Злато, сребро и бронз: Скъпоценни метали в Писанието

Злато, сребро и бронз

Библията е Божието Слово, но предназначената аудитория не е Бог, а ние. Като такава можем да очакваме тя да бъде разбирана ясно в по-голямата си част, защото Бог не се е опитвал да скрие основното си послание. В същото време божественото авторство ясно показва, че в страниците ѝ има по-дълбоки истини, които изискват търсене и размисъл, за да бъдат разбрани. Независимо дали четем и разбираме Словото буквално, или се ровим в него, за да открием скъпоценни камъни, ние се нуждаем от Светия Дух.

Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Божият Дух (1 Коринтяни 2:11 NKJV).

Като се има предвид Неговият Автор, можем да бъдем уверени, че дори фините точки на Писанието никога не са безсмислени. Когато се споменава детайл, Бог има цел за него. Може да не разбираме винаги значението на дадена дума, но не бива да се съмняваме в Божията мъдрост; Той не би включил нищо, което не е важно.

Понякога Библията говори общо, и тогава знаем, че ни е казано всичко, което трябва да знаем. Друг път се споделят конкретни детайли, на които трябва да обърнем голямо внимание. Например, някои стихове говорят за дървета в общ смисъл, а други могат да споменат конкретен вид дърво, като ябълково дърво (Песен на песните 8:5). Някои разкази говорят за изобилие от риба, други споменават точния брой – 153 в Йоан 21:11. В няколко случая четем за въжета без разграничения; другаде въжетата имат повече детайли, включително „червено“ (Исус Навин 2:21). Има причина за всеки детайл. С това предвид, нека сега разгледаме какво ни казва Библията за скъпоценните метали злато, сребро и бронз.

Общи мисли за скъпоценните метали

В разказа за сътворението в Битие 1 четем за произхода на това, което виждаме около нас, неопетнено от греха. Бог говори, разделя, изработва, формира и поставя, което води до: светлина и тъмнина; суша и вода; слънце, луна и звезди; животни и растения; и човечество. В Битие 2 Бог „насади градина“ (ст. 8), и от нея излезе река.

И река излизаше от Едем да напоява градината, и оттам се разделяше на четири главни реки. Името на първата е Фисон; тя е тази, която обикаля цялата земя Евила, където има злато (Битие 2:10-11).

Сред многото ресурси, Бог в Своята мъдрост създаде злато и го постави там, където човек можеше да го намери. Все пак, Той направи златото достатъчно рядко, за да бъде ценно. Бог каза, че златото на Евила е „добро“ (ст. 12). Може да се чудим, защо не покри лицето на земята с него в изобилие? Бог не е материалист като нас. Отбелязваме също, че научно златото е само на 3 протона1 от оловото, което само по себе си няма значение.

Скъпоценността на златото идва в резултат на това, че Бог го прави скъпоценно. Бог цени златото само заради значението, което Той му е придал, и същото важи за среброто, бронза или всичко друго. Ние гледаме на външния вид на нещата и ограничаваме тяхната скъпоценност до това колко приятни са те за очите ни или тяхната парична стойност. Въпреки това, в тях има много повече от това.

Когато Бог искаше да създаде образец на небесни неща на земята, Той даде подробни инструкции на Моисей как да построи скинията и всеки компонент. Бог не се опитваше да впечатли Своя народ с този дизайн; всеки предмет имаше значение за Бога, и затова Моисей беше инструктиран да следва образеца точно, прецизно, или „точно така“ (Изход 25:9). Той предостави конкретните детайли, защото дизайнът изобразяваше нещо, което само Той знаеше, и окончателното подреждане щеше да Му угоди само ако Му напомняше за важността, която Той придаваше на всеки предмет.

По аналогия същото може да се каже и за поклонението днес. Не бива да мислим, че знаем най-добре как да угодим на Бога. Тук няма нужда от догадки, тъй като Той ни е дал образец, който е явно скъпоценен за Него. Мислим ли, че Бог цени идеално настроените мелодии на професионален певец повече от обикновения човек, който издига гласа си, за да хвали Бога? По-впечатлен ли е Бог от музиката на хвалебна група, отколкото от искрена песен, издигната към Него, докато върши незначителна или дори неприятна задача? Трябва да използваме всеки талант, който Бог ни е дал, за Негова слава, но нека не се заблуждаваме, мислейки, че Бог цени нещата като нас. Той желае доброволно сърце, което ни води до трите метала, които са били използвани при изграждането на скинията: „Вземете от вас принос за Господа. Всеки, който е с доброволно сърце, нека го донесе като принос за Господа: злато, сребро и бронз“ (Изход 35:5).

