БОЖИЯТ ГНЯВ Реален ли е?
Въведение
Думата „гняв“ може да се определи като ярост, отмъщение, негодувание, страст или бес. В първото послание на Йоан Бог е разкрит като „светлина“ и „любов“ (1 Йоан 1:5, 4:8 KJV) – тези качества се отнасят до това, което Той е по Своята природа. Въпреки че има многобройни препратки към „Божия гняв“, никъде в Писанието не се казва: „Бог е гняв.“ Това е важна разлика, защото „Божият гняв“ е това, което Той проявява в отношенията Си към греха и нечестието на човека. „Гняв“ не е това, което Той е по Своята същност. Всъщност изпълнението на Неговия гняв е описано като Неговото „странно дело... Неговото странно действие“ (Исая 28:21). Това може да се разбере чрез чудната истина, че Той не желае смъртта на грешника, нито се наслаждава на неговото унищожение (Виж Езекиил 18:32 и 2 Петър 3:9).
Божият гняв, както се вижда в Христовия кръст
„Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ —Псалм 22:1 и Матей 27:46
Размислете върху тези думи, изтръгнати от устните на единствения Човек, Който винаги е угаждал на Бога и Който единствен е бил чист и безгрешен, отвътре и отвън. През онези три тайнствени часа на мрак, докато Исус висял на кръста, Той, благословеният Божий Син, станал носещият грях Човешки Син. Никога не е имало, нито ще има ден като този в цялата история на света. Сиянието на обедното слънце, в най-яркия си вид, било заличено от внезапен мрак. Небето станало като мед, не чувайки този Човек, Който висял на кръст между небето и земята (Псалм 22:2). Той бил, като Човек, абсолютно сам, защото Бог наистина Го бил изоставил. Божественият, свят гняв бил излят върху Христос, когато Бог „Го направи грях за нас, Който не знаеше грях; за да станем ние Божия правда в Него“ (2 Коринтяни 5:21). Божията ярост, натрупана поради греха и нечестието на човека, била отприщена върху Човека Христос Исус. И ако Исус не беше изрекъл този ужасен вик на кръста: „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“, ние никога нямаше да повярваме.
Това е голяма тайна, разбрана само чрез Неговото собствено обяснение: „Но Ти си свят“ (Псалм 22:3). В това, по същество, се крие отговорът на непостижимите страдания на Христос под Божия гняв. Един свят Бог не може да пренебрегне греха, защото той е против Неговата природа. Огънят на божествения съд падна върху главата на този свят Един, и когато той премина, Той изрече: „Свърши се“ (Йоан 19:30). Това беше най-ясното указание, че изкуплението е извършено и спасението е постигнато.
В Гетсиманската градина Той се молеше: „Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; но не както Аз искам, а както Ти искаш“ (Матей 26:39). „Чашата“ символизираше божествения гняв на Бога срещу греха, за който Той се предаде в послушание. Нямаше друг начин да се прослави Бог и да се премахнат греховете, които бяхме извършили против Него. Въз основа на страданията на Христос, Бог може „да бъде праведен и да оправдава този, който вярва в Исус“ (Римляни 3:26).
Части от Псалми 69:1, 88:7,16 и 102:9-10 описват с пророчески език какво е преживяла Неговата свята душа, когато Божият гняв се е излял върху Него. Един поет го обобщи така:
„Върху Христос падна всемогъщо отмъщение, Което би потопило свят в ада, Той го понесе за избран род, И така стана скривалище.“ —Джехойда Брюър (1752-1817)
Настоящият Божи гняв срещу грешниците
„Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не вярва в Сина, няма да види живот; но Божият гняв остава върху него.“ —Йоан 3:36
След като Христос пострада веднъж под Божия гняв за грях, как може Бог все още да е ядосан на грешниците? Спасението, което Бог е осигурил за грешника, е твърде велико, твърде скъпо, за да бъде Той безразличен към тези, които го отхвърлят. Помислете за позора за Бога, Който доброволно „даде Своя единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). И помислете за безчестието към Господ Исус Христос, Който се подложи на невъобразими страдания, за да ни спаси. Ако дадох на някого подарък с голяма стойност и той не само беше отхвърлен, но и третиран с презрение, аз щях да бъда дълбоко обиден. Ами Бог? След като Той в Своята голяма любов и благодат, които не заслужавахме, осигури спасение за нас, тогава Той трябва да е свободен да се справи с всички, които отхвърлят този дар, по начина, по който Той смята за подходящ. Следователно, да отхвърлиш това, което Бог е направил чрез Христос, означава да си навлечеш Неговия постоянен гняв. Тогава се повдига и отговаря на въпроса в Римляни 3: „Неправеден ли е Бог, Който отмъщава? ... Да не бъде: защото тогава как ще съди Бог света?“ (ст.5-6). Освен това, „Божият гняв се открива от небето против всяко безбожие и неправда на човеци, които потискат истината с неправда“ (Римляни 1:18).
