В Римляни 9–11 Павел обсъжда Божиите пътища с Израел в миналото (гл. 9), в настоящето (гл. 10) и в бъдещето (гл. 11). Днес отделни хора от Израел са спасени и добавени към Божието събрание (Еф. 2:13–18). Въпреки това, Бог не е приключил с нацията Израел. В бъдещ ден тази нация, която е била виновна за разпъването на своя Месия, ще бъде възстановена и всички обещания, дадени на Авраам, Исаак и Яков, все още ще бъдат изпълнени. Това е удивителната благодат на нашия Бог и Отец! Тази възстановяваща благодат е показана и на нас.
В този контекст се намира нашият стих. Колко окуражаващо е да знаем, че Божиите дарове и призив са без покаяние. Нашият Бог не променя решението Си! Когато дава дар или когато призовава в Своята благодат, Той не се променя, въпреки провала на Своя народ. Всичко, което сме и всичко, което бихме били, Той напълно е знаел, когато ни е призовал и ни е дал Своите дарове. Нашите провали не Го изненадват. Той е направил пълна разпоредба за това в страданието, смъртта и възкресението на Своя възлюбен Син. Това не ни извинява за греха. Ние наистина нямаме извинение. Той е направил всяка разпоредба за нас да ходим в святост. Той може да накаже Своите, ако се отклонят от Него, както децата на Израел трябваше да скитат в пустинята 40 години. Но Той беше обещал чрез Моисей, че ще ги въведе в земята Ханаан, и в Своята вярност Той направи това: „Не пропадна нито едно от всичките добри неща, които Йехова беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха“ (Исус Навин 21:45; срв. 23:14).
Така е и за теб, и за мен. Неговите дарове, като вечния живот (Рим. 6:23) и Светия Дух (Деян. 2:38; 5:32), Той никога няма да отнеме. Също така Неговият призив към спасение Той никога няма да отмени. Хвалете Неговото име!
