„Все още те обичам, дори когато си непослушен.“
Дъщеря ми каза това на четиригодишния ми внук последния път, когато бяха отседнали при нас. Момчето беше направило това, което не трябваше. Беше предупредено, но упорито избра грешния път. И понесе последствията.
По време на дисциплината, сред сълзите, прозвуча тази успокояваща и любяща фраза: „Все още те обичам, дори когато си непослушен.“ След още сълзи и продължително време за размисъл, майката и синът отново бяха едно цяло. Разбира се, истината беше, че никога не са били не-едно! Връзката, макар и напрегната, нямаше да бъде прекъсната.
Бог понякога ми казва, „Все още те обичам, когато си непослушен.“ Знам кое е правилно. Знам какво иска Бог, но не го правя. Правя това, което искам. Не съм прекъснал връзката си с Бога, но е наистина трудно да се срещна с Него в молитва, в четене на Библията или в църковно общение. Нещо, което съм направил погрешно, е застанало между моя Отец на небесата и мен.
Следващият ход зависи от мен.
Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен и ще ни прости греховете и ще ни очисти от всяка неправда (1 Йоан 1:9 NIV).
Веднъж попитах група студенти коя според тях е най-важната дума в този стих. След добра дискусия включих и моя отговор. Това беше първата дума – малката дума от две букви, „Ако.“
Само когато осъзнаем Бог винаги е прав, а ние грешим, и само когато решим да действаме според това осъзнаване, пълното въздействие на фразата на дъщеря ми може да се пренесе във връзката ни с нашия Бог.
„Който е малко простен, малко обича“, каза Исус (Лука 7:47). Когато Му изповядаме, Той ни прощава. Колкото повече ни прощава, толкова повече откриваме, че Го обичаме. Просто съм толкова щастлив, че „Той все още ни обича, дори когато сме непослушни.“