Забележете, че Божият гняв се проявява срещу две категории хора: тези, които практикуват безбожие (езичници); и тези, които държат истината в неправда (евреи). И двете категории са под осъждането и гнева на Бога, с изключение на тези, които приемат спасението, което Той е осигурил в Христос. В допълнение към това псалмистът Давид пише, че „Бог е ядосан на нечестивите всеки ден“; и ако те не се отвърнат от нечестивите си пътища, Бог е готов да изпълни Своето отмъщение върху тях (Псалм 7:11-12).
Кръстът на Христос е единствената основа, на която Бог може да прости греховете. Той се занимава с човечеството във връзка с кръста на Христос, а не с възприемания от човека напредък, колкото и впечатляващ да е той. Човек може да дойде при Бога само като покаял се грешник и трябва да се довери на Христос, Който понесе Божия праведен гняв. Той трябва да признае, че греховете му са причинили страданието и смъртта на Христос. Ако все още не сте го направили, призовавам ви да се покаете за греховете си и да поканите Исус Христос в сърцето си, защото само по този начин можете да бъдете отстранени изпод тъмния облак на Неговия гняв.
Идващият Божи гняв
„О, поколение от усойници, кой ви предупреди да бягате от идващия гняв?“ —Матей 3:7
Човек трябва само да погледне какво е претърпял Христос на кръста, за да разбере, че Бог не е неутрален, когато става въпрос за грях. Колкото и светът да се подиграва и да се присмива на предупреждението за идващия ден на отмъщение, той ще дойде внезапно и бързо върху света на нечестивите. В този ден сърцата на хората ще бъдат изпълнени със страх и ужас. Те ще се опитат да се скрият, казвайки: „на планините и скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнето; защото дойде великият ден на Неговия гняв; и кой ще може да устои?“ (Откровение 6:15-17). Няма да има скривалище за тези, които отхвърлят единственото си убежище, което е Христос. Няма да има стоене, защото „нечестивите няма да устоят в съда, нито грешниците в събранието на праведните“ (Псалм 1:5). Чуйте какво е казал Господ: „Мое е отмъщението и възмездието; кракът им ще се подхлъзне в определеното време: защото денят на тяхното бедствие е наблизо, и нещата, които ще ги сполетят, бързат“ (Второзаконие 32:35). Чудно ли е, че Божието Слово ни призовава нас, които вярваме, да предупреждаваме нечестивите, за да могат да се отвърнат от греховете си? (Виж Езекиил 3:18-19 и Деяния 13:40).
Ах! Божията ярост ще падне, и тогава последната половина на Исая 61:2 ще бъде завършена: „денят на отмъщението на нашия Бог.“ При първото явяване на Господа беше „благоприятната година“, време на благодат за този поразен от грях свят. Въпреки това, след кръста светът не се е променил по отношение на своето морално състояние или враждебността си към Бога. Говорейки за нечестивите, патриархът Йов пророкува, че „очите му ще видят неговото унищожение, и той ще пие от гнева на Всемогъщия... не знаете ли... нечестивият е запазен за деня на унищожението? Те ще бъдат изведени в деня на гнева“ (Йов 21:20,29-30). Този ужасен ден ще дойде върху тези, които съдят други, докато извършват същите грехове; върху тези, които презират Божията доброта, търпение и дълготърпение, което води до спасение (Римляни 2:3-10); върху „лозата на земята“ (Откровение 14:19); върху отстъпническите евреи, които ще са се отказали от единствения истински Бог; върху отстъпническото християнство, което е фалшивата църква (Откровение 18:2-8); и върху народите (Откровение 19:15).
Притеснявате ли се за идващия ден на гняв? Ако сте християнин, не е нужно да се тревожите, защото „Бог не ни е определил за гняв, а да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос, Който умря за нас, за да живеем заедно с Него, независимо дали сме будни или спим“ (1 Солунци 5:9-10). Затова трябва да се утешаваме един друг с тези думи.
