му — Който се грижи за лилията на полето — и Който рисува най-малкото цвете, което цъфти на поляната.
Моралният свят ли е? Всички събития са предопределени и предварително уредени от Него! „Аз правя мир — и творя зло!“ Както просперитетът, така и нещастието са Негово назначение. Господ, Който отдавна приготви сянката на Йона, приготви и червея. Той дава — и Той отнема. Той оформя всяка сълза. Той „ги слага в Своята бутилка.“ Той ги знае всички, брои ги всички, цени ги всички. Нито една от тях не пада непоканена — незабелязана.
„Жребият се хвърля в скута — но цялото му разпореждане е от Господа.“
Над всяко събитие в природата и в провидението Той пише: „Аз, Господ, правя всичко това!“ Вярно е, че Неговите мисли често са тайнствени, а Неговите пътища са непостижими. Понякога, сред объркващите лабиринти на Неговите провиденциални действия, сме водени да възкликнем: „О, Господи, колко велики са Твоите дела, и Твоите мисли са много дълбоки!“ Нека отложим нашата присъда — до пълното им развитие.
Не можем да си представим мислите и намеренията на архитекта или инженера при първоначалното разчистване на терена за основите на някаква гигантска структура. Непосветеното око не може да открие нищо друго освен купища безформени отпадъци — хаос от объркване. Но постепенно, седмица след седмица — виждаме как неговите мисли се оформят във видими и съществени форми на ред и красота; и когато сградата най-накрая стои пред нас завършена, ние разбираме, че всичко, което в началото беше мистерия и объркване — е било необходима част и дял от начинанието.
Така е и сега, по отношение на тайнствените Божии действия. Често напразно се опитваме да разберем целите на Всемогъщия Архитект, сред праха и отломките на земните основи. Нека чакаме търпеливо, докато съзерцаваме завършената структура на вечността.
О, благословена увереност — „скъпоценна мисъл“ за Бога — че тъкачният стан на нашия живот е в ръцете на Великия Дизайнер — че Той е Този, Който преплита нишките на нашето съществуване: светлото — и тъмното, признатото добро — и привидното зло. Веригата на това, което погрешно се нарича „съдба“, е в Неговото попечителство. Той знае всяка нейна свързваща връзка — Той е изковал всяка една на Своята собствена наковалня! Човешките цели са се проваляли и винаги са податливи на провал — най-светлите му очаквания могат да бъдат осуетени; най-добре замислените му планове могат да бъдат провалени.
Животът често е ретроспекция на смазани надежди — ярките дъгови цветове на утрото, преминаващи следобед в влажна мъгла и ситен дъжд. „Много са мислите в сърцето на човека“, (без да намират изпълнение или плод) „но съветът на Господа — той ще устои.“
„От вечността до вечността Аз съм Бог. Никой не може да се противопостави на това, което правя. Никой не може да отмени Моите действия!“
„Алилуя! Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, царува!“ (Откровение 19:6)
