Духовен растеж
Растежът е една от характеристиките на живите същества. Онези от нас, които познават Господ Исус като свой Спасител, имат живот; ние имаме вечен живот. Господ Исус каза, че Той, „Синът дава живот на когото иска… но вие не искате да дойдете при Мене, за да имате живот“ (Йоан 5:21,40 NKJV). Ако не познавате Господ Исус, вие сте духовно мъртви, нямате живот. „Който има Сина, има живот; който няма Божия Син, няма живот“ (1 Йоан 5:12).
Тъй като имаме живот, от нас се очаква да „растем в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петрово 3:18). Нашият любящ Бог и Отец е осигурил всичко необходимо за духовното израстване на Своите деца. Той иска всички ние да растем и да не оставаме бебета.
Първо има мляко. Петър ни казва: „Като новородени младенци, пожелавайте чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него, ако наистина сте вкусили, че Господ е благ“ (1 Петрово 2:2-3).
Няма да растем, ако не желаем Божието Слово. Четенето на нашите Библии, слушането на Божието Слово, е абсолютно необходимо за духовното израстване. Трябва да го четем с молитва и да размишляваме върху него с желание да правим това, което казва. Животът ни трябва да бъде регулиран от Божието Слово. Павел искаше Тимотей да расте и да напредва, затова му каза: „Размишлявай върху тези неща; отдай се изцяло на тях, за да бъде напредъкът ти явен на всички“ (1 Тимотей 4:15).
Второ, има хляб. Господ Исус каза: „Аз съм хлябът на живота“ (Йоан 6:48). Той не само дава живот, но ако се храним с Него, ще се наслаждаваме все повече и повече на живота, който Той дава, което ни позволява да имаме общение с Отца и Сина. Такова общение ще ни позволи да растем.
Разчупи хляба на живота, скъпи Господи, за мен… Отвъд свещената страница, Те търся, Господи Духът ми копнее за Теб, Ти, живо Слово. — Мери А. Латбъри (1841–1913)
Има ли нещо, което ще попречи на общението и ще осуети растежа ни? Да, има: неизповядан грях. Такъв ще ни държи далеч от Божието Слово, от насладата от Него, Който е Хлябът на живота. Трябва да изповядваме греховете си пред Него, Който е „верен и праведен, за да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9).
Ако искаме да растем, ще се нуждаем от очистването, което Божието Слово осигурява. Словото ни очиства и ни поддържа чисти, за да можем да растем. Господ Исус каза: „Вие вече сте чисти поради словото, което ви говорих“ (Йоан 15:3). Божието Слово е тази чиста вода, която може да ни очисти и да ни поддържа чисти: „измиването с вода чрез словото“ (Ефесяни 5:26).
Ние трябва да „очистим себе си от всяка сквернота на плътта и духа, като усъвършенстваме святостта в страх от Бога“ (2 Коринтяни 7:1). Ако няма такова очистване, това, което диктува плътта, ще ни контролира и няма да има духовен растеж. Плътта е нашата покварена природа, в която няма нищо добро. Въпреки че имаме духовен живот, ако храним покварената природа, няма да има духовен растеж.
Нашият Отец желае да станем зрели вярващи, способни да се наслаждават на твърда храна. „Твърдата храна е за зрелите, тоест за онези, които чрез упражнение са развили сетивата си да различават доброто и злото“ (Евреи 5:14). Напълно порасналите хора са онези, които са „достигнали до единството на вярата и на познанието на Божия Син, до съвършен мъж, до мярката на ръста на Христовата пълнота; за да не бъдем вече деца, люшкани насам-натам и носени от всеки вятър на учение, чрез човешката измама, в лукавата хитрост на измамното кроене“ (Ефесяни 4:13-14).
Нека всички имаме желанието да растем духовно и като такива да ставаме все повече и повече като Господ Исус, за когото беше казано: „и Детето растеше и ставаше силно духом; изпълнено с мъдрост; и Божията благодат беше върху Него“ (Лука 2:40).
Хората си поставят стандарт за добро, което могат да постигнат, и за зло, за да се изключат. След това се поздравяват, че не са извършили злото, което други са извършили. Всичко това доказва, че хората просто се съдят по това, което им подхожда. Но има стандарт, с който всички се сравняват и ще бъдат съдени, защото всички не достигат. Това е стандарт за праведност – Божията праведност. Когато човек започне да се сравнява с Бога, съвестта му се пробужда да мисли за греха като пред Бога. Той се намира виновен и съсипан и няма да се опитва да се оправдава. Човекът ще бъде нетърпелив да разбере дали е възможно Бог, пред когото знае, че е осъден, да го помилва или прости. „Нито Аз те осъждам; иди си и не съгрешавай вече“ е благодатното послание, произнесено от Съдията на съсипания грешник, стоящ съзнателно осъден пред Него. Ако желаете да имате пълното и безплатно Божие опрощение, трябва първо да застанете като виновен, самоосъден грешник сам с Исус. —Джон Н. Дарби (адаптирано от неговите коментари върху Йоан 8:1-11)