Злато

Златото е смятано за ценно и скъпоценно през цялата история. Това отчасти се дължи на неговата рядкост и, без съмнение, на неговия блясък. Но точно като желаната златна медал на Олимпийските игри или златен пръстен, даден като брачен знак, самият предмет често не е толкова значим, колкото обстоятелствата около това как е получен.

Като елемент златото е доста забележително. То е един от най-малко реактивните метали и издържа практически на всички киселинни тестове, които засягат други метали, като сребро и мед. Златото почти не се влияе, което ни позволява да го пречистваме, като се отървем от всичко останало. Йов видя в това много практична инструкция за това как Бог може да изпита какво е истинската стойност в нас:

Но Той знае пътя, по който вървя; когато ме изпита, ще изляза като злато (Йов 23:10).

Златото е също изключително ковко, или гъвкаво – повече от всеки друг метал. Един грам може да бъде изкован в лист с площ 1 квадратен метър, а нишки с дебелина колкото един атом могат да бъдат създадени.2 Ето как златото може да бъде втъкано в одеждите на свещениците (Изход 28:5-8) и оформено като светилник с орнаментални украшения (Изход 25:31).

Златото е един от даровете, донесени на Младенеца Исус (Матей 2:11). Използва се почти за всички предмети вътре в шатрата на скинията (Изход 35–38), в храма на Соломон (1 Царе 6), както и в Новия Йерусалим (Откровение 21:18-21). То говори за божественост и божествена праведност. А. Дж. Полок (1864–1957) изяснява това, казвайки: „[Златото е] типично за божествеността, когато се отнася до Христос; за божествената праведност, когато се разглежда във връзка с хората. В Изход, когато златото е типично за божествеността, то винаги е „чисто злато“: когато символизира божествена праведност, се използва думата „злато“ без прилагателното „чисто“.“ 3

В скинията златото често е било съчетавано с дърво. Дървото, използвано за ковчега на завета, е било покрито със злато, отвътре и отвън. Златото говори за божествеността на Христос, а дървото разказва за Неговата човечност. Бог е доволен да Му се напомня за Христос, когато вижда златото. За да повторим, самото злато не е нищо за Бога, освен това, за което Му напомня. В Матей 23:17 Христос потвърди това:

Глупаци и слепи! Защото кое е по-голямо, златото или храмът, който освещава златото?

Затова, когато четете или виждате злато, мислете за Христос, Божия Син, и Неговата божествена праведност!

Сребро

„Среброто обикновено се произвежда като страничен продукт от мед, злато и други метали.“ 4 В зависимост от превода на Библията ви, може да не осъзнавате колко често се споменава среброто.

Един начин да разберем неговото значение е да разгледаме употребата му в Изход 30:16, където терминът за „пари“ е същият като „сребро“:

И ще вземеш парите за изкупление от израилтяните и ще ги определиш за службата на скинията на събранието, за да бъдат паметник за израилтяните пред Господа, за да направиш изкупление за себе си.

Парите за изкупление, или откупни пари, бяха това, което всеки мъж на 20 и повече години трябваше да плати за себе си. Каква беше тази цена? Половин сикъл сребро. Нямаше значение колко богат или колко беден си, сумата беше една и съща (ст. 15). Половин сикъл се споменава много пъти в Писанието, и самият Господ плати това с Петър, използвайки монетата от устата на рибата (Матей 17:27; виж Изход 30:12). Среброто говори за цената на изкуплението.

Божията оценка на изкуплението не е съобразена със социалното положение, богатството или каквото и да било подобно нещо. Цената винаги е свързана с Божията праведност и необходимата присъда. Среброто се разглежда като свързано със златото, както при дъските на скинията, покрити със злато и поставени в двойки сребърни основи (Изход 36:20-30). То е свързано и с бронз в куките и лентите от сребро за бронзовите стълбове на външния двор (Изход 38:10-19). Ще забележите, че в скинията предметите, които са насочени към Бога, са от злато, а предметите, насочени към човека, са от бронз. Среброто е свързано и с двете.

Нека никога не мислим, че можем да купим нашето изкупление (Псалм 49:8), защото самото сребро не беше стойността, но то говореше за безкрайна стойност, която щеше да бъде платена от наше име. Човечеството щеше да продаде Господа за 30 сребърника (Матей 26:15). Въпреки това, стойността, която Бог постави на нашето изкупление, беше кръвта на Господ Исус!

