Християнинът и Евангелието на Бога
„Павел, слуга на Исус Христос, призован да бъде апостол, отделен за Божието благовестие, (което Той беше обещал преди чрез Своите пророци в Свещените писания) относно Своя Син, Исус Христос нашия Господ, Който беше направен от семето на Давид според плътта, и обявен за Син Божий със сила, според Духа на святост, чрез възкресението от мъртвите.“ Римляни 1:1-4 KJV )
В самото начало на Посланието до Римляните ние се издигаме на много високо място, за да можем да погледнем огромното пространство от истина, съдържаща се в израза „Божието благовестие“. В наши дни ние толкова сме разводнили благовестието, за да го направим просто, дори за нерегенерирания ум, че изобщо не сме успели да схванем необятността на неговото значение. Твърде често мислим за благовестието само като средство, чрез което можем да бъдем спасени и да отидем на небето.
Нашият малък поглед
Причината за такова тълкуване е, че аз съм толкова зает с ползите, които получавам; наистина главната буква „Аз“ се издига толкова голяма пред погледа на ума, че обикновено считаме себе си за център, около който всичко се върти. Добре е тогава да съзерцаваме „Божието благовестие, относно Неговия Син, Исус Христос нашия Господ.“
Искаме да се предпазим от всякакъв опит да омаловажим разбирането на средностатистическия християнин за тази истина. И все пак трябва да се изправим лице в лице със ситуацията, че като намаляваме измеренията на евангелието, за да отговарят на нашата собствена концепция за него, ние го лишаваме от неговата слава. Резултатът от това е, че преставаме да бъдем поклонници в нозете на Този, Който е центърът на Божиите цели, и правим евангелието нещо, което да се претегля и измерва според нашите собствени умствени способности.
Така християнинът е склонен да се занимава повече с Божиите милости, които се вливат в неговия малък съд, отколкото да се занимава с Човека на Божиите съвети, Който е назначен за Наследник на всичко, Който е Глава и Център на Божията вселена, пред Когото „всяко коляно ще се поклони и всеки език ще изповяда, че Той е Господ за слава на Бога Отца“ (Филипяни 2:10-11).
Божият велик поглед
Божието благовестие тогава не е просто начин, по който аз мога да бъда спасен; то е много повече от това. То е „Божието благовестие, относно Неговия Син, Исус Христос нашия Господ“ (Римляни 1:3). За да схванем значението на тази огромна истина, трябва да се върнем в разбирането на душите си до самото лоно на вечността, в съветите на Всевишния, и да осъзнаем, че Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух са планирали тази прекрасна схема на благословение, която наричаме християнство. Централният обект на цялата тази схема не съм аз и моите благословения, а „Неговият Син, Исус Христос нашия Господ.“
Това ни напомня за великата истина, която Йоан представя в първото си послание, че
Бог е любов (1 Йоан 4:8,16). Проявата на тази любов е била вечно действаща между лицата на Божеството. Господ Исус се позова на тази несравнима любов, когато каза на Своя Отец: „Ти Ме възлюби преди основаването на света“ (Йоан 17:24). Трите лица на Божеството са мистериозно способни на тази проява на любов един към друг.
Притчи 8 ни дава красива картина на същата тази истина. Връщайки се назад в безграничното пространство на вечната епоха, преди основаването на света, Този, Който е олицетворение на мъдростта, казва следното: „Господ Ме притежаваше в началото на Своя път, преди Своите дела от древността. Аз бях поставена от вечността, от началото, преди още да е имало земя... докато още не беше направил земята, нито полята, нито най-високата част от праха на света. Когато приготвяше небесата, Аз бях там; когато поставяше кръг върху лицето на бездната; когато утвърждаваше облаците горе; когато укрепваше изворите на дълбините; когато даваше на морето Своя указ, че водите не трябва да преминават Неговата заповед; когато определяше основите на земята, тогава Аз бях при Него, като един, отгледан с Него; и Аз бях Негова радост всеки ден, радвайки се винаги пред Него; радвайки се в обитаемата част на Неговата земя; и Моята радост беше със синовете човешки“ (Притчи 8:22-31).
Комбиниран изглед
Функциите на божествената любов в тайнственото царство на Троицата са действали от вечността. Там Бог е измислил този чудесен план на християнството, според съвета на собствената Си воля; и Господ Исус Христос, Вечният Син Божий, е централният обект на тези цели на любовта. Тази истина е прекрасно развита в Ефесяни, където Павел избухва във възклицание: „Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който ни е благословил с всяко духовно благословение в небесните места в Христос, според както ни е избрал в Него преди основаването на света, за да бъдем свети и непорочни пред Него в любов“ (Ефесяни 1:3-4). Тук имаме израз на съветите на Божеството, и именно тази чудесна схема на благословение и вечна любов ни е обявена в „Божието благовестие, относно Неговия Син, Исус Христос нашия Господ.“
Вярвам, че нов ден настъпва в духа на християнина, когато за първи път осъзнава, че той, като индивид, представлява само много малка част от голямата духовна машинария на Божиите цели на любовта. Славата на Христос е целта. Бог няма да бъде удовлетворен, докато не притежава вселена, на която Господ Исус Христос е глава и централна фигура, Този, Който е почитан от всяко разумно същество до най-отдалечените граници на творението.
С всичко това предвид, Павел беше избран, „слуга на Исус Христос, призован да бъде апостол, отделен за Божието благовестие... относно Неговия Син, Исус Христос нашия Господ.“ Той беше слуга, което показва, че е заел най-ниското място по отношение на Този, Който е централната фигура в тази велика духовна драма, която той е бил избран да обяви. След това той беше апостол, защото трябваше да му бъде дадена власт от Самия Господ, за да обяви толкова велика тема. След това, за да бъдат удостоверени неговото послание и неговото апостолство, той беше отделен за това благовестие, и колко далеч може да стигне този израз, е трудно за нас да си представим.
