Фалшивата теология ми казва, че никога не мога да бъда сигурен в прошката на греховете; Божието Слово ми казва, че мога. На кое да вярвам? Първото ме изпълва с мрачни съмнения и страхове; второто дава божествена сигурност. Едното ме хвърля върху собствените ми усилия; другото върху завършено дело. На кое да обърна внимание? Има ли сянка на основание, в целия обем на Бога, за идеята, че никой не може да бъде сигурен в своето вечно спасение? Аз най-безстрашно твърдя, че няма. Досега Божието Слово ни представя по най-ясен начин привилегията на вярващия да се наслаждава на най-безметежната сигурност относно своето опрощение и приемане в Христос.
И, нека попитам, не се ли дължи на Божието вярно слово и на завършеното дело на Христос, че душата, която се доверява на тях, трябва да се наслаждава на пълна увереност? Това, което желая, е моят читател да се издигне от изучаването на този документ с пълно и твърдо убеждение, че е възможно за него да притежава настоящата увереност, че е толкова сигурен, колкото Христос може да го направи. Завършено ли е делото на Христос? Вярно ли е Божието слово? Да, наистина.
Тогава, ако просто се доверя на това, аз съм опростен, оправдан и приет. Всичките ми грехове бяха положени върху Исус, когато Той беше прикован на проклетото дърво. Йехова ги накара всички да се срещнат върху Него. Той ги понесе и ги отстрани; и сега Той е на небето без тях. Това е достатъчно за мен. Ако Този, Който беше обвинен с цялата ми вина, сега е отдясно на Величието на небесата, тогава, ясно е, че няма нищо против мен. Всичко, което божествената справедливост имаше против мен, беше положено върху Носителя на греха, и Той понесе гнева на мразещия греха Бог, за да бъда аз свободно и завинаги опростен и приет във възкръснал и прославен Спасител.