Не бяхте изкупени с тленни неща, като сребро или злато… но със скъпоценната кръв на Христос, като на агнец без недостатък и без петно (1 Петър 1:18-19).

Ако пътувахте от Египет към Обетованата земя с израилтяните и гледахте върховете на външните стълбове, щяхте да видите сребро – спасението не е нещо, което ние сме завършили, то е от Бога, отгоре. Малцината, които можеха да влязат в святото място зад завесата, можеха да видят сребро в основата на дъските, покрити със злато – основата за Неговите отношения с нас като вярващи се основава на завършеното дело на Христос, който проля кръвта Си, за да ни изкупи.

Бронз

Бронзът е общ термин, който може да се използва за мед и нейните сплави; това е толкова вярно в Библията, колкото и днес. Технически погледнато, можем да кажем, че бронзът обикновено се отнася до сплав, или смес, от мед и калай, или дори алуминий и мед. Месингът е смес от мед и цинк.

Медта, мек метал, се използва широко днес поради добрата си способност да провежда електричество. В земята има много мед. Въпреки че се изчислява, че повече от половината от добитата някога мед е била през последните 25 години, при сегашния висок темп на добив имаме достатъчно за няколко милиона години.5

Библията нарича медта, или бронза, евтина парична единица (Матей 10:29), но също така виждаме, че се използва за изработка на предмети като броня (1 Царе 17:5-6; 1 Царе 14:27). По Божия заповед Моисей направи змия в пустинята от този материал (Числа 21:9). Що се отнася до скинията, стълбовете на външния двор, медният олтар и умивалникът бяха направени от бронз.

Свойството на топлоустойчивост е една от основните причини, поради които го виждаме използван за медния олтар, и това е, което може да ни помогне да разберем неговото значение. Разгледайте също и „огнената“ змия (Числа 21:8), където Бог използва същата дума като „сераф“ – единствено число от „серафими“, които са ангелски същества в присъствието на Божията святост (Исая 6:2,6). Като съберем тези примери, разбираме значението зад материала: Медта и нейните различни сплави от месинг и бронз говорят за съд или силата да съди, и по-специално за способността на Христос да понесе съда от наше име.

Както Моисей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат и Човешкият Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:14-15).

Урокът накратко

Ето тогава красотата на това, което имаме в тези три метала: те са свидетелство за евангелското послание в неговата простота.

• Злато – Божият свят праведен стандарт е летвата, поставена за общение с Него, но ние не можем да я достигнем.
• Сребро – Цената, платена, за да ни доведе до Бога, но реалността на това означаваше, че грехът трябваше да бъде осъден.
• Бронз – Христос понесе съда от Бога от наше име.
• Когато четете за тези скъпоценни метали, помнете какво вижда Бог в тези материали: Христос и Неговото спасително дело!

Преди да приключим

Фин месинг е различен от бронз или просто месинг. Старозаветната версия на този израз е полиран месинг, и акцентът е върху съда. Медта е подчертана, но към нея е приложено уникално полиране или блясък. Даниил 10:6 казва,

Тялото Му беше като хризолит, лицето Му като вид на светкавица, очите Му като огнени факли, ръцете и нозете Му като цвят на лъскав бронз, а гласът на думите Му като глас на множество (виж Езекиил 1:7).

Преводът в Новия Завет е труден, защото говори повече за външния му вид, отколкото за състава му. Думата означава „белизна“ или „блясък“. Повечето го описват като сплав от потенциално всички три: злато, сребро и мед. Използва се само за описание на Христос, и по-специално, на Неговите крака.

Нозете Му бяха като фин месинг, сякаш пречистен в пещ, а гласът Му като шум от много води (Откровение 1:15, виж Откровение 2:18).

Следователно, в този термин, който обхваща всичките три метала, имаме повторена историята на евангелието. Бог е свят и праведен (злато) и трябва да съди (месинг) неправедността, но е осигурил начин цената да бъде платена (сребро). Колко скъпоценно!

БЕЛЕЖКИ

1. Атомната структура на златото е 79 протона / електрона и 118 неутрона.
2. Злато. Уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Gold); взето на 13 септември 2021 г.
3. Типичното учение на скинията. А. Дж. Полок. (Взето от https://www.stempublishing.com/authors/pollock/Tabernacle.html, на 13 септември 2021 г.).
4. Сребро. Уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Silver); взето на 13 септември 2021 г.
5. Мед. Уикипедия (https://en.wikipedia.org/wiki/Copper); взето на 13 септември 2021 г.